Да бъдеш гербер никак не е трудно, защото ще живееш просто чудно. |
Дъ бъдеш гербер не е трудно, щом мислиш и говориш мудно, проникваш, но внезапно се скатаваш.. А щом мангизите посвършат, отиваш да продаваш мърша, и пак доволен в себе си оставаш. |
Да бъдеш комсомолец вечен, дори и изветрял на 100 или безброй години сладки с червени куфарчета обграден и със злъч отровна всеки ден да бълваш, да оплюваш, опонента, който пита те: Аланкоолу червен, защо открадна тез' пари народни? Защо кат' бурен саморасляк, задушаваш, тровиш живота на обикновени хора, не спираш да ги грабиш, заблуждаваш, мамиш, че друг им е виновен за тежка орисия, когато ти градината народна с червени, окървавени камъни зарина...? |
— Васисуалий, ти си глупак! — спокойно отговори жена му. — Вълчица си ти — продължаваше Лоханкин със същия провлечен тон. — И те аз презирам. От мене при любовника си бягаш ти. От мене при Птибурдуков бягаш. При подлия Птибурдуков сега, гадино, бягаш ти от мен. Ето на при кого от мене бягаш! На похот с него искаш да се отдадеш. Вълчица стара, гадна при това си ти! Опивайки се от своята горест, Лоханкин дори не забелязваше, че говори в петостъпен ямб, макар никога да не бе писал стихове и да не обичаше да ги чете. Приликата не е случайна. |
Бравос ма, Пенке! Страшен литературен пример си шибнала на смешника "Младият придворен поет Иво Балев..." |