На снимките не се виждат хора с туби бензин, но прави впечатление как в рамките на половин час пламва огромна площ от бранището и как на последните кадри се забелязват отделни огнища, леко встрани от основния пожар.

Защо да не построим нови писти и лифтове на оголените заради корояда места на Витоша?
Много се спекулира с темата за засегнатите от корояд дървета в Природен парк Витоша. За да разберете, че гората не е умряла, е достатъчно да отидете лятото. Когато няма сняг, се вижда, че под сухите дървета е пълно с млади фиданки на смърч, поникнали сами или засадени от стотици доброволци от София. След 30 години тези фиданки вече ще бъдат прекрасна зелена гора.

Съхненето на дърветата е естествен процес. Понякога мащабите са големи (например след сериозен ветровал или снеговал, както стана на Витоша), но природата има своите механизми да преодолее "бедствието". На Витоша това "бедствие" вече е контролирано - от Дирекцията на Природен парк Витоша и Държавно горско стопанство София в северозападна Витоша, както и от самата природа във и около резерват "Бистришко бранище", където беше решено да се оставят падналите мъртви дървета. Именно около писта „Лале” се вижда втората зона. Гората в резервата до пистата се подмладява сама, без намесата на човека. В този район преди две години беше открито гнездо на черен кълвач. Много редки и застрашени видове в горите са такива заради системното почистване на мъртва дървесина. Именно затова съвременните тенденции в горското стопанство задължават стопаните да оставят определено количество мъртва дървесина. А редките кълвачи зависят изцяло от стоящи сухи дървета. Те от своя страна правят хралупи за десетки други видове птици и бозайници. На останалите места се извършват залесявания по начин, който да намали опасността след години, когато от тези фиданки стане истинска стара гора.