Добави мнение Мнения:20
Patronus si clienti fraudem faxit sacer esto  |
| Е убу, де - клиентелизмът не е ли също така културен феномен, както мързеливостта/работливостта, разпуснатост/дисциплинираност и т.н.? Или въпросът не е да изследваме феномена и да измислим какво да се прави, а да му натъкмим по-различна думичка? |
Капитализмът е бил слабо развит, така че съществуващите елити са виждали в държавата, а не в частния сектор, основен източник за търсене на шансове и ресурси. Това е болестта на всички преходи от по-низшите формации - феодални и социалистически - към капитализъм. |
| Този жълтурко да дойде в България и да се запознае основно и детайлно с последните 130 години от историята й, за да разбере що е клиентелизъм. И за да не получи шок, да си носи повече транквиланти. А ако разполага с повече пари, с екип от психолози. |
| Манрико, И моята първа реакция бе горе долу "айде пак баналности за клиентелизма, корупцията и меритокрацията". Но после се замислих, защо в свободна България не възниква компетентна бюрокрация, освен за много кратко време? Мисля, че е що-годе ясно. Добрата централна власт се ражда само там, където преди нея се е имало устойчиво самоуправление. Независимо какво - общини в Швейцария, общини и лордове в Англия, градски самоуправления и мощно дворянство като в Германия, Русия и Северна Италия или делегирано от централната власт, както в Япония и Франция. Сравнително краткотрайното църковно и общинско самоуправление по времето на Възраждането ни успява да създаде качествена централна власт, съществувала през първите 20-25 години след Освобождението. Нататък е известно - нарастващи корупция и партизанщина, пълно развращаване на бюрокрацията при Фердинанд и Борис. Но! Странното е, че по някакъв каприз на историята, през последните 15 години от Живковото управление у нас се развиха обективно ценни форми на самоуправление, подобряващи качеството на цялостния обществен живот в България. Не бяха, изобщо не бяха никак лоши нито "Септемврийче" и ДКМС, нито различните съвети и съюзи, нито множеството самодейни организации. Да, тежката сянка на "Партията" се усещаше навсякъде, както се е усещала и тежката сянка на султана през Възраждането, но опитът в ежедневното самоуправление даде много на народа ни. Наистина е жалко, че и на този исторически завой загубихме важни и добри неща. |
| Патрон-клиентелизмът е социален феномен. Фукуяма правилно го интерпретира в контекстна връзка със социалния капитал. Според него Едуард Банфийлд с неговия "аморален фамилизъм" и Роберт Путнам, чрез понятието "нисък социален капитал", се опитват да обрисуват тази нефункционираща социална система, създавана от клиентелистката политическа организация на Южна Италия. Тук вече Фукуяма не е съвсем точен. Социалната система на Юга не е "нефункционираща", напротив - доста функционална е. И доколкото структурата следва и обслужва функцията, то патрон-клиентелистките (йерархизирани) мрежи структурират социума на Юга (най-условно казано) по специфичен начин. В тях е съсредоточен съществен социален капитал. Путнам определя този социален капитал като ... перверзен, негативен. Фукуяма поставя и още един твърде съществен въпрос - за трансформацията на социалния капитал в политически капитал. А заедно с това - и за обратната трансформация на политическия капитал в социален. Патрон-клиентелизмът се характеризира с нещо, което е характеристичен белег и на социалния капитал. Това е реципрочността. Не бива да забравяме за нея, тя е наистина съществена. Закачката, която си позволих по-горе бе в тази насока. Цитирах Дванадесетте таблици. За да насоча вниманието към лоялността, която дължи ... патрона към клиента. Защото при повърхностен прочит на това обществено явление се набляга най-вече на дължимата от страна на клиента към патрона му лоялност. Темата е обширна и ... интересна за дискутиране. ЗаСЕГА бих се ограничил само с това да отбележа колко е важно да си даваме сметка и дори да изследваме политическите субекти - партии, движения, политически и граждански коалиции - от гледна точка на тяхната социална структура и оценка на съсредоточения в тях социален и политически капитал. |
клиентелизмът не е ли също така културен феномен, както мързеливостта/работливостта, разпуснатост/дисциплинираност "мързеливостта/работливостта, разуснатостта/дисциплинираността" не са културни феномени, Manrico. Това са пар екселанс системни феномени. |
| Историята на партийната машина Tammany Hall в Ню Йорк е учебник по клиентелизъм. Имам погрешното усещане, че цецо го е чел. |
| Този още преди 20 години, когато му четох прословутия опус, беше объркана глава! Не вярвам да се е оправил! |
защо в свободна България не възниква компетентна бюрокрация, освен за много кратко време? 05.05 15:21 - Диктатурата на Бюрокрацията http://aliya.blog.bg/politika/2012/05/05/diktaturata-na-biurokraciiata.949769 "Заменихме Диктатурата на Партията с Диктатурата на Бюрокрацията – и то не каква да е бюрокрация, не просто местна национална, а съвсем интернационално европейска и глобализиращо колективизираща. Бюрокрацията е чудовищна в днешни дни – агенции и институции всякакви, разрастнал се и все по разрастващ се октопод, плъзнал многобройните си пипала по всички нива на човешкото съществувание. Октопод паразит, който има нужда от твоята кръв и жизнена енергия, за да може да продължи да съществува. И ти трябва да плащаш тлъсти чиновнически заплати и още по-тлъсти чиновнически облаги и преференции (коли, секретарки, бонуси, служебни пътувания безброй и дълбокомислено недомислени доклади без край). И да плащаш своята дан не само на местното чиновничество, но и на европейското и международно чиновничество – а то е и по-капризно, с по-висок стандарт на живот. И с малко не се задоволява, а иска всичко. Всичко, което имаш. Например къщата ти, колата ти, децата ти ..." " Според този закон ти можеш да съществуваш само като стадно животно, обслужващо завоалираните интереси на ************ и на техните поддръжници с бели якички. И нямаш свое достойнство на индивидуално и автентично човешко същество ... " |
Реалното разделение в Европа не е културно, а клиентелистко Тя европейската цивилизация се духовно модифицира в клиентелистка – духless-цивилизация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Май не мярнах България,а ние сме висш пилотаж в областта!През ден се роят партии от хора със съмнително минало и интереси,които се стремят към властта,за да уредят спонсорите си с поръчки и роднините си на работа.Като тарикатите загубят с едната партия,се местят в друга,сякаш това е място в автобуса! |
| внимателният 23 Юли 2012 23:04 Поздравления за този текст. Солидарен съм, даже съм развивал тезата доста по-подробно. За жалост даже и Firmin не го разбра. Ще бъда поласкан ако прочетете предишните ми постинги – да не обременявам форума. |
| Ех, Фукуяма, Фукуяма, а какъв живот само предвиждаше на посткапитализма... Пък сега си длъжен да се занимаваш с някакви си PIGS. Не разбирам защо авторът е седнал да развива такива сложни теории, след като други хора са го измислили много по-просто: по 40-50 лв. на калпак, бира и кебапечата на корем в махалата и бюлетина в ръката с правилния кандидат, отбелязан на нея. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Тук може да се спори, че той се е върнал (клиентелизмът, б.м.) обратно под формата на модерните групови интереси и лобизма, но това е тема за съвсем друг разговор Точно тук му е мястото, но Фукуяма като стар хитрец знае, че без лобизъм в САЩ няма как да има съвременна политика и "качествени" избори!  |
| Познавам гръцката действителност и манталитет от тридесетина и повече години. Много точен анализ /и в исторически план/ на автора за причините,довели до кризата там.Не е случаен и факта,че Атина непрестанно расте през годините и вече повече от половината гърци живеят в нея,а заедно със Солун - 2/3 от тях. /Между-впрочем,същото се случва вече и в София и България/. Интересно ми е, Panayotis къде е ? И дали би опровергал автора,за случилото се и случващото се в Гърция.  |
Добави мнение Мнения:20