Отиди на страница:
| Докато ние купуваме некви анонимници, ей го момчето къде е Натисни тук |
| Hauptmann, ти най-бавно схващаш! Отпаднаха във втория кръг, защото, започнаха от него! Може в скоро време да започваме и отпадаме и в първия кръг! |
| Е,сега като извършите революционните промени ви чака светло бъдеще. Зимата вземате купа -ишалах , а на лято се връщате в играта за полу-финалите.... |
Още не. Като отпаднат всички още в първия кръг-тогава... Прав си Кирилов, в добавка, тогава ще са само два отбора...... |
кво значение кой номер кръг е - същественото е че отпаднахме след първите си два мача -Абсолютно закономерно и за 4-те ни отбора.. |
Само в Локомотив може да претендират за някакво оправдание предвид внезапното оттегляне на Динев. За грандовете - они отколе ни са веке грандове а махленски банди от Софето.  |
| На времето чехския специалист Витлачил, по-възрастните знаят кой е той - беше тренюор на Левски и на националния отбор, каза, че трябва нашият футбол да стане професионален - и аз вярвах, че това е така, че тогава той ще се засили повече. Сега ги виждаме нашите професионалсити. Трябва да кажа, че 80-те години бяха един връх за България, включително и във футбола. Златното поколение от 1994г. беше създадено имено тогава. Сега всичко се срутва. |
| Това ,което казва Маркса не е коректно и не е точно във времевото измерение. През 80-те имахме сравнително по-добър клубен футбол , главно заради административното концентриране на всички талантливи футболисти в Лецки и Цецка . В резултат на това те имаха проблясъци /повече червените/ , но така и не стигнаха до европейски футболен връх , или поне до Финал в ЕКТ. На ниво Национален отбор бяхме зле. ... След 1989 бариерата за трансфери на Запад падна напълно , няколко талантливи играчи заминаха в големи европейски клубове , и те станаха ядрото на Националния между 1993 - 1998 , най-силния ни период. Същевременно родните клубове станаха по-обезкървени и в ЕКТ станахме релативно по-слаби от 80-те ...Тази разлика от водещите европейски клубове неизменно се увеличаваше през годините /слабо и временно изключение - Лецки при Мъри/ ... Националният напротив , запази добра инерция и след 1998 /провала на Зулума/ и 2004 бяхме отново на голямо първенство... Т.е. доброто ниво на футбола ни продължи около 12 години след Промяната ,което леко надхвърля едно футболно поколение... Между 1989 - 2000 имахме футбол на по-високо ниво от периода 1978 -1989 , примерно. Обяснението за срива последните 10-12 години трябва да се търси в общия срив на Държавата ни и спорта в частност. Както и на абсолютно криминалните и бездарни ръководства на БФС. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Muktadasaxkoburgidiotski |
| Mukta, през 80-те години имахме по-добър клубен футбол не заради концентрирането на добрите футболисти в два отбора, а защото имахме добри футболисти. Смяташ ли, че сега ако се върнат всички от чужбина и ги концентрираме пак ще можем да направим нещо в ЕКТ. Едва ли. Националният отбор беше силен. От 62-ра до 89-та година сме играли на 5 от 7-те световни първенства. И то през 78 г. не можахме да се класираме заради една пропусната дузпа в най-първия мач от квалификациите срещу Франция. Поколението на Стоичков имаше няколко силни години между 93 и 96 година. И толкова. След това те по един по един си отидоха, а тия които дойдоха след тях не струват Просто нямаме добри фугболисти. А нямаме, защото не се работи в ДЮШ. Никой не търси добри момчета, които играят по поляните. Треньорите чакат бащите да заведат момчетата си при тях и да платят за да ги тренират. Когато се работеше както трябва бяхме три пъти европейски юношески шампиони. Сега преминаването през квалификациите и класирането за европейско се приема като голям успех. |
| Като видно коньовичарче си спомням, че навремето имаше т.нар. "масов спорт". Лично аз съм играл в квартарното отборче за деца "Вихър" във "Футболна смяна`66". Правеха се всяка година районни, градски и национални първенства по тази схема. Ритахме на стадион "Септември" с истински съдии. Идваха да ни гледат треньори от всички клубове в София. Ако си харесаха някой, говореха с родителите. На нас ни даваха само по един футбол на сезон безплатно от общината, стоеше в клуба на ОФ-то. От онези с плондир и връзки. Екипи си правехме сами. Купувахме си от пазара бяла фланелка и бели шорти. Поосле ходехме да ни ги боядисат в определен цвят. Номерата ни ги шиеха майките. Беднотия, ама ритахме цяло лято и бяхме щастливи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: malechko |
| Това което дразни след закономерното отпадане на БГ представителите в ЕКТ е генералното заключение че видите ли българския футбол умира. Отпадането на Лудогорец изобщо не е срамно и там футбола сега се ражда и тепърва ще носи дертове на разглезените соц. грандове. Локото отпадна единствено заради прищевките на президента си, не че имаха голям шанс, но поне играха с отбор от страна водеща във футбола. Да, отпадането на соц. грандовете е повече от позорно, но и там крушката си има опашка. Тази мантра напълно съвпада по тоналност с мантрата, че щом шампион не е Левски или ЦСАК, значи шампионата е бил слаб и титлата купена. Ами момчета, футбола нито е започнал в София, нито ще свърши в София. Напротив футбола и икономиката ни са на командно дишане заради София с нейните изкуствено създадени соц. грандове и повсеместната централизация и съответно повсеместна циганизация в останала част на страната. Футбола се опитва да навдигне глава в Ловеч, Разград, Пловдив и на други места макар и трудно, но такива са времената. Реакции от рода на Онзи и Недоволния само доказват къде е тумора. И като заключение пак ще кажа- Ще берете дертове момчета, ще берете дертове. |
| И запомнете, в природата едни умират други се раждат, всичко е кръговрат. По-лесно ще приемате действителноста. |
| по изключение съм съгласен с остина. понякога той, когато не е като дрогиран от темата за ботевъ, може даже и да мисли. не знам чували ли сте за луи айер. На 13 май 1894 г. Луи Айер пристига в София, заедно с десетина свои сънародници - спортни педагози и гимнастици, поканени от тогавашния ни просветен министър Георги Живков да поставят основите на физкултурното образование в България. Първото му назначение в наскоро освободената ни родина е в ломското педагогическо училище. Тук той запалва младите българи по непознаните дотогава у нас спортове гимнастика, лека атлетика, вдигане на тежести, «ритни топка» (спорт, известен днес като «футбол»  , «юмручен бой» (тогавашното название на бокса) и пр. Ентусиазмът на младежта е неописуем. И тъй като на практика няма никаква спортна база, учениците заедно със знаменития си преподавател сами се заемат с изграждането на игрища. Със собствени средства Луи Айер закупува спортни пособия от родината си и така стъпка по стъпка той вдъхва на възпитаниците си спортен дух и смелост. Впрочем първите боксови ръкавици и една от първите футболни топки в България (дотогава тук са ритали само парцалени топки) са донесени именно от него. цялата статия - Натисни тук |
| Онзи, изобщо не съм бил като дрогиран по темата за Ботев. Напротив, винаги съм бил стъпил здраво на земята. За мене възраждането на Ботев е по-важно от победи, шампионски титли, ЕКТ и пр. По-скоро вие от време на време проглеждате макар и с едно око, че не всичко е Левски и ЦСКА и не всичко се върти около вас, макар че винаги оставате слепи за проблема на БГ футбола. |