Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Людмиле Орловой Для меня эта ночь вне закона. Я пишу - по ночам больше тем. Я хватаюсь за диск телефона И набираю вечное 07. Девушка, здравствуйте! Как вас звать? Тома. Семьдесят вторая! Жду, дыханье затая! Быть не может, повторите, я уверен - дома! А, вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я! Эта ночь для меня вне закона. Я не сплю, я кричу - поскорей! Почему мне в кредит, по талону Предлагают любимых людей? Девушка! Слушайте! Семьдесят вторая! Не могу дождаться, и часы мои стоят. К дьяволу все линии, я завтра улетаю! А, вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я! Телефон для меня, как икона, Телефонная книга - триптих, Стала телефонистка мадонной, Расстоянья на миг сократив. Девушка, милая! Я прошу, продлите! Вы теперь, как ангел, - не сходите ж с алтаря! Самое главное - впереди, поймите, Вот уже ответили... Ну, здравствуй, - это я! Что, опять поврежденье на трассе? Что, реле там с ячейкой шалят? Все равно, буду ждать, я согласен Начинать каждый вечер с нуля! 07, здравствуйте! Снова я. Что вам? Нет! Уже не нужно. Нужен город Магадан. Я даю вам слово, что звонить не буду снова. Просто друг один узнать, как он бедняга, там. Эта ночь для меня вне закона. Ночи все у меня не для сна. А усну - мне приснится мадонна, На кого-то похожа она. Девушка, милая! Снова я, Тома! Не могу дождаться, и часы мои стоят. Да, меня. Конечно, я. Да, я, конечно, дома! - Вызываю. Отвечайте. - Здравствуй, это я! 1967 |
Е, коя е станала Мадона в ту ночь - Людмила, Марина или... все пак Тома?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| По време на перестройката в Ленинград се продаваше луксозно издание, на прекрасна хартия, на "Подир сенките на облаците" със стихове от Яворов. Книжарката ми каза, че художници го купували, за да рисуват на белите полета на страниците... А моя приятелка рускиня (родом от града на Чайковски, ха сега да видим помните ли от кой град бе композиторът) четеше тези стихове и ги разбираше, но никога не успя да постави ударенията на правилното място... Хм. Допускам, че и инженерът ги е знаел наизуст, но едва ли тук биха разбрали българския му... Във Френската имахме съученичка негърка, отгледана от българи, която говореше превъзходно български. Когато рецитираше някое стихотворение, хората й ръкопляскаха бурно, а тя с горчивина споделяше, че й ръкопляскали не за изпълнението, а за... произношението... и се чувстваше неловко. *** В гладните години на зората на демокрацията и управлението на кмета-архитект също събирах разни небивалици - моя позната, например, дни наред бе яла само слънчогледово семе... Нямаше пари за друга храна. Друга позната пък ни дойде на гости с кашкавалена пита във формата на круша - ядохме я цял месец, режейки я на фини резенчета... Друг кашкавал така и не видяхме месеци наред... Просто нямаше. |
| Висоцки можеше да римува, както си поиска, но не е изпял "Люда". А Тома. Няма да му правя психолингвистичен анализ за препратки към Тамара и Демона, макар че - подарявам идеята на колеги от ОО. (Моля само за дискретно споменаване в библиографията.) Думата на поета е закон! Литературен, но закон.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Навърши се кръгла годишнина от смъртта на Александър Вампилов. Можеше да се драсне една дописка за него. |
| Хубаво предложение! С удоволствие бих изгледал "Старший сын" по едноименната пиеса. Май беше с Леонов и Караченцев |
От смеха към немотата: три истории Абе каква е тази дума НЕМОТА. АЗ знам НЕМОТИЯ, ама тази НЕ. Да не идва, от НЕ СЕ МОТА. |
| Този със смока нещо не ми се връзва с другите случаи На времето разкарваха един човечец по градовете. Той е бил ударен с шрапнел по време на войната. Той подканяше публиката да му задава две 8-цифрени числа (не си спомням точно 8-цифрени ли бяха, но от този пяорядък). И докато ги умножаваше автоматично, като компютър (тогава такова нещо не познавахме) изреждаше всички гари на пътнишкия влак от София до Варна. Цифрите на резултата му излизаха една подир друга докато изреждаше гарите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |
| Страйкчо Игльов Навърши се кръгла годишнина от смъртта на Александър Вампилов. Абе нали ви казах вчера, че тези, които най-много плюят Русия, са закърмени там. Избиват си комплексите, като плюят Русия и комунизма. И трябва да ви кажа, че имат известно право, защото Русия допусна да бъде управлявана от некъдърници и идиоти, като Горбачов и Елцин. Омразата на тези екземпляри е подсъзнателна, неосъзната носталгия по комунизма, комбинирана от непрекъснатия тоталитаризъм на мамшките дето са ги довели от там. Тук трябва да се намеси Фройд, за да се обясни този феномен.Можеше да се драсне една дописка за него. |
| Дорис, разрових се и открих, че посвещението не е случайна грешка: песента '07' Висоцки е написал за Марина Влади, но наистина е посветил на телефонистката Люся Орлова, Ето тук има препечатка от книгата на Марина Влади за Висоцки за историята на песента и за телефонистката Люся, която е била свръзката (като при алпинистите) му със самата Марина. Сега защо в текста се говори за Тома, а не Люся не знам. Може би заради римата Тома- дома?  Някъде прочетох, че една от телефонистките, които са му помагали да открива Марина, се нарича Тома Барановская, та... може би наистина мадоните да са били 3 - като Светата троица...Като 3 истории...Знам ли? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Yowza |
