Отиди на страница:
| Чудя се защо никой в коментарите не обърна подобаващо внимание на българското читалище, а чета само за казармени историйки. |
| Ами донякъде защото за някои форумни запартъци читалището е символ на каманизъма. На други пък не им изнася да си спомнят, че читалището (училището) се заражда още по турско с цел да разбуди и поддържа тлеещото огънче на българския дух. И няма как да им изнася, щото тогава така сме си живели с присъствуващите, че ако не бяха руските каманяк-дудуци сега щехме да сме трите анадолски кита на туркие на майка и в люлката на цивилизацията. |
| , | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
| Лустриран, не фрустриран", моите извинения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Danibus |
| banoff - да си чувал нещо за "Ню Дийл". То да не се окаже, че и Рузвелт е взел пример от трудовата повинност на Александър Стамболийски, дето едни други демократи пък му резнаха главата. |
| Теза: Как е възможна такава комунистическа простотия - безплатен труд?! Та ние да не сме роби? Пък върха на простотията бяха Ленинските съботници! Антитеза: "Да почистим България да един ден!" Да покажем, че света зависи от нас; че общественото съзнание е плод на демократичните ценности...и пр. журналистически призиви. Е в такива случаи ми идва да вия. Честно. |
| Бях тръгнал да плюя срещу статията, но прочетох нколко поста на "десет" и настроението ми се промени. Десет, страшно ме кефиш пич. Особено ми хареса поста, който започва с "моята казарма странно преживях". |
| Нарочно свързах трудовите войски с живковизма, защото авторът на статията недвусмислено съжалява именно за тоя му период. Как сме строяли мостове в Африка, образовали неграмотните и т.н. Или казано с други думи, не се радва за нещо създадено през капитализма от Александър Станболийски, а съжалява за нещо закрито след любимия БКП- фашизъм. |
| Трудовата повинност в България е въведена на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия. Всички мъже и жени в дадена възраст са задължени да работят определен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Пръв директор на Трудова повинност става о.з. генерал Иван Русев, по-късно вътрешен министър при Александър Цанков. Създаването на Трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради ограничаването на човешките права, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия. След падането на правителството на Стамболийски обхватът на Трудовата повинност е ограничен и по-късно тя е трансформирана в Строителни войски, които продължават да съществуват до 2000 г. До 1989 г. Трудови войски се състоят от 7 дивизии: 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. 14 юни 1920 г. е рождената дата на нашата фирма. Абревиатурата ГУСВ е добре позната на строителния пазар. С времето е отразявала различните организационни и структурни промени, но в себе си е съхранила най-важното - надеждността и сигурността. Днешното Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" е наследник на Строителните войски, създадени по идея на държавника Александър Стамболийски. Разрухата след Първата световна война налага да се създаде военизирана структура, която на принципите на казармената дисциплина да възстанови в кратки срокове инфраструктурата и икономиката на страната. Положителния резултат е бърз. Трудовата повинност, а след това строителните войски със своята сигурност и бързина стават емблема за строителство в България вече 90 години. Промените наложиха нова динамика, но традицията във фирмата си остана, останаха специалистите, останаха строителните ни възможности. Повиши се надеждността ни като партньори. ДП "Строителство и възстановяване" обхваща почти целия спектър на строителната дейност. Поделенията ни са разположени на територията на цялата страна и разполагат с материална база, която обезпечава изпълнението на всякакви обекти. Гъвкавост, атрактивни цени и повишена конкурентноспособност са приоритети на фирмената ни политика. Визитни картички на фирмата са големите индустриални обекти в цялата държава, хилядите жилища, уникалните съоръжения в ЮАР и Израел, голяма част от основната пътна мрежа в България. Ако можем да говорим за позиции и възможности в бранша, то с пълно основание можем да кажем - да, те съществуват и легитимират ДП "Строителство и възстановяване" като значим участник на строителния пазар в страната. Цветан Хаинов Главен Директор |
Ловкия, много си прав за СВ. Първата година служих в танковата бригада в Карлово. След като ме обявиха за мърда (което донякъде си беше и вярно  ), ме изпратиха (казваха му "командироване" в СВ в Бобов Дол до края на службата. След около 5 дни в общите помещения ме направиха писар - самостоятелна стая, няма строй или бачкане на обекта. Войниците идваха да ми се подмазват да им уредя отпуска. С офицерите на "ти", пиехме заедно в канцеларията, изобщо си беше голям живот за един редник. Докато бях в Карлово имах само 3 дни домашен отпуск за цялата година, а само за втората година - 121 дни домашен (всеки петък следобяд запрашвах за София та до неделя). Още си пазя отпускарския билет - такова нещо в редовните войски няма, там са военните книжки с десетина станички за отпуски, до никъде не стигат. Пък и с артелчика бяхме добра комбина - качих някое друго килце нея година. Така и се уволних с ВОС 273 - писар. Та от Карлово вместо да ми извадят очи ми изписаха вежди. |
| балон, казармата бе странно място, медицинска рота, където свършват уставите беше пво, където свършваше пво беха лекарите, лекувал си, спасявал хора а те учат да ги убиваш, и е айлякчийство нежели ангария, ангария е сега в живота като куче, грабнеш кокъл и бегаш да го глождиш настрани от хора, а било е време когато всеки с труда си бе полезен другиму, помагахме си в живот за всеки, виждал съм американци с табела работа за храна, недемократичен труд срещу курс обучение е нормална практика при тия от които уж се учим, и воплите са смешка, джимо не възстановява св, описва разрушеното от нато, то натото е мама трака и да не си го пожелал, само ти иде, сърбите ги питай, и е мед с осите, северноамериканско азиатски съюз за защита на европа от афганистан, либия и където е допряло, за да си в съюз на европейските народи приемаш американски модел капитализъм, турската култура и празнуваш с цигански кючеци, за милицията що да мисля, пазят си с телата елита от народа, и с парите от народа техните пари, и ме водят в култура на кобура, по пътищата що сега се млатят по милиционерски, разрешават проблемите със сила, апчи хуу народе възродени, цели випуски не заслужават диплома в свят на знаньто |
| десет след горната изповед, балууна сигурно ще те разлюби. И не заради липсата на точки и безкрайното ти изречение. |
| що бре, туй писал съм, преживяно и видяно, не се сокарувам, със смех припомням си казарма, мъжко време, казармените нощи в дома на здравко георгиев, да от спин скендъла и дани бешков, де доведе колици и експертиза, в друг майтап танкови бригадири сме айтозлии, в съботната нощ на дискотека в приморско, с данчо икономист войник кат мене и иван войник с набора си, вилняхме и играхме и сме заспали и оп милиция ни буди, глоба що спиш в колата, за двамата с другия лунгурин, младият бил войник и му простиха, а главите ни лъщат еднакво, по сегашна мода |