Отиди на страница:
А за Горно и Долно Драглище - нищо. Позор!  |
| Не си спомням дали не съм писал и друг път. Известното чрез Сл. Трифонов село Тодорово е с предишно име Пърдилово. А село Сусам, Хасковско е с предишно име Колипутково. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gogin |
| Жив́ял съм в ЮАР а сега живея в Канада. Ходя и до щатите сегиз-тогиз. Такива имена като Москва, Париж, Хамбург, Варшава Амстердам са чести. В Онтарио си имаме гол́ям град Лондон, имаме си село Париж, имаме си дори и село Варна. Прави ми впечатление колко прагматични са били хората навремето като са избирали имена свързани с битието. Не като булевард Мари́я-Луиза например. |
| Още през турско робство от дунавските села тръгнали бедни, но работливи българи да търсят препитание в сърцето на родината си. Открили необятна поляна край Трявна, която била изпъстрена с шипкови храсти. Хората се втурнали да берат шипките и от време на време се шегували: „Какво чешене пада, като пипнеш дупницата с ръка, след като си брал шипки!” Голямото чешене идело от факта, че ръцете на шипкоберите били наблъскани с невидими на пръв поглед иглички, с които плодовете били обвити. Тъй като тази била най-сполучливата смешка, която измислили, тя дала име на Сърбогъзи. |
| През 1968 година Сърбогъзи било закрито с партиен указ. Започнали да го наричат Шипка, но това име не било записано на картата. Сърбогъзи просто се изпарило. Но не съвсем, защото останало едно семейство да обитава двете къщи – това на Боньо Иванов. Когато родителите на Боньо се преселили в отвъдното, а дъщеря му пораснала и свила свое семейно гнездо в Трявна, имотът започнал да пустее. Ще го потегна, като се пенсионирам, и отивам там, заричал се Боньо, който бил подполковник в Строителни войски. Дошло и това време. Мъжът, който доскоро носел пагони, устоял на думата си. Заселил се в Сърбогъзи и започнал нов живот. Купил крави, кози, овце и така свил ново гнездо, в което централно място заемали добичетата. Отначало нямало електричество, но след като видели, че Боньо няма да се откаже от решението си, близките му прекарали ток с големи трудности. Къщите светнали и Боньо се сдобил с нов верен приятел – телевизора, който винаги гърмял, за да може да чува какво казват важните хора от града, където и из двора да се намира. Близките му го ожалвали, но мъжът не се чувствал никак самотен, защото имал до себе си живи същества и често казвал, че те го държат. Понякога виждали Боньо да пърпори с москвича си или с джипа \"Сузуки Самурай\" между Трявна и Жълтеш. Така си набавял най-необходимото, а през останалото време пасял животинките на поляната, на която някога първите жители на Сърбогъзи берели шипки. Боньо сам косял голямата ливада, за да запасява стоката с храна през зимата. После старческата слабост го прегънала и той повече не можел да се грижи за тях. Сърцето му се разхлопало, вдигнал кръвното и продал добитъка. Останал му само телевизорът. Не можел повече да се движи и с автомобилите, та купил каруца, конче и магаре. Последните двама станали пак негови верни другари. Когато имал нужда от нещо, качвал се на каруцата и хайде при младите. Внуците се радвали на новите приятели на дядо си, а той бил горд, че все още крета. Боньо казвал, че ще прави родословно дърво, така и не му останало време на Този свят. Господ го прибрал, преди да изпълни намерението си. Отишъл си мирно и кротко, както и живял. А заедно с Боньо и името на селото. |
Ето и историята: някога си в Балкана живеели две сестри. Били със силно изразени рубенсови форми, особено под кръста. Сестрите се омъжили и заживели в две съседни махали Какви ергени е имало някога по нашите земи! |
| Варварският цар, доброненавистният турски завоевател, събра на Царевец целия духовен клир и всички търновски боляри и в Патриаршеската църква ги изкла... /Из похвално слово за Евтимия от Григорий Цамблак/ Пожарите подгонват раята от равнината. Единственото спасение от това повсеместно бедствие било бягството в Балкана. Така на отделни родове, на малки, закътани места в Балкана, по поречието на р.Белица са се родили махалите Бърдарите, Бранковци, Върлинката, Малчовци, Габровците, Гайдарите, Гащовци, Гиргините, Радковци, Деветаците, Горни Дупини, Долни Дупини, Дебели рът, Дечковци, Куцаровци, Мийковци, Дядо Мишеморковия хан, Свирците, Цепераните Татунчовци. За жалост - безлюдни. Какви хубави и точни наименования, които носят онзи неповторим български, невероятен колорит, заради който нашите деца гурбетчии все искат да се върнат насам, заради гроздовата и сливовата и заради очарователните наши дивотии и шашкании, които ги няма нийде по света. |
| За Мишемпрков хан. Баща ми, който е от този край, ми е разказвал друга версия за името - имало там един ханджия, известен гъбар, който се отровил с ядливи гъби, но израстнали на място, където бил заровен вълк, отровен със стрихнин - мишеморка... Баща ми пък беше от Семковци, чиито жители се "засемили" в Балкана, спасявайки се от кърджалиите. Семковци е близо до Райковци, родното място на капитан Райчо Николов, който през Руско-турската война преплува Дунав с кратунки, за да стигне до руската армия. И който след години е единственият загинал при Съединението на България. Пак в района е и село Войнежа, първите заселници на което са били военизирана охрана на Прохода Хаинбоаз срещу разбойници. Те се ползвали с авторитет пред турците, имали данъчни облекчения, дори успели да си построят църква, чиято история е толкова интересна колкото романът за Граф Монте Кристо. Целият този исконно български край сега е обезлюден, а само преди 60-70 години населението е било 64 човека на кв.км, стадата са били огромни, нивите и градините обработени. Сега селцата, защото са към община Велико Търново, нямат право на европейско финансиране и съвсем западат. Просто, когато е правена нормативната база, МЗХ не е счело за нужно да подпомага и този район... Затова пък вече шеста година там се сече, страшно се сече и не се сади след това. Особено през последните две години се изсичат на гола сеч вековни букови гори, дори от уж защитени територии и вододайни зони. А многолюдната челяд на сезонните работници опосква обезлюдените къщи... |
| Най големия идиотизъм е Монтана - Планина, Планински, само че на английски. Какво не им хареса славянското им -- Кутловица ? Поне да го бяха кръстили Монтанезиум (от Municipio Montanensium) -- традиция някаква а то Монтана ... И Планинско или Планинци се яваше ... ма тогаз демократичното шоу върлуваше с пълна сила и народа хептен бе изперкал и реши -- Монтана |
| Чудя се защо името на града Дъбница (Дубница) беше "възстановено" на Дупница. Вероятно по естетически съображения... |
jorro22  За хубавата човешка история  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |