Брой 27 (993) - 06.07.2012
Дянков ощети българските банки - Параметрите на емисията

Според официалното съобщение на Министерството на финансите набирането на поръчките е започнало на 2 юли в 8.30 ч. сутринта по Гринуич, като до обяд са били събрани поръчки за около 6 млрд. евро. Това е позволи-ло на мениджърите на емисията - "БНП Париба", "Ейч Ес Би Си" и "Райфайзен Банк Интернешънъл", да намалят доходността на облигациите с 30 ба-зисни точки от първоначално планираните. Така емисията петгодишни евроблигации с общ номинален размер от 950 млн. евро е била пласирана при лихвен купон от 4.25% годишно.
При първоначалното пласиране облигациите са продадени малко под номинала - при цена от 99.182 евро за 100 евро номинал, като по тази начин първоначалната им доходност е била 4.438% годишно.
Справката на Министерството на финансите показва, че в сделката са участвали 360 инвеститори.
"Емисията е изключително разнообразна и много добре диверсифицирана както по географски признак, така и по видове инвеститори", се казва още в прессъобщението на МФ.
Окончателното резпределение по региони е, както следва: Обединеното кралство - 25%, Германия - 17%, Австрия - 13%, Азия - 9%, офшорните зони на САЩ - 9%, Швейцария - 7%, Франция - 5%, Италия - 5%, други -10 процента.
По видове инвеститори облигациите са разпределени между инвестиционни фондове - 43%, банки - 19%, застрахователни и пенсионни фондове - 14%, хедж фондове - 12%, централни банки - 6%, други 6 - процента.

Българската емисия еврооблигации, пласирана на 2 юли, стана поредният пример за това как политиците могат да използват един успех на международните финансови пазари за доста семпли манипулации и внушения. Безспорно постигнатите параметри на емисията с общ номинал от 950 млн. евро са много добри. Такава бе оценката на неангажирани с управляващите финансисти и банкери. Пък и пазарът, очаквано, реагира положително. Цената, при която се купуваше новият български дълг от пускането на емисията до края на работния ден в четвъртък, постоянно се покачваше и от 99.182 евро за 100 евро номинал към 16 часа българско време на 5 юли достигна 100.75 евро за 100 евро номинал. При тази котировка доходността на облигациите от 4.438% годишно падна до 4.08% годишно.
"Това е много добра оценка за българската емисия, което, разбира се, не е изненада за мен", коментира председателят на управителния съвет на ОББ Стилиян Вътев. Бившият заместник финансов министър и настоящ общински съветник в София Любомир Дацов също потвърди, че постигнатите резултати са много добри за правителството. "Разбира се, когато човек започва да се вглежда в детайлите, ще открие и недостатъци, но като цяло трябва да признаем, че емисията е успешна", каза Дацов. .....
Без български инвеститори
При първоначалното пласиране на емисията не са приети поръчките на нито една българска банка, застрахователно дружество или пенсионен фонд, споделиха за "БАНКЕРЪ" дилъри от наши институции. Отказ са получили и заявките на повечето майки на български кредитни институции, с изключение на "Райфайзен Банк Интернешънъл", която е един от мениджърите на емисията. Разбира се, министър-председателят Бойко Борисов не пропусна случая да се опита за запише политически дивиденти от успешната емисия. "Общо на година спестяваме 62 млн. лв. от разликата на Милен Велчев със Симеон Дянков. За пет години по 62 са над 300 млн. лв., които по-малко ще съкратим като дълг на следващото правителство", каза Борисов.
Тези негови думи като мантра бяха повторени във всички следващи медийни прояви и на финансовия министър Симеон Дянков, и на заместника му Владислав Горанов.
Само че подобни сравнения са като на кон с кокошка.
Първо, тази емисия не спестява нищо на България, защото държавата ще си плати еврооблигациите, емитирани по време на Милен Велчев (през 2002-ра) с лихвен купон от 7.5% годишно, както и доларовата емисия с падеж през 2015 г., по която лихвата е 8.5 процента.
Второ, спестяване на разходи щеше да има, ако емисията на Велчев бе платена, без да се пускат нови еврооблигации - нещо, което с политиката си на държавни приходи и разходи правителството на Борисов направи невъзможно.
За спестяване можеше да се говори и в случай, че с еврооблигациите на Дянков бяха заменени облигациите на Велчев, така както през 2002-а Велчев замени брейди облигациите с глобални държавни ценни книжа. По същество сега такава замяна няма.
Истината е, че към сегашните лихвени плащания на бюджета, предназначени за обслужване на външния дълг, правителството на Борисов прибави още около 80 млн. лв. годишно, колкото са лихвените плащания по новата емисия. В сутрешният блок на "Нова телевизия" в четвъртък Дянков се опита хитро да се измъкне от ситуацията с думите:"За мен са важни разходите по лихвите на еврооблигации, защото тях плащат данъкоплатците".
А кой плаща главницата бихме попитали ние министър Дянков? Да не би папуасите от Нова Гвинея? Нали и за нея парите са от държавната хазна, която се пълни от българските данъкоплатци. Вярно е, че парите за обслужване на главницата не се отразяват в текущите приходи и разходи на държавния бюджет, а се записват под черта. По този начин те не участват във формирането на бюджетния дефицит, което със сигурност радва министър Дянков, но с тях директно се намалява фискалният резерв на правителството в БНБ. Впрочем, който не знае тези тънки детайли на отчитане на държавните финанси, може дълго да се чуди защо има ситуации, когато дефицитът намалява, но това не води до увеличаване на резерва. Както и да е? Важното в случая е, че сегашните облигации по никакъв начин не намаляват лихвените разходи на хазната, а напротив.
Трето, емисията на Дянков е петгодишна А тази на Велчев - над десет години. При това положение е повече от ясно, че разходите по обслужването им ще са коренно различни.
Четвърто, сегашната емисия е пласирана при инвестиционен кредитен рейтинг на държавата, а когато Велчев пускаше своята емисия, България нямаше инвестиционен рейтинг и все още не бе напуснала "джънк" групата (тази, в която облигациите са по-известни като "боклук".
Пето, сегашната емисия е реализирана при доходност от 3.2 - 3.3% (320/330 базисни точки) над лихвените суапове, а онази на Велчев - при 2.75% (275 базисни точки) над тогавашните лихвени суапове. Но въпросните суапове не зависят от състоянието на българската икономика. От него зависят надбавките над тях, а при облигациите на Дянков те са по-големи.

Можем да направим още куп аналогии в този дух, но едва ли е нужно да се влиза в безумни коментари кой е по-велик и е пуснал по-изгодни еврооблигации. Двете емисии са несравними.

И още нещо за иначе успешната емисия на Дянков. Видя се, че за да постигне възможно най-ниска цена финансовият министър предпочете да пусне не десет-, не седем-, а петгодишни облигации. Може би такава философия е правилна от гледна точка на текущите бюджетни разходи. Но в дългосрочен план изборът на петгодишни облигации изисква най-малкото поддържането на балансиран бюджет. Още по-добре би било хазната да е на излишък през следващите пет години. Иначе през 2014-а България пак ще трябва да пласира нова емисия, с която да плати глобалните облигации, падежиращи през 2015-а.
В изказването си по bTVв четвъртък заместник финансовият министър Владислав Горанов намекна, че точно това ще се случи: "Това е една добра стратегия, която вероятно ще използваме и за падежите, които се очакват през 2015-а", каза Горанов.

И нищо чудно през 2016-а отново да се търсят средства на международните пазари, за да се плати дългът, емитиран сега от Симеон Дянков, с падеж 9 юни 2017-а. Ако се случи това, България ще влезе в дълговата спирала, излизането от която не е толкова лесно. Но дотогава има време, пък и други управленци ще вземат сложните решения и ще изтъкват своите успехи.

Много се изговори и за това как успешната еврооблигационна емисия ще даде възможност банките да намалят лихвените проценти по кредитите за граждани и фирми. Такива очаквания обявиха, че имат и президентът Плевнелиев, и премиерът Бойко Борисов. Подобни предположения, но много по-тактично направиха и Симеон Дянков, и заместникът му Владислав Горанов.
Дянков заяви, че заради сравнително ниските лихви на българските еврооблигации очаква кредитният рейтинг на държавата да бъде повишен, а външното финансиране за българските кредитни институции да поевтинее. Грозна манипулация! За какво външно финансиране става дума изобщо, след като банките разполагат с огромно количество - 9 млрд. лв., свободни средства, които трябва да пласират при доходност, която да им позволи да продължат да плащат сравнително високите - средно 5% годишни лихви по влоговете. Освен това лихвите по повечето видове кредити и за гражданите, и за фирмите макар и бавно падат - от началото на годината. Това сочи статистиката на БНБ. И се случва още отпреди емисията на Дянков.

Завладяващият оптимизъм на Дянков за вълна от евтин финансов ресурс отвън едва ли ще стане реалност, защото банките в Европа все още се страхуват да предоставят кредити една на друга. Факт е, че привлечените средства от чужбина в българския банков сектор намаляват и от две години насам основният източник на ресурс са спестяванията - най-вече на гражданите, заради което лихвите по тях са по-високи, отколкото в Европа. И още нещо, тях цената на българските еврооблигации не ги засяга.

Дянков обаче си прави друга тънка сметка в името на която буквално ощети българските кредитни институции, като не им позволи да купуват български еврооблигации при първоначалното пласиране. Така той ги лиши не само от възможността да инвестират в сигурен и сравнително доходоносен финансов инструмент. Именно българските банки държат две трети от глобалните облигации, емитирани по времето на НДСВ и след като в началото на януари 2013-а правителството плати падежиращите глобални облигации на Велчев, в кредитните институции ще влязат около 650 млн. евро (1.3. млрд. лв.) горещи пари. Банките ще трябва бързо да пласират този ресурс, за да получават доходи от него. Разчита се, че притиснати от обстоятелствата, те ще бъдат принудени да предлагат кредити при много по-ниска лихва от сегашната. Самият Дянков прогнозира лихвените равнища да паднат с около 1 процент. Проблемът в кредитирането обаче не е в лихвите, а в липсата на платежоспособни клиенти. И ако под натиска на високата ликвидност и липсата на сигурни и доходоносни финансови инструменти, в които свободните пари да бъдат вложени, банките бъдат принудени да отпускат по-високорискови заеми. След време това може да доведе до нова вълна на лошите кредити.
И този път неин съпричинител и дори основен виновник ще е политиката на сегашното правителство.

Самохвалството за емисията еврооблигации умря

"Моля ви, намерете къде лично аз съм казвал, че емисията облигации, която пласирахме на 2 юли, е успешна. Тези коментари дойдоха от други български и чуждестранни източници и издания като "Файненшъл Таймс" и "Шпигел". Аз се въздържам да давам оценки за емисията, не защото не мисля, че тя е успешна, а тъй като смятам, че този успех се дължи на много хора", заяви в петък финансовият министър по време на парламентарния контрол в Народното събрание. На него му бяха зададени купища въпроси, в това число и за облигациите.
Думите му дадоха повод на депутата Румен Овчаров да констатира, че в дух на реалистичност най-накрая Дянков е признал, че емисията не е чак толкова добра. "Тя можеше да е много по-лоша, така че вие можете да изразите известно задоволство от нея", великодушно констатира Овчаров.

Парламентарният контрол показа, че е добро място за откриване на дебати по важни за страната проблеми, но тези дебати не могат да се водят задълбочено в кратки форми. В питането си към финансовия министър Пламен Орешарски повдигна няколко важни теми. Първата е какви алтернативни варианти на еврооблигациите е разглеждал финансовият министър и с какви аргументи ги е отхвърлил.

Дянков отговори, че и преди, и сега смята, че много по-добре би било да емитира вътрешен дълг. "По този начин доходът от емисията щеше да остане в България. Но тъй като срещнах съпротива и сред политическите сили в парламента, и сред финансовите експерти, се спрях на облигации на международните пазари", коментира финансовият министър.
Разбира се, това е пълна спекулация, защото, ако искаше все пак да остави част от доходността в България, щеше да приеме заявките на българските банки, застрахователи и пенсионни фондове. А той буквално ги изхвърли на боклука. Истината е, че финансовият министър се опитва да притисне в ъгъла българските кредитни институции, за да намалят рязко лихвените равнища, и тази мръсна игра той я играе от миналата година.
Ако имаше задълбочен и пространен дебат по темата, това щеше да стане кристалноясно . Освен това има и други начини за финансиране на дълга освен вътрешна и външна облигационна емисия и за тях въобще не се отвори дума. А тези опции си заслужава да бъдат обсъдени и анализирани.

Втората тема, по която отговор даде Симеон Дянков, бе за скъсяването на сроковете за погасяване на държавния дълг. И нея вестник "БАНКЕРЪ" повдига вече на няколко пъти.
Орешарски обясни, че "златното правило" е при ниски лихви, каквито има в момента на продължаваща световна криза, се пускат по-дълги емисии, а при относително по-високи лихви - матуритетът да се скъсява.
Дянков се измъкна хитро от този постулат, като заяви, че той се е ръководел не толкова от него, въпреки че го приема за безспорен, а от кредитния рейтинг на България и очакванията за подобряването му. Той спомена, че миналата година "Муудис " е вдигнала оценката си за страната ни, а след края на тази очаквал "Стандарт енд Пуърс" да направят същото.
Увереност му давала "уговорката" с кредитната агенция, че ще вдигне рейтинга ни само ако изпълним прогнозата за бюджетния дефицит от 1.3% за 2012 година.

"Ние вече сме на балансиран бюджет, така че очаквам и подобрен рейтинг, а това означава, че по-късият матуритет е по-добрият избор, защото следващата емисия ще бъде с още по-добри параметри за нас", каза Дянков. Само че в случая въобще не е сигурно, че рейтингът на България ще бъде повишен. А още по-несигурно е, че дори това да се случи, ще доведе до намаляване на рисковата премия за страната. И ако тези неща не се случат, може да се окаже, че за да се платят сегашните облигации, държавата ще трябва да имитира нов дълг, но вече при много по-неизгодни условия.

Сякаш повтаряйки публикации на "БАНКЕРЪ", Овчаров заяви, че грешките на Дянков били, че вместо да върне дълга на Велчев, той го е заменил с нов, дискриминирал е българските инвеститори, като ги е лишил от доходност и не е направил емисията в най-добрия момент.
"Вие заложихте капан на следващото правителство, което в първата година от мандата си ще трябва да плати 2 млрд. лв. и още толкова - в последната си година. Това показва, че нямате сериозно намерение да управлявате следващия мандат, а да събирате багажа и да бягате", заяви Овчаров.

Истината е, че като изключим политическите декларации, новата емисия еврооблигации повдига много важни въпроси относно цялостната стратегия на правителството за управление на дълга. И тези въпроси трябва да получат ясни отговори в един задълбочен и публичен дебат преди изборите.