Добави мнение Мнения:7
Чурос са типично южноамериканско ястие, направено от парено тесто и изпържено.  Така си е.Типично южноамериканско ястие е.  А по нашия край след като изпържим чуросите, ги заливаме със захарен сироп и ги именуваме тулумби(чки). |
Ааа, чуросът е вкусно и висококалорично нещо. Десет дни в испанския Юг гледах отстрани в кафенето на площада чак до полунощ и след това как достолепни дами си поръчват по половин кило от тези пръчки, даже и не в чиния, а като на салфетка, след това си взимват по една, топят я в топъл шоколад!!! и сладко си я хрускат. В последния си ден от пребиваването си, вече в Мадрид, заран, си поръчах и аз едно снопче и с шоколад, понеже моделът трябва да се спазва. Бая тежичко си беше, пък ако бяха сиропирани, не мога да си представя какво щеше да е...  Оттогава си мечтаех в някоя друга европейска страна пак да ги опитам, ноооо, не, никъде другаде не видях, уви. Подчертано локален специалитет са, обвеян със съответната атмосфера. Ей на, в Португалия например ги нямаше. |
| Действително са вкусни като тулумбичките, които дядо ми купуваше от сладкарниците в града, през годините на пролетариата. Що се отнася до готварската рецепта, може би вестникът е копирал същата от някое тефтерче на инж. генерал Пиночет.  |
| Слушал съм за казуса с американката, но не знаех, че си го е разляла върху крака - в този случай не мисля, че ресторантът е виновен. Ако си беше изгорила езика, това е друго нещо. А "чуросите" в Испания най-често ги топят в шоколад и се казват "чоколате кон чурос". Добра закуска са, макар че калориите се гонят вътре... |
Чурос са типично южноамериканско ястие, направено от парено тесто и изпържено. Ако чуросите са типично южноамериканско ястие, пострадалите трябва да са дебили, щом са тръгнали да ги приготвят по рецепти от вестниците, а не са питали съседките. Или в най-добрия случай са пишман домакини. Навремето имах една позната, учителка по математика. Когато решеше да сготви нещо, слагаше диоптричните очила, отваряше готварската книга и започваше да изпълнява указаното в рецептата с прецизност до грамове, милилитри и минути. Месо 800 грама измерено точно на кантар, дафинови листа 5 броя, еди колко си скилидки чесън, две средно големи глави ситно нарязан лук, толкова минути във фурната и т.н.... и т.н. И общо взето докарваше манджата до състояние да става за ядене. Трагедията настъпваше, ако в рецептата бе написано "и добавете еди какво си на вкус ". Тогава ставаше майка плачи  . Защото вкусът към хубавата манджа се създава от ранна детска възраст и се учи от бабите и майките. Преди няколко години френското министерство на образованието излезе с тревожното заключение, че покрай Макдоналдс, готовите храни и чипсовете, децата забравят вкуса на хубавото ядене. И включи в учебната програма часове по готварство. Родителите на всяко дете дават по малко пари, с които закупуват продукти и под ръководството на опитен готвач децата приготвят сами някой по-прост, но популярен специалитет. След което, разбира се, го опитват и консумират заедно. Прави са да го правят хората, защото по този начин си пазят фирмата - не случайно френската кухня е обявена за патримониум на световната материална култура. А тя не се създава в заведенията за бързо хранене, нито дори и в престижните ресторанти, които не са достъпни за всеки. А се изгражда във всеки дом - от бабата към бъдещата майка, а след това и към нейните деца. Всеки може да оцени хубавото ядене, но да го приготви може само този, който познава добре неговия вкус. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Anastass Stasev |
| Аз съм втрещена - описаната в рецептата температура, до която трябва да бъде загрята мазнината, е много по-висока от необходимата за приготвянето на хранителното изделие За пръв път чувам, а и досега не съм видяла указание за температурата на мазнината за пържене. Градуси на фурната - да, има и как да ги отчетеш. А тук? Олиото сгорещеното? С пръстче ли ще го опитваш, как ли? Много съм любопитна да видя оригинала на таз рецепта. А и каквито и неблагополучия да ми са се случвали с пърженето, аз съм разсеяна домакиня, често изпускам момента, най-страшното, което ми се е случвало, е да ми се запали мазнината, но за кратко. Чак такова нещо, сгорещено олио да хвърчи, не съм ни чувала, ни виждала. Абе, нещо много импотентно (в кулинарния смисъл) виждам в този епизод. За хора, които или са забравили, или никога не са готвили. |
Добави мнение Мнения:7