Добави мнение Мнения:21
Матриалът не го четох . Инак картинката е добра. Става за табла на креват. Навремето имаше едни метални такива с метални пружини. |
| Марксе, Не е късно да поправиш грешката си. Писанието е достатъчно добро и по добро от много дуги тук. |
И странно, подозрението, че да бъдем добри, смислени или просто точни в житейските си жестове и стъпки не е изцяло в наша власт, ме изпълва с облекчение и, разбира се, с надежди. Прозрението за човешката същност като прашинка, носена по разписание от теченията на живота, затяга усещането за неизбежността на случващото се, но и съзнанието за обреченост. Кой не е искал да разбере какво му е писано, за да залъже страховете си и да призове горещо желаното? И въпреки всичката предопределеност все се борим нещо да променим. Че нали точно тогава се чувстваме най живи.. |
| Няма начин да не повярваш, като ти казват верни неща от миналото. Но все по-друго е да си вярваш, че нещо можеш да промениш. Макар, че и дори Лазарев много не помага. Поне на мен. А книгите му били скъпи. Поне така ме уверяват. Древноримски Гадател |
| мене разказът не натопи в мистичност и не от литературни несъвършенства а от тема мистика, човеке дадена е воля, избори да прави, да спазва моралния закон и другиму щета да не причинява, да не лъже и краде, да не изнудва за пари попаднал в затруднение .... все поведения отколе познати като прави добро, и вече позитивен в новия ни сленг, твърде малък Господ ме привлече, нему вярвам, любовта му е безкрайна доброта, и когато до всяко добро същество застане и най добрият на светът, какви ти притеснения, живеш си живота в пълнота, ако злите от злото, те оставят на мира, |
Навремето имаше едни метални такива с метални пружини. Марксе,  що ти и дървени пружини ли си виждал? |
| Хубаво е да има и душевни списвания в медиите, да не забравяме че сме хора, а не магистрали, дъги и лентички... |
... Има нещо много светло в допускането, че сме част от някакво друго, по-високо съвършенство, различно от онова, което така безуспешно се блъскаме да постигнем - такова, каквото си го представяме. И че точно него, което рядко или никога не осъзнаваме, ние не можем нито да разрушим, нито да отменим, представете си... Прекрасен разказ за душата... била съм по тези места... отдавна... |
Марксе, специално за теб - виж това: Enzie Shahmiri “As an artist and photographer my creative inspiration is fueled by the people and places I encounter.” ~ Enzie тук http://enzieshahmiri.com/artist и това The Gypsy Fortune Teller тук http://enzieshahmiri.com/portfolio/the-gypsy-fortune-teller Спорен ден! |
| Някой път трябва наистина да отидем много надалеч, за да видим това, което е било и е винаги край нас. Да видим това, което нашата магарица отдавна е видяла. |
| бачо калине, както теб не мисля, друго си представям ама е детинско, Господ мили всеки ден е с ден рожден, и трябва да те види, да ти се порадва, да му докажеш верност в любовта си с дела в животът си, и да ти отговори с радост, ученик и учител в живота е всеки, с пример ил поука, и пак така си мисля де, лапешката, има още друг кат мене, как и да се нарича второ аз, матрица.... с перфектната ми същност, ненакърнена и автентичен, оригинал по промисъл, и ако натрупам грехове съдбата се намесва и ме намества в пътят, към другото, истинското в мене, а кой край мене обитава в други светове ич биля не ме е еня, всяки вход е с цена и ако щеш да му платиш цената всякъде може да те отведе |
| "навярно в нашите съдби наистина има кодирано нещо, което следваме и изпълняваме, без непременно да постигаме неговия смисъл. И нашето предназначение не винаги зависи от нашия избор, от нашата воля или дори въображение" - споделям напълно казаното от автора, стигнах до този извод преди доста години и след доста лични перипети в живота, затова се радвам, че и други мислят така. Всеки е в правото си да се съгласи или не с това твърдение, разбира се. Публикациите на автора силно се открояват от общата редакторска политика на вестника, фокусирана съм злободневните теми и проблеми, и слава Богу, че е така, защото има нужда от такива лични, лирични и несвързани с безобразното ни настояще творби, настояще, което сме принудени да живеем. Затова - благодаря за тази статия и заслужено  ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mars Attack |
| Наскоро по телевизията православен свещеник изказа мисълта че колкото по-слаба е вярата ни в Бога толкова повече ще вярваме на заблуди. В пророкуването на бъдещето няма по-достоверна книга от Библията. Във втора глава на книгата на пророк Данаил, живял 6 в. пр. н. е., чрез символа на статуя, която Цар Навуходоносор сънувал, със златна глава,сребърни гърди,бронзов корем и железни крака се представя предварително цялата човешка история до наши дни ( т. е. 2600 години напред ). И наистина ние знаем от историческата наука, че досега тези предсказани събития са се сбъднали с поразителна точност. Вавилонска империя-златната глава е била победена от Мидо-Персия(сребърните гърди),а Мидо-Персия е покорена от, Гърция на Александър Велики -бронзовия корем на статуята. След смъртта на Александър Велики Римската република символизирана от железните крака на статуята побеждава гръко-македонското царство и завзема земите, които то е владяло и става световна империя. В това удивително пророчество се предсказва и факта , че Римската империя ще се раздели на 10 държави( пръстите на краката) което става след 5 в. сл. н.е., предсказва се и Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос ( камък, който строшава статуята). След като до момента всичко от това предсказание се е сбъднало , имаме всички основания да мислим, че и Второто пришествие на Исус Христос ше се сбъдне така, както е предсказано. |
| "навярно в нашите съдби наистина има кодирано нещо, което следваме и изпълняваме, без непременно да постигаме неговия смисъл. И нашето предназначение не винаги зависи от нашия избор, от нашата воля или дори въображение" Ето една фаталистична мисъл, която е невярна според библейското разбиране. Според Библията Бог е дарил човека със свободна воля и въпреки, че Бог знае бъдешето Той не лишава човека от правото на избор и решение според волята му. 4Царе 20 глава 1-7 стихове. В това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва Господ: Разпореди се за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. Тогава царят обърна лицето си към стената ( към Божия Храм ) и се помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко. А преди Исая да беше стигнал до средната част на града, Господнето слово дойде към него и каза: Върни се и кажи на вожда на Моя народ, Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти и Аз ще те изцеля; след три дни ще възлезеш в Господния дом. Ще прибавя към живота ти петнадесет години; ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар; и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. Тогава Исая каза: Вземете наниз смокини. И взеха и го сложиха на цирея; и царят оздравя. |
| Топъл, човешки разказ. Предопределеността тук, мисля, не е усещане за фатализъм или поне на мен ми се ще да не е. Всички си носим мисията в живота, едни я усещат на време и я приемат миролюбиво, други - не, трети оспорват идеята, че такава може да съществува и не желаят да я приемат, дори когато тя им се разкрие достатъчно ясно. Първите не приемат предначертанието си като обреченост, а като основа за осмисляне на живота си, за житейско и духовно развитие. Винаги можем да изберем да не следваме съдбата си, имаме контрол над това и свободата да го направим. Тогава, обаче, започваме да се отдалечаваме от себе си, от истинската си същност, изначално спокойствие и хармония. Изборите, които правим често са драматични, защото се налага да се откажем от нещо или някого, но колкото по-малко страх от смъртта и уважение към мъртвите имаме, колкото повече се освободим от гордостта си при избора и го правим с лице към Любовта, толкова по-вероятно е да вземем решение, с което ще сме щастливи впоследствие. Ако гледаме и на всяко щастие, и всяко нещастие като на нещо преходно, няма как да живеем с мисълта, че носим бреме на обреченост, дори и ако сме станали жертва на подлост, заговор, насилие . Освен това, искрената, изстрадана молитва към Бога върши чудеса. |
Добави мнение Мнения:21