Добави мнение Мнения:20
Това със сърната е голямо попадение  . Талантът и в екстремна ситуация ръси бисери! Великолепна pick-up line. Впрочем, имат душа - Баба Ванга казва за една крава, дето вълци и изяли теленцето - "Божке, кравата ми говори" - а щом кравата има душа, кучето бездруго ще има. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gare_aux_bulgares |
| Ако използвам аналогията за масата и кръчмата, се питам защо, аджеба, седем години те чета/ тук/ и изтръпвам и толкова ми харесва, а не го казах досега. Минах на "ти", просташки, дойде ми отвътре. Може би толкова години прекрасни есета си казват думата, около масата ти. Толкова години и на теб и на Джимо бях читатател. И Сега вече и "писател" съм. Моите дребни писания, камъчета, не са нужни никому, освен на мен. Благодаря за това есе. Благодаря за толкова написано през годините, дето те чета и цитирам. Та за "ловджийките". Чирпански род съм, авджии до мен, бол. Бях на 7-8 години и домъкнах от съседи един аглийски сетер, / не че знаех породата/... почти сукалче. Просто мамата си я харесах, тя, взе че роди, и аз се залепих за тези хора. Крадях от нас кисело мляко от нас и хляб и дробих на майката. Сигурно са се трогнали хората, за да да ми дадат чистокръвен сетер. Кученце. Дама. И се започна ерата на сетерите в нашата къща. Умни, непокорни, живи и предани. Ако има друг повод ще разкажа. Иначе на въпросът ти " Какво ще стане , когато я стигне? " съм се смяла с глас, и в твоята ситуация и в спомена, който е част от историята на нашия род. Ама на фона на убити старци от кучета, - Няма да го напиша. И тук ми свършва усмивката. Защо и как са/го и сме го коментирали. А иначе в моята история нещата са с хубав край. Никой не беше нахапан .Размина се с духовити реплики.:-)) както при теб. И с едно друго поколение. |
неведнъж съм се питал какво щеше да я прави, ако я беше настигнал Ще ти кажа - същото дето направи моята първия и единствен път, когато се откъсна от каишката и залови една котка - настъпи я по опашката да не мърда, и започна с интерес да я души от всички страни. Котката общо взето беше пред инфаркт, но нищо зловещо не се случи. |
| Неотдавна колегите пак бяха пратили по електронната поща едно от редовните верижни писма с дежурните мъдрости за живота, вселената и всичко останало. Обикновено не ги чета, но този път от скука или любопитство погледнах, а там с големи букви беше написано: ALL YOU NEED IS LOVE ... AND A DOG. Как да не се съглася? Човек трябва да е видял кучешката преданост и доверие, дружелюбната глуповатост с размахана опашка, сърцераздирателните физиономии за половин бисквита или напрегнатия поглед пред буря заради изгризания чехъл. Аз също обичах да си развождам стоката по познатите поляни - от манастирчето, по-рано докъдето ни стигнат силите, а сега до новите строежи, почти винаги с пластмасова чашка кафе от РУМ-а. А вече не е същото. Кучетата с каишки запознаха много хора и така от колеги кучкари точно преди година разбрах, как на същите тези поляни женица от съседните блокове, докато разхождала помиярчетата си, била нападната и жестоко пребита от циганин. Тя беше от тия дето винаги събираха цветя и разни треви по поляната, първа на липите, контактна, шумна, с всички на "ти". Доста по-късно, може би месеци след това видях жената, била Д. от съседния блок, казаха, 241-ви, вървеше бавно, несигурно, гледаше в една точка пред себе си, а по нея двете дребни грозновати животинки. Разказаха, че когато циганинът я нападнал, едното избягало, а другото останало и се сражавало за господарката си. Вероятно то я е спасило. Друга съседка след това разказваше как я е посещавала в болницата и едва удържаше яростта си от зверското престъпление. Беше бясна и на избягалото, а после просто тъй невинно завърнало се пред вратата куче. Но Д. не го беше прокудила. Отново се грижела за него в дома си, въпреки че самата тя вече имала нужда от грижи след жестокия побой. Понякога жертвите на особена несправедливост се отплащат на съдбата с още повече доброта, раздават от себе си, сякаш за да кажат: не съм сломен, в мен има още толкова много добро, защото едно дребно предано същество, единствено в целия свят, бе готово да даде живота си за мен. |
 Трепна от гласа ми, сякаш ме откри. Вдигна се на задни лапи, прегърна ме и застина. Беше много млад тогава и чувствата му бяха по-силни от него По-силни бяха и от двама ни, защото едва не ме събори с тази прегръдка. Сега, след толкова години, понякога още се усещам окован от нея. Ех, този пасаж ми припомни за моя кокер шпаньол! Спомени, спомени! |
| Дълги години те чета. Не помня вече колко станаха. Но винаги са ми харесвали твоите изненадващи сравнения. Сякаш от нищото. |
| Благодаря и за този път! Хваща и стиска с желязна лапа сърцето. И може би възвръща малка частица от загубената душевност и духовност тук, в атмосфера на човешка озвереност... Тогава ми отвори очите, че кучетата не отиват на небето, защото душата им не е безсмъртна. И аз никога повече няма да се срещна с Арамис. Каза ми го със съжаление, като че аз пък непременно ще отида на небето. - До колкото знам, те - висшите бозайници, както и ... Та висшите бозайници имат Колективна душа, колективно съзнание. Живеца позволяващ съществуванието им идва от там. - Индивидуалната, безсмъртна душа, не е даденост, не е подарък. Резултат е от осъзнаването на Аза на собствената, лична индивидуалност и светлината на Създателя - станало е някъде там, в безвремието на дименсии и пространства. Преди тя да се понесе по спиралата на духовната еволюция ведно с групата си. В надпревара с постигнатото за да има завръщане към Логуса... И г-н Донков, те - верните ни съратници се връщат, пак. Знам го със сигурност! |
| Замириса ми на липи. Мислено се върнах в Стара Загора, моя град, ухаещ на липи! Липите и поетите - символите на Стара Загора. |
| Нашите липи вече прецъфтяха.Софийските много са закъсняли тая година.Или в София не ги обират до края на юни? Както и да е,а и Малтийските острови са само камънак,не е като на родните плажове. |
Добави мнение Мнения:20