Отиди на страница:
За мен "Оливър" на Лайънел Барт е най-хубавото нещо Начи това е авторът на текста, стиховете и музиката на мюзикъла Оliver!, който е базиран върху филма на Лийн, а не върху романа на Дикенз. А пък филмът по мюзикъла е на Каръл Рийд. Вероятно имаш превид този филм. |
Пардон, Байрон?! За поезия, особено английска, не говоря. Не търпя. /И Джимо! И Джимо! Иде сряда!  / Понасям, и често с удоволствие, Уилиам Блейк.  |
| "Оливер"/не на Полански/ върви заедно с "Моята прекрасна лейди" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
Дорис за мен синоним на убийствена досада, дали не е старческо оглупяване незнам  в последния случай се извинявам |
За поезия, особено английска, не говоря. То и аз не говоря, щото почти нищо не съм чел. Само "The Rime of the Ancient Mariner' съм чел изцяло. Много си е добра поемата. Чел съм и на откачалката Блейк онова про-тигрово стихотворение, обаче съм много добре запознат с картинките му. Малко Т.С.Елиът, малко Йейтс и май тва е всичко. Освен Шекспир де.  |
С някои изключения откриването беше гейско, толерастка, колониална боза. В такъв случай Ви съветвам да видите филма на Лени Рифенщал за откриването на олимпиадата в Берлин. В него има само арийци по къси гащи. |
Само "The Rime of the Ancient Mariner' съм чел изцяло. Много си е добра поемата. И нея оревах заради албатроса...  Вижте на Блейк агнето и особено мухата! |
Дорис за мен синоним на убийствена досада, дали не е старческо оглупяване незнам в последния случай се извинявам Амчи де да знайш. Оглупял ти е груят...  |
А ти кво натрупа, бе груйо? Предложих ви Атина 2004. Тц, никой не погледна. Е, нема ви го тръсим, ний сме шопе от Кукуш, Прилеп, Кюстендил и Прага.  |
Доста невярно и също толкова невъзпитано. пардон, изключая комунистите-сталинисти моя старец - и той сталинист; на времето имахме един портрет на Левски, а на гърба му - Сталин, се оказа. стареца си беше подпийнал и каза, че бил почиствал снимката, а аз на другия ден проверих, и се оказах прав. дедо беше капиталист, ама в такива времена се върви след джазгията |
| Грую, грую, къде навря зурла в красивата тема? А в епизода с кралицата имаше нещо от "Мисия Лондон"! Страхотно бабе! Е това е 60 години кралица! А нашто - Симо "Цара".  |
| Днес наричаме това мултикултурализъм. Означава точно обратното на застиналите във времето Вазови чичовци – така го обяснил учителят по литература на моята дъщеря. Казал още, че общество, безсилно да се изяви в истинско действие, се изявява само чрез говорене. Не изговаряне на мисъл и смисъл – продължил, а чрез безспирно бъбрене и загуба на енергия в разпри, дребни спорове и некомпетентни разсъждения. „Затова, като Иванчо Йотата, който си останал горещ привърженик на i-то и с красиви черковни букви изписвал в бакалския си тефтер „Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie – 20 гр.“, това застояло общество заслужавало единствено да бъде пародирано, до степен на окарикатуряване”, заключил учителят, а няколко деца не само поклатили глави в знак на съгласие, но и му изръкопляскали… Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. Ставало дума за миналото, за Рачко Пръдлето и за Варлаам Копринарката, рекъл си патриархът, и великодушно се отказал да издава сурова присъда над колективното бъдеще. Прав бил: питомното се проявило. По него време българското общество все по-широко отваряло прозорците си, но освен примеса на спарен въздух и привнесени чужди модели, от който се понесъл евтиният мирис на криворазбраната цивилизация, то успяло да създаде собствена интелигенция. .... Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно… Далеч съм от мисълта да възкликна като унгарския писател Акош Кертес, наскоро емигрирал на 80-годишна възраст в Канада, че сме генетично непълноценен народ. Но не мога да не се съглася и с това, че дивият ни глог раждаше и продължава да ражда питомно грозде преди всичко по изключение. По изключение, например, има един учител по литература, който може да обясни на 12-годишно хлапе провинциалната среда, описана от Вазов. Отново по изключение се намират няколко деца в класа, които оценяват усилието на този учител да се изрази без претенция, с простотата на отговорния към думите човек. Бие обаче звънецът, мобилните телефони звънят с песента на Ивана „Води ме в някоя квартална кръчма“, и… магията мигом приключва. Оттам нататък започват правилата: Поемане на информация, но не и на знания. Изкусителни предложения да получиш диплома без каквито и да е напъни, но не и на способности за планиране на живота си. Скърпване на някакви лъжливи перспективи в някакви „университети“, които закърпват някакви си бюджети. Озоваване на улицата, тъпо гледане в една точка, паника, отчаяние, пускане на телевизора за „По света и у нас” и изцеждащите сутрешни блокове, в които всички говорят. Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно… Чичовците се върнаха и това е най-тъжният резултат от българския „преход”. Докато дрънкат ли дрънкат, чуждите компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, започнаха да напускат България заради липса на кадри, а само преди броени дни Турция престана да легализира дипломите от наши университети с аргумента, че „фалшифицирането им е придобило размерите на организирана престъпност”.Натисни тук |
А в епизода с кралицата имаше нещо от "Мисия Лондон"! Е, можеше поне от Уудхауз да има. Все е поп-култура. Но езиково изящна. Щом не е от Дикенс или... Ивлин Уо, господа.  |
моя старец - и той сталинист; на времето имахме един портрет на Левски, а на гърба му - Сталин, се оказа. стареца си беше подпийнал и каза, че бил почиствал снимката, а аз на другия ден проверих, и се оказах прав. дедо беше капиталист, ама в такива времена се върви след джазгията и Вие май сте благословен с мултифункционални дедовци като онези родили Рапона. С което правим пълен кръг и се връщаме на темата как правилно да се режисират масови събития като олимпиади, избори, кръчмарски сбивания и пр. Примерно Бегби, един от героите на Дани Бойл в "Трейнспотинг" имаше гениалното хрумване да изметка една халба бира в тълпата, провокирайки желания от него pub brawl. С което разми границата между режисирано и спонтанно действие. |