Но къде отиват лошите ученици? И откъде идват посредствените? Трябваше да посетим още пет училища, обучаващи твърде различни ученици – от ‛добрия материал‛ до малолетните престъпници, за да се освободим напълно от едно много разпространено клише. Не защото Финландия е ‛малка страна‛, хомогенна в социално отношение, тя е винаги на първите места в международните доклади. А защото нейната образователна система, установена през ’70-те години, е свръх резултатна.

Първото основно правило е, че още от първи клас учителите не допускат нито едно дете да изостане. Рецептата е проста: всяко учебно заведение разполага с няколкостотин часа за допълнителна подготовка, водена от външни учители (на цял щат) или от специалисти в дадена област. Тези часове най-често се провеждат за група от трима ученика или индивидуално. Училищата имат и паралелки с по десет ученика, т.нар. помощни класове, които са насочени към деца, изпитващи трудности в обучението. Те учат по същата програма като нормалните паралелки от средно 25 ученика, към които след това се присъединяват. Второто средство за успех е наличието на бригада от логопед, кинезитерапевт, социален служител и психолог. Всеки от тях има собствен кабинет и общи срещи с учителите. За разлика от Франция, където родителите откриват със закъснение и смущение дислексията на тяхното дете, финландците разчитат на училището не само за откриването на даден проблем, а и за помощ при неговото разрешаване. Може би звучи тривиално, но във Финландия на училище се ходи, за да се постигне успех, а не провал. Така че усилията се насочват най-вече към последните в класа, на които се помага, без при това останалите да страдат.

Училищата във Финландия развиват цяла серия от хитрини, за да може едно дете да се учи, без да изпитва страх. Освен високото ниво, което доста трудно може да се измери, това, което обикновено учудва чужденеца, е липсата на агресивност. За всеки етап от образованието, чак до влизането в университета, е осигурена и система от помощници, в която някой „по-голям‛ помага на някой „по-малък‛. От едно младо момиче научаваме, че „постът на помощник е доста желан, тъй като се получава диплома, която е много важна, ако някой иска да работи през лятото като детегледач.‛ Финландците не са обсебени от оценките. Оценяването по система от 4 до 10 започва едва в края на началното образование. Излишно е да споменаваме, че тук класирания не съществуват.

Как обясняват финландците превъзходството на тяхната образователна система? Според директора на колежа, това се дължи на образованието на учителите: не само че перфектно владеят предмета си, но и са длъжни да притежават диплома по педагогика, за която изкарват тригодишен курс. Що се отнася до учениците, те сами избират дали да продължат в десети клас, след като завършат колежа. И вместо да повтарят някоя година, колебаещите се имат право да учат една допълнителна година, която не само им помага да запълнят пропуските си, но и да обмислят по-добре дали искат да влязат в обща гимназия, или да продължат в професионално профилиране.