Отиди на страница:
| Бате Джимо, тъжно ми става като те чета понякога. Много размисли ме натискат. Например, в миналото е имало родолюбие, хората са зарязвали учение в Европата и са идвали бегом тук за да бранят Родината. А сега ??? Сега кой би се върнал и защо ? Преди от 10 човека 9 са се явявали сами под знамената. В началото на 1990 г народа пак бе въодушевен, пак от 10 човека 9 бяха готови на промени. Сега, 22 години по късно, познавам лично няколко по 10 човека, които до един казват "Майната и" Познай на кого майната и. Не, не на някоя депутатка или министърка. На Родината, бате Джимо. Живота на всеки човек има смисъл, само тогава, когато в ежедневието си има малки, но важни неща, които го карат да продължи напред. Така се получи, че ние вече нямаме такива малки стимули, малки подпорки, държащи ни в кондиция. Разпад има, и в душите и в материалния свят. Ябълката ни е тотално изгнила, време е да я изхвърлим. И кой от къде е. Един такъв като мен, вървял из гората. Изведнъж насреща му разбойник: -Парите или живота. А той се позамислил и рекъл: -То пък един живот. Бъди здрав, бате Джимо. |
| Този идеален министър май е в ролята на Парис. Разкъсван между противоречиви и нерешими интереси. Атина Палада с шлема го проучва, дали въпреки бялата брада не е прекалено млад-зелен, Афродита (оглеждаща се дали е достатъчно красива) проверява дали е достоен мъж. Колебая се за образа на заден план - ако това е Артемида, какво ли иска да каже с това "Ш-ш-ш-шт"? Може би си мисли "Дали не е виновен, че да му пусна една стрела?" А той горкия търси отговор на нерешимия въпрос коя е по-красива в книгите! Дано поне да е разгърнал "Илиада"! |
| Организаторски талант... трудна работа наистина. Изисква опит в работата с хора, плюс стратегическо мислене. И още кой знае какво. Индивидуален подход към различните типове - да си ентусиаст с екстровертите, да говориш кратко с прагматиците, да искаш пространни анализи от теоретиците, и да показваш колко оценяваш обикновените свити хорица, без да ги притискаш. Easy going, likable, soft on the people, hard on the problems. С добра лична организация на времето. И да гледаш в перспектива - как биха изглеждали нещата след година или след пет. Сложно. Сун Тзъ бил казал, че управлението на голяма армия е същото като на малък отряд - въпрос на организация... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
| ...да се смея ли, да не се ли смея, защото е ясно че няма да заплача! Общи приказки за един достоен българин и нищо съществено. И хор от поклонници - мале мила. |
| И днес, както обикновенно. Повод за размисли, колко щеш. За министърът и реда. За човекът и реда. За това, което трябва да се съхрани, като култура и от нея да се изгради ценностна система. И леки шегички с хората на масата. Лесно е да се сетим, защо онова време свързва Дмирий с Я.Хашек. Няма как да е с "Швейк", а с вагона книги, които е прочел от които са ранните очрци и пътеписи на Хашек, като да речем от "Никопол до РУсчук" или "Wodka lasow, wodka jagodowa". Т.е. от хъшовския период на Хашек. Та, за никаква груба грешка и дума не може да става. И, ако за Шишманов трябва да научим от Петър Динеков през Джимо, то днес можем да научим за Петко Славейков от първа ръка, ако меже така да се изразя. Ако постигнем съгласие, че той е идеалният председал на Народното събрание. Но едва ли.Не за съгласието, а за "първата ръка". Приятел на сина ми се казва Петко. Неговият син Христо. Кръстен на дядо си Христо, а Петко е кръстан пък на своя дядо, а баща му съответно на своя, та така до дядо им Петко Славейков. Даже мисля, че един от дядовците Христо също е бил председател на Народното събрание и е поднесъл за подпис прокламацията за присъединяването на Добруджа на 22 септември ... Това май е за зубрачи. Та с това "даже мисля" иде да подскаже, че и аз незнам със сигурност. Когато питам сина ми говорят ли за дедите на Петко, отговорът е, "абе, що ме занимаваш с глупости". Това не, защото синът ми не го интересува, а защото изпитва необяснимо неудобство от подобен род разговори. Някъде в преходите сме изгубили онова нещо, което са притежавали дедите ни. Интересът към другия, а още повече, ако другия е от известен род. Трима Славейковци са сред нас и какво знаем за тях? И интересуваме ли се от тях? Това, което е направил за развитието на културата ни Шишманов е добро. Но и спомена за Шишманов е култура. И, ако след войната се къса връзката за да се сложи "ново начало", то днес какво ни пречи да възтановиме тази връзка и да почерпим история и култура от живите. |
| zzz07, прав си. Разфилософствахме се. Кажи нещо конкретно за проф. Шишманов. И защо толкова рядко се среща българин - добър организатор. Може би Хайтов е бил прав че сме народ от индивидуалисти. atlantis, добре рече. Може би в преходите сме изгубили зачитането на традициите. Или пък децата вече се срамуват, че не са се родили англоговорящи. Пък може и ние да остаряваме вече, затова така да ни изглежда  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
| жана д`арк 26 Юни 2012 21:17 Едно от нещата, които ме ужасяват в отношенията родотели - деца на Запад, е добре поддържаната студенина. Там се приема за нормално човек да се вижда с родителите си 1-2 пъти годишно, дори и по-рядко, за по няколко часа. През останалото време се изпращат картички - за рожденния ден, за Великден и т.н. Остарелите родители после заминават за старчески домове, там и умират. Не зная, дали семействата от вида на Гераците са за предпочитане, но поне в тях има нещо човешко. |
Не знам за кво винаги има по 10000000 мнения под писанките на това лице Ето заради това: На вашата маса,г-н ДИ ми е достатъчно да прислужвам и да чистя пепелниците.   |
| щото несбъднатата ми детска мечта беше да карам мотоциклет "Ромел". После на "Албена" Жоро ме настигна с този великолепен мотор, слезе от него и ми го даде аз да го карам. Седнах на мотора и чак тогава се сетих, че не мога да карам мотор. Имал съм всякакви велосипеди и автомобили, но никога не съм имал мотор. Слязох от мотора и казах на Жоро, че нещо съм се сецнал в кръста, пък то нищо ми нямаше. " Едно е да искаш,друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш" И от къде това желание у мнозина да управляват,да командват.... цех,фирма,министерство , партия, та даже и държава. Може би,щото знаят цитата на тов. Ленин :"Каждая кухарка сможет управлять государством!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |
| ivo kunchev, Въпреки ника ми, съм миролюбив и реагирам по-рязко, само когато се преминава определена граница и се губи елементарното уважение (водещо най-често до лични нападки и обиди, под пикритието на форумната анонимност)... Познатото "в спора се ражда истината" е вярно, само докато този спор се води цивилизовано и с аргументи, без излишна патетика и негативни емоции и атаки относно мнението на другите, па макар и да не го споделяме. |
| Всяка сряда , отваряйки лаптопа, си мисля : "Я да видим днес Джимо какво е измислил ?" И досега не съм разочарован...Има си човекът някаква магия... Вероятно на това му викат талант. И въпреки тъпото ежедневие и изкачащите по най-различни поводи отчайващи данни за развитието на България сега и в перспектива- ми става по-леко и си викам , докато има такива като Джимо и други като него - ще живее България. И започвам да си мисля за за гения на Ботев, за Смирненски, Вапцаров . Страната ни е малка, но с такива поетични върхове малко страни могат да се похвалят. |
| Драги Джимо, отдавна те чета и ти се радвам, ама за пръв път ти пиша, и то за да изразя несъгласие, за което моля да ми простиш. Не е правилно човек да е горд с нещо, за което няма заслуга. Гордостта е запазена територия за личните дела -- да преведеш Повелитля на Мухите, да речем. А за другото може да си радостен, дори доволен, ама не и горд. Може да кажеш, радвам се, че е имало и такива българи като Иван Шишманов. Поздрави, Христомир |
| Дали си горд или си радостен е въпрос на емоция. Защо да не сме горди с това, което са създали нашите предшественици. Та и римляните, например, са били горди само от факта че са римляни - "римски гражданин съм". Но това са подробности. Скоро гледах филм по БНТ, именно за Иван Шашманов. Освен изключително начетена личност, владее няколко езика в съвършенство, дори неговата "наследница" на преподавателското място - забравих университета, немски безспорно, самата тя германка, твърдеше, че изучава записките му и те са на по-добър немски език, отколкото на мнозина нейни съвременни колеги, немци. Отделно Шишманов е бил българския делегат на конференциите за учредяване на пан-европейско движение, където произнася речи на няколко езика. Такива личности като него са били много повече европейци, бидейки сред елита на тогавашното българско общество и служейки на българската кауза, отколкото са мнозина от днешните европейски "лидери" /да не кажа всички/. И не е само Шашманов, разбира се. Такива са всички от "Българския Великден или страстите български". Такива са и много други, за които, за жалост, не сме и чували. Ясно е, че разрухата е пълна, ясно е, че ние я допуснахме. Но е ясно, че има личности и днес, които могат да ни накарат "да се върнем" и да започнем отначало. Пак съм оптимист, Джимо! Ралица |
| В обичайния си стил Джимо спретнал поредната си кръчмарска лакърдия за неща, от които хич, ама хич не му отбира главата. Да оставим настрана, че уж пише за Шишманов, пък през повечето време говори за себе си. То в кръчма, след няколко чаши, а особено след определена възраст, е така. Извинимо е, поне в моите очи. Пък и в крайна сметка Джимо пише заради собствения си кеф и его, а не за да възвеличава хора, на чийто фон той да изглежда съвсем невзрачен. Не е простимо обаче за човек като Иван Д. Шишманов да се пише толкова невежо и повърхностно (като не знаеш, трай си). Не са чак толкова много личностите от подобен ранг в новата българска история, та отбелязването на юбилея им да бъде претупвано с преписване на няколко абзаца блудкави уикипедични сведения, към които за вкус е добавен и измислен пикантериен момент като "романа" на професор и кралица (няма такъв "роман" - Джимо пак е чул или прочел нещо някъде си и пак е недоразбрал). |
| А какво знаете за Иван-Асен? Преди време чух за някакви истории с американския посланик по онова време, но в България изглежда не се издава надлежна литература по тия проблеми и макар че уж разсекретиха тонове с документи, много интересни работи си остават легенди | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: maxilianus |
Едно от нещата, които ме ужасяват в отношенията родотели - деца на Запад, е добре поддържаната студенина. Там се приема за нормално човек да се вижда с родителите си 1-2 пъти годишно, дори и по-рядко, за по няколко часа. През останалото време се изпращат картички - за рожденния ден, за Великден и т.н. Остарелите родители после заминават за старчески домове, там и умират. Не зная, дали семействата от вида на Гераците са за предпочитане, но поне в тях има нещо човешко. - и на мен една рускиня ми викаше за Америка - "те там няма да ти разберат душата... там ще ти се доповръща..." Пък какда и кажа, че ми е писнало от славянската душевна простота... Да не дава господ да умираш в България - дето нито любящите ти деца могат да се погрижат за теб, нито има старчески домове като хората... май сме между двата стола - нито западната "студенина", но със здравеопазване и социални грижи, нито задружното първобитно семейство на Гераците (впрочем, нали и там "изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.“ ). Хиляди пъти предпочитам това, което на някои им се вижда като "западната студенина". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain |
Защо ми се привижда алюзия към сегашния културен министър и някои негови изяви напоследък? Имаше едни коментари за една среща, на която говорил на турски и поканил режисьора Д.Митовски с думите, цитирам по памет "Ела бе, ела тука, да те е..а!"  |
| "И от къде това желание у мнозина да управляват,да командват.... цех,фирма,министерство , партия, та даже и държава. Може би,щото знаят цитата на тов. Ленин :"Каждая кухарка сможет управлять государством!" Приписываемая В. И. Ленину (а иногда и Л. Д. Троцкому) цитата «любая кухарка способна управлять государством» ему не принадлежит. В статье «Удержат ли большевики государственную власть?» Ленин писал: Мы не утописты. Мы знаем, что любой чернорабочий и любая кухарка не способны сейчас же вступить в управление государством. […] Но мы […] требуем немедленного разрыва с тем предрассудком, будто управлять государством, нести будничную, ежедневную работу управления в состоянии только богатые или из богатых семей взятые чиновники. Мы требуем, чтобы обучение делу государственного управления велось сознательными рабочими и солдатами и чтобы начато было оно немедленно, то есть к обучению этому немедленно начали привлекать всех трудящихся, всю бедноту. |