Ох, беда! Ох, тъга!
Ще спре ли кабинетът изпълнението на позорния строеж край Бургас, набелязан за музей на главореза Сюлейман I Великолепни?

13. Август 2012, брой 187 Тодор Гигов, полк. о.з.

В условия на стихийни икономически и политически промени през последните десетилетия у нас напълно безпрепятствено се осъществяват редица антибългарски изяви в духовната сфера, на които не се противодейства с необходимата сериозност и държавническа отговорност.
Нещо повече. С мълчаливо или явно съгласие на български управници напоследък заинтересовани лица налагат тенденции и привеждат в изпълнение решения против националните интереси, погазвайки безпардонно разбиранията, чувствата и волята на народа.
Последен фрапиращ пример в това отношение представлява благословията на кабинета и личната ангажираност на премиера Борисов минералните бани край Бургас да бъдат преустроени в музей на Сюлейман I Великолепни, отдъхвал тук, лекувайки измъчващата го подагра.
До това "мъдро" решение, естествено, се стига по инициатива и под натиска на министъра на културата Вежди Рашидов. Той предприел, както става ясно от пресата, сложни и не дотам открити разговори с представители на турската страна за преустройство на исторически обекти на двустранна основа - ние у нас, те у тях. Нещо като кон за кокошка... И се пристъпва, колкото е възможно по-бързо, към изпълнението на уговорките на чаша уиски, очевидно зад гърба на бургаската общественост. И при грубо несъответствие с националния интерес на българската държава. На българското достойнство.

Така кметът на града Димитър Николов обявява, че хамамът на Сюлейман I край Бургаските минерални бани е "уникално наследство", което в наши дни щяло да се превърне в "паметник на културата".
Какъв позор, недостижим по своята уникалност. Къде сте, български патриоти от Бургас? Дремете ли?
Бих се засрамил да поставя името си и подписа си под документ, узаконяващ едно падение на безнравствеността. Падение, което погазва българската чест и представлява гавра с паметта на милионите загинали християни, в това число и българи, стъпкани и натикани в гробните ями, или останали да стърчат по пътища и сокаци, разнасяни от лешояди. Такава е, уви, жестоката истина. Това са част от "подвизите" на един доказан тиранин, един от малкото злодеи, каквито светът познава. Себелюбието и свирепите нрави на асимилатора на християнството в Европа надминава човешките представи за суета и кръвожадност, поради което и днес личността му предизвиква в нашата южна съседка какви ли не противоречиви характеристики и оценки.

Малцина знаят например, че така назованото "любимо място" на турския султан Сюлейман I край Бургаските минерални бани е известно още от IV в. пр.н.е. под името "Аква калиде", а по-късно "Термополис". Преди това траките го обявяват за светилище на Трите нимфи. Тук са отдъхвали римският император Траян, византийският владетел Константин Погонат. На това място е възстановявал силите си и българският хан Тервел. Едва през ХVI в. върху останките от тракийските и римските бани Сюлейман I построява разкошен хамам, обзаведен с последни за времето си удобства за лечение и развлечение с подбирани от него красавици от всякаква вяра.

Като журналист във в."Народна армия" преди години по чисто творчески проблеми дълго време ми се налагаше да общувам с големия учен академик Иван Дуйчев, блестящ познавач на средновековната българска държава и на християнска Европа. Той притежаваше в своя дом библиотека с ценни книги и богата документация, придобита от работата му във Ватиканските архиви в Италия. "Когато разучавах архивите и стигнах до личността и делата на турския султан Сюлейман I Достолепни - споделяше ми той - косата ми се изправяше и тръпки ме побиваха. Не съм попадал на друг такъв насилник и тиран, способен, но с неизброими пороци". Той бил истински деспот и в обкръжението на най-близките си. Зверски убива великия везир Ибрахим паша. Първородният му син Мустафа е обесен. Нарежда да бъде сложен под ножа и вторият му син Баязид. Превръща във вертеп хамама си, отпраща в изгнание първата си съпруга Гюлбахар и се жени за украинката Роксолана. В двореца му се създава тежка атмосфера на лъжи, измами и насилие, на похотливи клюки и преследвания. Това е най-истинският злодей!
Не е лишен обаче от способности и похвати да служи на империята и да разширява териториите, но забележете, само по пътя на насилствено заграбване на чужди земи и държави и потъпкване и отнемане свободата на други народи.
От всички властелини в Османската империя той е смятан за груб осквернител и на българската земя. И тъкмо нему сега български управници - безродници, без капка българска свяст, ще му градят музей и ще "радват" чуждите туристи с "похвалните дела" на сатрапа.
Този сатрап властва 46 години (1520-1566) и успява да разшири империята на три континента - Европа, Азия и Африка. Превзема Белград (1521), овладява Родос (1522), разгромява унгарската войска при Мохач (1526), обсажда, но не смогва да окупира Виена (1529), по-късно овладява Багдат (1535), превзема Аден и подчинява Иемен (1538), покорява Ерзурм в Персия (1553), завзема цяла Трансилвания (1562), блокира крепостта Сигетвар в Унгария (1566), но умира внезапно, без да превземе Виена, каквато е била целта му. По пътя му дотам обаче неговите войски громят и плячкосват християнските селища, в това число и българските.
Академик Дуйчев в труда си "Българското средновековие" пише, цитирайки средновековния книжовник Исая Серски: "Там паднаха костите им и останаха непогребани, и то в голямо множество. Едни умряха от остриета на меча, други бяха отведени в плен, а само някои от тях се спасиха. И такава нужда и жестокост заля всички градове и страни, каквито нито уши са чули, нито очи са видели". Видната българска историчка професор Бистра Цветкова в книгата си "Хайдутството в българските земи през 15/18 век цитира документ, в който се казва: "И в това лято беше голям глад, много хора се лишиха от своя живот. Ох, беда! Ох, тъга! Ох, скръб! Ох,ох,ох"!... Трудно ли е да си представим от дистанцията на вековете какво издават тези покъртителни възклицания. Ние, обикновените българи, можем да си го представим. Но тези, които избрахме да ни управляват и в чиито ръце е нашата съдба, едва ли. Ох,ох,ох!... Как по друг начин да го кажем, освен да изохкаме и ние, след като сме заставени от захласнатите в себе си темерутски управници често да произнасяме воплите и диханията на дедите, чиято памет днес така нелепо се тъпче от Вежди Рашидов, Симеон Дянков, Бойко Борисов и сие.
Не си правя илюзия, че ще ме чуят и ще се стреснат. Както и мнозина други родоотстъпници, които напоследък продават съвестта си за шепа сребърници.
Жив пример е историчката Теодора Бакърджиева, написала по поръчка на турския консул в Бургас книга за Мидхад Паша - друго "величие", градило мнимите си заложби върху снагата и живота на изстрадалия и ограбван с векове български народ.
Добре, че пожълтелите страници на архиви, книги и документи остават непокътнати и достъпни. За да разбираме и помним историята такава, каквато е. Съвсем отделен е въпросът доколко нашите политици и държавници се учат от нея. "А когато не се вземат поуки от историята, нищо добро не ни чака" - заяви големият наш историк академик Георги Марков в интервю за ДУМА от 6 юли т.г.

Жесток, коварен и безскрупулен в епоха, когато жестокостта, коварството и безскрупулността са норма за успешно управление. Точно по онова време Макиавели пише "Владетелят", където тези качества са описани като абсолютно необходими за един успешен монарх.

А на следващия въпрос, който би изникнал естествено у всеки посетител на такъв музей, имате ли отговор? Предполагам имате. Както имате отговор и на въпроса кой всъщност е Левски...

Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия
Димитър Войников

42. Разселване на бежанците от Преображенското въстание в България. Амнистията и конгресът във Варна (1904 г.). Завръщане в Родината

В периода от Освободителната война през 1878 г. до Съединението на България през 1885 г., източнотракийските емигранти предпочитали да се заселват в северна България. Основната причина била по-сигурният политически и държавен статут на Княжество България, но имало и други, чисто климатични и здравословни причини.

Например, когато тръгвали на север по брега на Черно море, пред бежанците се изпречвал град Бургас, чиято околност била пресечена от неприветливи и нездравословни блата и тресавища, пълни с гнезда на комари, разпространители на заразната болест малария. Градът бил обкръжен от три блата - Мандренско, Ваякьойско и Атанаскьойско. Сега българската географска наука нарича тези блата езера, но нека се знае, че те са станали езера след близо вековна борба. До първите десетилетия на ХХ век се налагало хората да се пригаждат към нездравословните условия на живот около Бургаските блата и тресавища.

През есента на 1903 г. огромният поток от преображенски бежанци преминал и заседнал в днешния Варненски окръг с очи, обърнати към Добруджанската плодородна шир. По-малка част, предимно от Лозенградския район, се заселила в градовете Айтос, Карнобат, Ямбол и техните околии. Местните хора не били особено дружелюбни, защото от минали времена познавали качествата на тракийците като скотовъди и земеделци.

Наближавала зимата и тракийските бежанци трябвало да се погрижат за оцеляването си. Отново, както и в миналите времена, Варна и околните села станали най-многолюдните бежански средища. Непрекъснато възниквали най-разнообразни въпроси за решаване, но въпросът над въпросите бил: хляб и подслон за бежанците през настъпващата зима на 1903-1904 г.

Иван Снегаров
История на Охридската архиепископия-патриаршия
Гнетъ на турската държава презъ втората половина на XVI в. и XVII в

Отъ половината на XVI в. положението на християнитѣ е започнало усилено да се влошава. Това е било въ връзка съ упадъка на Турция, който наченалъ отъ времето на Сулеймана Великолепни. Тоя султанъ, макаръ и да билъ умѣренъ въ ядене и пиене (рѣдко и малко ялъ месо, не пиелъ никакъ вино), е довелъ дворцовия блѣськъ до крайни размѣри. Освенъ това, уморенъ отъ дългитѣ войни, той се предалъ на спокоенъ животъ и чувствени удоволствия, като допусналъ харемътъ му да влияе на държавнитѣ работи, главно неговата наложница Роса или Рокселана (по народность рускиня). [1] Неговиятъ синъ Селимъ II (1566—1574 г.), човѣкъ безъ военни и административни способности, е водѣлъ съвсемъ разпуснатъ животъ. [2] А Мурадъ III, щомъ заелъ престола, (1574—1595 г.), е одушилъ петь свои малолѣтни братя [3] и хвърлилъ въ морето две наложници на баща си Селимъ II. [4] При това той билъ твърде користолюбивъ и сластолюбецъ. Неговиятъ капу-ага, венецианецъ отъ долно потекло, е спечелилъ благоволението му съ богати подаръци. Пашитѣ Синанъ и Чикала не единъ пѫть сѫ му давали по 100, 200, даже 300,000 цекини. [5] Обвиненъ въ тайни сношения съ Испания, Чикала се спасилъ отъ смърть съ 200,000 дукати подкупъ. По тоя начинъ Мурадъ III всѣка година е спестявалъ до 2 1/2 милиона дукати, а отъ смъртьта на баща си до 1594 г. е натрупалъ 50 милиона дукати. Тая огромна сума той е пазѣлъ подъ леглото си, подъ което билъ направилъ твърде дълбока дупка въ видъ на кладенецъ. Той е ималъ 32 жени и отдѣлни наложници...

_________

1. Hammer, цит. съч., VI, р. 284; Zinkeisen, цит. съч., II, S. 908—911 и III, S. 21, 24, 52, 53
2. Дякъ Симонъ въ бележката си отъ 1567 г. въ евангелието, пазено въ Зографския монастирь подъ № 39, нарича султанъ Селима II "кръвникъ, блоудникъ и винопия", a царуването му "лет люта и прискъбна", поради което той не е можалъ да препише добре книгата. (Йор. Ивановъ, Български старини, стр. 189, № 28). Сѫщо и, споредъ Рико, той страстно обичалъ виното и женитѣ (Histoire de la l’empire Ottoman, traduit par l’anglais, Haye, 1709 г., vol. 1, т. I, p. 40). Вж. и Zinkeisen, цит. съч., II, S. 914. Споредъ венецианския посланикъ Андрео Бадоаро, Селимъ II по външность е приличалъ по-скоро на чудовище, отколкото на човѣкъ (ib., III, S. 55).
3. Най-малкиятъ нѣмалъ повече отъ деветь години.
4. Ricaut, цит. съч., I, р. 40.
5. 1 цекинъ (zecchino, зл. мон.) = 4 р. 48 коп. въ Венеция, а 3 р. 61 к. въ Австрия, Турция (Брокгаузъ, Энцикл. слов., s. V.).