За и против общия фискален съюз - Какви са положителните и отрицателните аргументи на поддръжниците и опонентите на идеята за общия фискален съюз
13 Юли 2012 16:52

Темата за Европейския фискален съюз набира все повече популярност.
В момента създаването му изглежда съвсем реален сценарий, и то осъществим в близко бъдеще. Засега неговите критици и поддръжници изглеждат разпределени по равно от двете страни на барикадата, но аргументите в посока „за“ доминират. Позицията на България е, както винаги, изчаквателна точно когато трябва ясно да заявим открито становище. (Да не забравяме обаче, че европейският фискален съюз се отнася единствено до държави членки на еврозоната.)

И така, какви са доводите на критиците?
Те считат, че националните проблеми се нуждаят от вътрешни решения. С други думи, всеки проблем в дадена европейска държава е от компетенциите на правителството й. ЕС е създаден от независими държави с независими правителства, избирани от различен електорат.

Възникналите проблеми в тези държави са предимно „вътрешни“ и трябва да намерят вътрешно решение. Ако тези проблеми бъдат третирани по един и същи начин, без оглед на националните специфики, т.нар. общ фискален съюз носи допълнително дестабилизиране, тъй като няма да отчете тези различия.

Правителствата имат нужда от независимост, за да решат собствените си проблеми. Фискалният съюз ще доведе до „балонизиране“ на бюджета на общността, провокирайки спорове между държавите членки за това как да споделят финансовата му тежест. А ще възникнат и допълнителни административни разходи.

Критиците изтъкват и друг очакван резултат, а именно, че въвеждането на общ фискален съюз ще доведе до „дефицит на демокрация“. Той ще бъде още един „пирон в ковчега“ на националната независимост. Да се „направи“ бюджет на суверенна държава, е единствено в правото на националните парламенти. Делегирането на това правомощие на Брюксел е дълбоко недемократично.

Обществено непопулярният фискален съюз ще подтикне затвърждаването на антиевропейските тенденции. Исторически погледнато, гражданите не биха приели общи данъци без прякото участие на национално представителство. Не на последно място в аргументацията на критиците е и основната теза на повечето български политици, а именно, че „всички ние ще плащаме повече“. Хармонизираните данъци, които ще последват създаването на фискалния съюз, ще се движат единствено в посока нагоре. Държави като Ирландия, Словакия и България, които разчитат на ниските данъци, за да бъдат атрактивни за чуждестранни инвеститори, ще бъдат принудени да повишат данъчните си ставки в съответствие с френските жалби за „фискален дъмпинг“. Това ще доведе до рязък спад на конкурентоспособността на някои държави.

Голяма е и темата за моралния хазарт. Какво се има предвид? Фискалният съюз ще роди „морален хазарт“, защото на държавите с безконтролно големи бюджетни разходи ще трябва да бъде предоставяна безкрайна финансова помощ. До голяма степен фискалният съюз ще изиграе ролята на „трансферен съюз“, като в този случай той ще наказва индиректно държавите, които спазват бюджетна дисциплина.

Дотук с критиците.

Редно е да представим и аргументите на хората, които подкрепят създаването на общ фискален съюз. Като най-съществен се счита следният: „Не е възможно да има общ паричен съюз без съществуването на общ фискален съюз.“ Три години дълговата криза предоставяше ежедневни доказателства, че паричният съюз не може да функционира без общ фискален съюз.
Еврозоната не може да се справи с макроикономическите дисбаланси без формирането на централизирана федерална структура, която да наглежда приходите и разходите в националните бюджети. Без такава еврото ще бъде подложено винаги на несигурност и асиметрични шокове.

Комбинацията от наднационална монетарна политика и национални фискални политики е неустойчива.
Фискалният съюз, който ще се управлява от министерство на финансите на Европа в съответствие с демократичните принципи при вземане на решения, ще даде на ЕС нови правомощия, стабилност и съответно ще наложи твърда фискална дисциплина.

„Съединението прави силата“
През 1990 г. половината от 10-те най-развити държави в света бяха европейски, до 2050 г. те ще са най-много две. Без фискален съюз „фискално“ слабите държави в еврозоната ще бъдат „разкъсани“ от финансовите пазари, което ще доведе и до бъдещи държавни фалити в Европа. Създаването на фискален съюз ще повиши доверието в Европа и евентуалните паневропейски облигации ще могат да се конкурират с американските държавни ценни книжа.

Това, разбира се, ще повиши неимоверно репутацията на Стария континент като надежден емитент и ще превърне паневропейските облигации в атрактивна и сигурна инвестиция за валутните резерви на Китайската национална банка. Само да припомня, че към настоящия момент те надхвърлят над 3,3 трилиона долара.

„Повече обединение“
Фискалният съюз ще бъде основната крачка към създаването на истински политически съюз. Той ще бъде администриран от истински федерални структури. Централизираното данъчно облагане и общите европейски облигации ще станат мощен символ на обединена Европа.

Необходимостта от силно демократичен надзор ще наложи съживяване на оперативността при вземане на решения в Европейския парламент и директния избор на членовете на комисията от страна на държавите членки. Това ще доведе до създаването на общо политическо управление на Европа по начина на САЩ и нещо повече, възможно е възникването на новата световна сила Съединени европейски щати.

Ефективност
Фискалният съюз ще доведе до ред, стабилност и коректност на финансите - така защитава идеята за фискален съюз на САЩ Александър Хамилтън, финансов министър на САЩ през 1790 година. Фискалният съюз ще резултира в съвместно управление на европейската икономика като цяло. Екс-анте контролът (превантивният контрол) ще означава, че държави като Гърция, Испания и Ирландия няма да могат да бъдат „фискалните черни овци“ на ЕС.

Доверието на пазарите към ЕС ще доведе до повече инвестиции и съответно ускорен растеж. Една от основните причини за дълговата криза в Европа е невъзможността на европейските структури да се намесят още докато проблемът възниква. За съжаление сега европейските институции само констатират проблемите. Както казваме ние българите, като се обърне колата, пътища много.

В несигурни времена най-трудно е да заемеш твърда позиция и най-безлично е да „изчакваш, докато бурята отмине“. Считам, че Европа няма да ни прости втория тип поведение. Ясната и безкомпромисна подкрепа за създаването на единен фискален съюз ще се мултиплицира като ефект в бъдещето и точно затова е необходима активност по темата.