Добави мнение Мнения:11
психологически са безследно изчезнали;момиче, подложено на страхотен натиск; вглеждане в рамото й разкрива, че в плътта с бръснач е издълбана дума; вътре в тях тихо умират; прибират картите и отказват да играят повече; правят всичко възможно да съсипят растежа на децата; да гние отвътре; дали вече не са прегрели от кръжене и т.н., и т.н. Защо тия американски интелектуалци си мислят, че като изпраскат няколко бомбастични фрази, след това могат да пробутат на зяпналия будала колкото си искат гнил зарзават? |
| Открили Америка. Тези амбициозни родители ги имаше и по мое време. Неуспели самите те да получат удовлетворение от кариерата си, прехвърлят амбициите си върху децата. Изпитал съм го на гърба си. Но това е животът, не можем да го променим. Винаги ще има свръхамбициозни родители и потърпевши деца. |
| Туй са дребни кахъри. Малкото Воцле тази година завърши неква гимназия за надарени деца и записа първи курс в Университета на Торонто. Аз почти не съм се бъркал в процеса. Обаче като подпитвах лани как е в таз елитна гимназия Воцлето каза че било разочаровано от нея. 90% китайци които не били койзнаеколко умни ами зубрели денонощно защото АКО получели ниска оценка родителите им ги биели с пръчки. Сравнявайки тяхната система с обстановката в нашата къща Воцлето просто не намираше там среда. Дано в Университета да е по-различно. |
Дано в Университета да е по-различно. E, малко по-различно е - през първата година налагането е с камшик, след това започват с тоягите. За "С" 20 тояги, за "Б" 10, а за "А" 5 поощрителни за да не се отпусне детето  Затова Китай е велик, както твърди Душето... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
| Ето до какво води отричането на естественият подбор и замяната му с идеята за "божествен дизайн". Колкото и невероятно да им звучи на богатите и техния и на децата им живот се подчинява на законите за естествен подбор А там те са слаби. И са малко. А както ни учат Макрс и Енгелс Диалектика рассматривает развитие как переход от незначительных и скрытых, постепенных количественных изменений к изменениям коренным, открытым - качественным, где качественные изменения наступают не случайно, а закономерно, вследствие накопления незаметных и постепенных количественных изменений, не постепенно, а быстро, внезапно, в виде скачкообразного перехода от одного состояния к другому состоянию, через ломку линейного закона изменения и перехода к нелинейным законам и формам изменения. Закон перехода количественных изменений в новое качество есть момент (форма проявления) закона развития меры. |
Малкото Воцле тази година завърши неква гимназия за надарени деца и записа първи курс в Университета на Торонто Воцка, не знаех че и Онтарио сте заразили с "горнобански синдром" (пояснение за по-младите - в Г.Баня се намираше "училището за надарени деца" на Партийния елит, понастоящем италиански лицей с подобни претенции) Дано в Университета да е по-различно. E, малко по-различно е - през първата година налагането е с камшик, след това започват с тоягите... Иво, Воцката ти разпраа за UofT - неизменно в челните 15-20 в света, не за Китай. И повярвай ми доста по-различно е (моето "малко" е там последна година), но че Китай е велик - спор няма  |
| Многословието в статията е около реалните проблеми. Амбициите на родителите не се съчетават с амбициите на училището. Наистина амбициозните родители се заемат сами с образованието на децата си и тези деца успяват повече отколкото онези, които ходят на училище. В държавното училище все по-трудно ги посготвят за университет, но за сметка на това ги учат, че да си гей е нещо нормално. Но най-големия проблем е безперспективността при младите поколения. Младите нямат кураж, защото виждат по-възрастните от тях как завършват университет и с години работят като сервитьори. Бизнеси-инициативите почти са изключени, тъй като всичко е монополизирано и едни дърти чичковци, на пенсионерска възраст, вече са сложили ръка на всички природни ресурси, на всички сфери от икономическия, а и от всякакъв друг вид живот. В Америка имаме сблъсък на поколения- младите поколения срещу пенсионерите. Сегашните пенсионери са пенсионери са имали късмета да живеят във време на бурен растеж и развитие и много от тях са преуспяли, много от тях са станали милионери и милиардери. Но те като са станали, са сложили ръка на ограничените и невъзобновими ресурси. Конкуренцията ги е довела до монополизъм в различните сфери. Привилегиите им закрепват завинаги богатствата на фамилиите им. И оттук нататък всяко следващо поколение има само един шанс- да се надява на милостта им да ги наемат като работници или да им осигурят някакви работни места. Това се случва неведнъж в историята и проблемите са се решавали по един единствен начин- отнемане привилегиите на богатите, преразпределяне на ограничените природни ресурси, които не са създавани от човешка ръка, ограничения при наследяването и даване по този начин по-големи шансове на младите поколения и сравнително равен старт в конкурентната борба. А младите имат и друг проблем и той е в нравствената област. Там в момента се води такава пропаганда на всякакъв вид извратености и перверзии, уж в името на свободите, че младите наистина се объркват от окръжаващата ги информационна среда. |
| мно'у букфи, не'ам нерви. ако някой е събрал сили да прочете цялата тая боза, коленопреклонно моля да я преведе сбито на български! съдейки по всичко, авторката е открила топлата вода - свръхзагрижените родители отглеждат саксийни растения, които са неспособни за суровата действителност. понеже обкръжението й е още на ниво камъни и прашки, тя написва книга да ги образова. |
через ломку линейного закона изменения и перехода к нелинейным законам и формам изменения. Закон перехода количественных изменений в новое качество есть момент (форма проявления) закона развития меры. Др. Радул Това, което цитираш е много интересно. Значи 1 век преди Манделщамн и теорията на фракталите и детерминистичния хаос, Маркс и Енгелс са прозряли неленейната динамика и еволюционните закономерности базирани на нея. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
Добави мнение Мнения:11