Добави мнение Мнения:15
Статията  Макар, че първите изречения казват всичко  Ако имаше приз за безличия, депутатите на ГЕРБ в този парламент щяха да го спечелят безапелационно. За три години те не претърпяха никакво развитие, не излязоха на пленарния припек и ще си отидат от 41-вия парламент, напълно анонимни. |
| И това е готино: Но както се казва, идва нов мандат - в ГЕРБ може да измислят нещо по-интересно от психотестовете, за да си намерят подходящи хора за следващ мандат. Въпросът е какво се търси - народ за запълване на местата в пленарната зала или истински депутати. |
Наскоро шефът на ПГ Красимир Велчев предложи политиците да минават психотест Няма да е излишно и изискване за IQ над 120!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TaiChi |
| Фидоска ги има - но в килограми... Статията - ------------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Наистина,като се замисли човек,колко имена на депутати от ГЕРБ ще изброи на прима виста.Ще се пробвам.Фидосова,Красимир Велчев,Иван Петров..... Сигурно има и други за които мога да се сетя,но все пак казах на прима виста.При това Иван Петров просто тръгна от родният ми град и затова се сетих за него. |
Ще се пробвам.Фидосова,Красимир Велчев,Иван Петров..... Третия не съм го чувал. Но мога да добавя Лъчо Умното и Цецка. И една, дето я познавам по друга линия - Стефания Чирипова. Тя е известна с това, чв съпругът й е много гъст с Андрей Иванов. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Калки |
| Да бе,Лъчо Мозъка .Ако се напънем всички ще им оформим парлгрупата.Пък Иван Петров,как да не се сети човек за него.Толкова елегантно поднесе за снимка телефонът си,когато пращаше СМС на ББ за дипломата на Димитровградското кмет.Ченге отвсякъде.В лошият смисъл. |
| И това е цветът.Представете си какви са тези дето са ги избрали измежду редовете си. За ония в малцинството пък изобщо не споменавам.  |
| Няма как да им се помогне на ГЕРБ през този им мандат. Явно някой пробутва световно неизвестни в парламента, за да има стабилен кворум. Иначе, ако са много знаещи, ще се стигне до конфликт, понеже др.Лилов все още прокарва законите у нас.А който е против закон на др.Лилов е против властта?! Аз така мисля, а Вие мислете, както искате-анонимните депутати няма да свършат само с падането на ГЕРБ, и при друга парламентарна пария, пак ще има същите световно неизвестни личности от българската фауна?! |
Въпросът е какво се търси - народ за запълване на местата в пленарната зала или истински депутати. Нито стои такъв въпрос при ГЪРБ, нито е съществувал някога. Цар, два-три офицера и пионки.Няма и царица, освен ако ДалбъФи-то не се брои за 2-3 такива.В едно. А, да и коне /говеда/- навалом. п.с.Щях да забравя!И ножици. |
| Я да видим, това познато ли ви звучи? И ето каква е картинката през ония години. Провежда се (в Московска област) районна партийна конференция. Ръководи я новият секретар на районния комитет, заел мястото на арестувания малко преди това. В края на конференцията се приема обръщение в израз на преданост към другаря Сталин. Разбира се, всички стават на крака (както и по време на конференцията всички скачат при всяко споменаване на името му). В малката зала трещят „бурни ръкопляскания, преминаващи в овации“. Три минути, четири минути, пет минути те все още са бурни и все още преминават в овации. Но дланите вече болят. Но вдигнатите ръце вече се изморяват. Но възрастните хора вече се задъхват. Но става вече непоносимо глупаво дори за тези, които искрено обожават Сталин. Обаче: кой пръв ще се осмели да прекрати? Би могъл да го направи секретарят на районния комитет, който е на трибуната и току-що е прочел обръщението. Но нали е отскоро, нали е заместил арестувания, нали самият той се страхува! Нали тук, в залата, стоят и ръкопляскат енкаведистите и следят кой пръв ще спре!… И ръкоплясканията в неизвестната малка зала продължават, без вождът никога да узнае, шест минути! Седем минути! Осем минути!… Те загиват! Те умират! Те вече не могат да спрат, докато не рухнат с пръснали се сърца! В края на залата, в навалицата, можеш все пак малко да изклинчиш, да пляскаш не толкова силно, не толкова бясно — но в президиума, пред очите на всички?! Директорът на местната фабрика за хартия, независим силен човек, стои в президиума, дава си сметка за целия този фалш, за цялата безизходност на положението, но ръкопляска! — девета минута! Десета! Той поглежда измъчено секретаря на районния комитет, който не смее да спре. Безумие! Поголовно! Като се споглеждат един-друг със слаба надежда, макар и с възторг върху лицата, ръководителите на района ще ръкопляскат, докато не паднат, докато не започнат да ги изнасят на носилки! И дори тогава останалите няма да трепнат!… И директорът на фабриката за хартия си придава на единадесетата минута делови вид и сяда на мястото си в президиума. И — о, чудо! — къде се дява всеобщият неудържим, неописуем ентусиазъм? Всички вкупом на един и същ плясък на дланите спират и също сядат. Спасени са! Заекът се е досетил да кривне встрани от фаровете!… Дали ще се появи поне един смелчак, като оня директор на фабриката?  |
Добави мнение Мнения:15