Отиди на страница:
| И аз съм растнал край една подобна бара... Воденицата на дядо ми комунистите я национализираха а после разрушиха през 70-те години. При демокрацията селцето взе да се обезлюдява и нивята стояха буренясали. Напоследък са се появили латифундисти-октоподи, които обработват огромните блокове - бивши кооперативни, сега настоящи-арендувани. Обрасло и запустяло е само селото и крайречната територия. Спасение няма - прекъсна се най-древната традиция по нашите земи - земеделието. Това, което се води земеделие всъщност е промишленост. Затова няма да ядем вече сладките плодове и зеленчуци на нашите баби, дядовци, майки и бащи. |
Още мъничко, и можеше авторът да намери общото решение на двата проблема - а и общата им причина. Дипломираните хора, които всъщност се оказват ненужни с тези си дипломи на обществото, вместо да се въртят край градските кафенета, да идат да пасат стадата по запустелите ливади. И на себе си ще са полезни, и на обществото, и смисъл на живота си ще намерят. манрико, коректността изисква когато използваш чужди думи, пък били те и на Самят Рапон, да споменеш, че цитираш. |
Дори редките деца, които идват през лятото в това село, не се държат като нас едно време. Те не изследват околността, не ровят по далечни гнезда за птичи яйца, не берат джанки, не прескачат в чужди градини. Или гледат телевизия, или си гледат в мобилните устройства, или - най-много - се събират пред селското магазинче привечер за по някой флирт, гарниран с музикални и холивудски теми... Зимъска на стръмнините под параклисите на езерото в кв. Дружба се пързаляха доста деца, повечето, разбира се, придружени от родителите си, които, между другото, им носеха шейните нагоре, както и да е, дори децата да бяха 9-10 годишни! Та чух дебелобузо 9-10 годишно момче да пита друго, и то с шейна: И ТЕБ ЛИ ТЕ ДОКАРАХА ТУК НАСИЛА? Дори не е смешно, да му се не види... Къде сбъркаха родителите им и изобщо кой ги роди тия деца? Иначе гледката приличаше на тези от картините на Брьогел... Поетична! Заскрежени клони, замръзнало езеро, червени бузки (девичьи лица ярче роз, спомням си Пушкин), от устите излиза дим, а наоколо из въздуха се носи мирисът на горяла гума и дърво... |