Отиди на страница:
| Аргументите, почерпени от личния опит на уважавания Димитри, са си лично негови. Можем само да съжаляваме, че той не може да разпознава печурките - на тази възраст  |
| джимо, разбирам твоите неволи с дисиденти, де са те продавали, дома са идвали хора най различни, рачо казански, димо дичев, той например разправя еднъж, че тито е вербуван от германци още в испанската война, виждал съм и горуня, един грамаден, и скала, и телефоната ни все глъхтеше, а бе водим важни уговорки с гаджетата и некой ми пъхти, мина се време и еднъж лекувам българин корав, на гешев бил бегал, и той ми зараправя, не са милиционери те слушали а дс, имат стая в пощата с касетофон, те туй са масоните, тайни служби и военни, пазят статуквото господар и роби, и като разбрах какви цървули ме дебнали много им се смея, дако са в цру |
А разликата между автомобил и песен не е една и съща. Водопроводчик, предполагам, че искаш да кажеш: "Автомобил и песен не е едно и също." Иначе си напълно прав! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: myrmorko |
Глупаците, наричащи себе си "творци", се надяват на парички чрез АСТА. Jimo's op-ed column, Jusautor DI copyright  |
НАДЦЕНЯВАНЕ. Искат майка си и баща си. Ами има си нещо, което се казва сейлс стратеджи... Нещо струва толкова, колкото ти дават за него - целта е колкото се може повече да вземеш, дотук не виждам нищо страшно. Сравнението с материални и нематериални продукти просто е неправилно, иначе изникват въпроси като: Колко струват смарфоните? А таблетите и всички последни писъци на технологиите? За тях какво искат - леля си и чичо си? (можеш да сравниш стар и нов продукт - Ролс-Роис-а и след 10 години ще струва много пари, картината на ед-кой си ще струва повече, а смартфона след около две години и за подарък няма да го вземеш. Защо картината след време ще струва повече? Защото вече няма Ван Гог или защото изглежда като сигурна защита срещу инфлацията? Доколкото знам, авторските права имат давност.... (никой не плаща на Мозарт или на Бах), но ако примерно излезе на СД "Малка нощна музика" от Моцарт в изпълнение на Виенската филхармония - трябва ли да се искат пари за това нещо или не? |
| тежък кръст е божествено съзнание, ако некой им заблазни, куп неща не сторваш имаш си спирачка в главата, и изпита е всякой ден, абонамент не важи ни със есемес можеш си индулгенираш място при добрите, и ей ти парадокс, блажени са кои, варава оппа направо в рая, със исуса, синът на небето, на една ръка разстояние край тебе |
| @водопроводчик Тук хич не съм съгласен. Манджите с чесън са много вкусни и полезни. В последно време вече се оформя съгласие, че да смърди човек на вкусната и полезна манджа с чесън, е простащина. Доста хора полагат усилия да не смърдят на чесън. То и да смърдиш на кир не е грях, но също така не малко хора предпочитат миризмата на дезодорант. Рано или късно и с цигарената смрад ще стане същото. "Хубавата цигара", "фаспаузата" и др. фетиши на тутунджийската субкултура ще бъдат възприети за несъвместими с добрия тон. Подсети ме за едни сапуни, имаше ги и в България, рекламираха ги като революционни, понеже унищожавали бактериите по кожата. Сапуна наистина убивал повечето бактерии по кожата и премахвал по трайно неприятните миризми, но именно тук започнали проблемите. Неприятните миризми са продукт на метаболизма на бактериите, живеещи по кожата ни и хранещи се с мъртвите клетки по нея (кирта), само, че нито производителя на сапуна, нито потребителите знаели, че съответните бактерии са симбиоти с хората, които освен съжителството осигуряват и някои жизено важни защити срещу други патогенни бактерии... Заболеваемостта на потребителите нарастнала, всякакви странни кожни заболявания и в крайна сметка миризмата им станала още по неприятна. Сапуните с вградени антисептици и антибиотици били изтеглени от пазара, тихомълком ги премахнали от рецептурите на следвеащите серии сапуни на същата марка, която и до днес се продава. Останало е странното наименование на сапуните, защитници някакви. Поуката е, че човешкото невежество нанася повече вреда, отколкото нещата, които същото това невежество обяввява за вредни, или за просташки. Два алкалоида, които хората употребяват, само повишават вниманието и концентрацията, т.е. спомагат умствената дейност - кофеина и никотина, друго нещо, което е много важно за умствената дейност е - натриевият хлорид (готварската сол), още в античността са забелязали, че при намаляване на дажбите готварска сол робите ставали по склонни към сътрудничество и някак по питомни, в Хаити практиката да не се дава сол на робите е била запазена до сравнително скоро. Странно солта, кофеинът и никотинът напоследък бяха заклеймени като най вредните вещества, използвани от хората (без да има категорични доказателства за причиняваните от тях вреди). Като гледам, ефектите върху повлияните от тази пропаганда са налице - липса на критично мислене, липса на оспорване на политически авторитети и в крайна сметка липса на каквато и да е мисъл... |
Нещо струва толкова, колкото ти дават за него - целта е колкото се може повече да вземеш, дотук не виждам нищо страшно. Добре, и аз така да го кажа. не са им дали, значи не струва, нали? Да мирясат и да си траят.Картината. Една картина е само една картина. Като един автомобил. Актаджиите едва ли са се сетили за рисувачи на картини. АКТА е инструмент на Холивуд. Те така са се надценили, че ще са нужни няколко годишни бевепета на цялата планета, че да си "изчистят" вземанията. |
| А това за цигарите, наистина вече е прекалено.... По стар български обичай трябва да се вменява вина на някого, защото иска да живее в малко по-нормална среда... Ама какво се чудя - та това е основния маниер на управляващите - най-популярните в България от основаването и.  |
Ха! И каква е разликата? Купувайки си автомобил - ти си плащаш за правото да го имаш. Купувайки си песен - ти притежаваш правото да я имаш... Ако искаш да имаш втори автомобил от същата марка и модел - ти пак си го плащаш и колкото и който и да иска да има този автомобил трябва да си плати. Нещо не ми е ясна контратезата.... Като си купиш автомобил, лишаваш някой друг от възможността да го има, споделяйки песен (презаписвайки я), се получават две песни - твоята и на този с който си я споделил. Разликите са във формата, едното е материална форма, другото е иделана форма, засега може да има контрол върху материалните обекти, но такъв върху идеалните (идеи, мусика, филми, текстове) не е възможен и най вероятно няма да бъде възможен, напротив в основата си и материалните обекти имат идеална природа (различни идеи, вложени в тях), затова и контролът върху тях се изплъзва, показателно е, че Китай пусна копие на последен модел Ламборджини преди самите Ламборджини да пуснат оригинала. Монополът върху идеите търпи вторият си провал, след изпускането на контрола върху писменото слово от Църквата, при въвеждането на книгопечатането. |
Замисълът е да си плащаш сметката, а да не консумираш на аванта... Всички продукти са достъпни - бъркаш в джобчето и си готов. Замисълът може и да е бил такъв, но изпълнението е да се плаща сметката винаги при поискване независимо, че вече е било платено или че изобщо не е "консумирано" каквото и да е. Да не се забравя, че освен продукти още по-досъпни са всички боклуци. Пък плащането за боклук се явява малко налудничево, а ползването/"консумирането" е самоубийство. (Блатечки не яде храната от кофата за буклук, нито замразената от векове  )Нещо струва толкова, колкото ти дават за него - целта е колкото се може повече да вземеш, дотук не виждам нищо страшно. И колко струва Питагоровата теорема, използвана многократно в един "квадратен" дизайн? Колко струва "Токата и фуга в ре минор"? И колко струва плегиатското ѝ изпълнение? Колкото до целта да се вземе повече, то крадците проявяват повече разум - вземат колкото могат да носят.Само не разбирам що е тоя рев на преписвачите да им се плаща кат за виртуози? Па и нагли - да ги били пускали, опс рекламирали по медиите, та и да им се плаща за направената им реклама. Кат си толкоз велик, излез, направи концерт, изложба, рецитал! Остави хората да говорят/даунлодват за теб в интернет! Как иначе ще разбереш, че си виртуоз? От платени клакьори или алчни рекитьори!? |
Като си купиш автомобил, лишаваш някой друг от възможността да го има, споделяйки песен (презаписвайки я), се получават две песни - твоята и на този с който си я споделил. Колкото повече пъти се споделя (презаписва) една песен – толкова по-популярна става тя.Тогава кой на кого е длъжник ? |
| джимо, покрай гъбарите ми спомни александър монов, токсикологията в пирогов, мисля той я основа, и как го доядяваше думата натравяне, отравяне е викаше по много пъти, помня и учителят ни по литература, няма влазам, слазям, d чист, литературен български, и кога зачуя в парламент или в мниние избрани се се питам, тии на училище дали са били |
Ernest_Everhard 2012-06-12 22:36:01 Два алкалоида, които хората употребяват, само повишават вниманието и концентрацията, т.е. спомагат умствената дейност - кофеина и никотина, За кофеина спор няма. Обаче би ли могъл да дадеш поне един линк към сайт, в който да е доказано същото за никотина? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: myrmorko |
| Нито един музикант няма да измисли mp3-плейър, нито един актьор не би измислил divX. Но те не могат да спрат прогреса. Освен Холивудци, нашите пари ги искат и други големи играчи - производителите на разни джаджи, с които се употребяват "крадените" филми и музика. А ще се "крадат", защото лакомията на притежателите на права е необятна. |
Доколкото знам, авторските права имат давност.... (никой не плаща на Мозарт или на Бах), но ако примерно излезе на СД "Малка нощна музика" от Моцарт в изпълнение на Виенската филхармония - трябва ли да се искат пари за това нещо или не? Разбира се! Трудът на оркестрантите от Виенската филхармония струва пари, разходите по записването и издаването също са пари. Цената на СД-то трябва да е по-ниска (правено уж от професионалисти) отколкото разходите на потребителя, тръгнал я да сваля от интернет (няколко пъти докато му хареса качеството на копирането, опс кавър-версията) или да си я изпълнява и записва сам. Така както е за хляба - купен от магазина е по-евтин от замесения и изпечен в къщи. Нема авторско право на рецептата на производителя на хляб (всъщност тя е търговска тайна, а тайни не се продават, защото вече няма да са тайни), няма авторско право на изпълнението, което никога не може да бъде оригинално, впечетляващо -да, но оригинално - не.Сега обясни, защо издателят, а също и АСТА претендират за авторско право над СД "Малка нощна музика" от Моцарт и дори настоява възнаграждението му да е същото като че ли е издал диск на Пинк Флойд. |