Отиди на страница:
| Естествено че няма да пусна внучето на някаква баба, дето си е свикнала през соца да минава през имота ми! Правото на частна собственост е основно право! Как може да смесвате наболялата тема за морската градина с някакви соц блянове да ползвате чужди имоти и блага. Трябва да се спазва закона това е и за това се борят протестиращите! Дали нещо ти се иска да е общо или не е субективно мнение и изобщо не разделя България на две. |
| "Да свикваме с това - хубавите неща принадлежат на хората с много пари, останалите, ако имат късмет, работят за тях." Е те това ми напълни душата! Вероятно господинът изпада във възторг при гледките, например от Слънчев бряг. Наскоро ми попаднаха снимки от атартамент в новопостроен хотел на Черноморието, май че беше Поморие, но това няма значение. Та от прозореца на една от стаите се виждаха праните гащи, окачени са отсрещната тераса. Ако се протегнеш малко, можеш да си го дръпнеш. Снимките от другото изложение - същата работа. На една снимка имаше поглед на хотела от високо, виждаше се целият квартал. Гледайки снимката, никой не би могъл да предположи, че това не е гледка от новопостроен, гъсто населен софийски квартал. А, грешка! В ъгълчето на снимката се виждаше морето /т.е. това е на една от предните линии до брега/. Описах това като малък пример за това до къде може да се стигне, когато частната собственост се издигне в абсолютен култ! |
| Статията наистина е хубава, и колегите пак нямат представа за какво става дума. Морската градина до 1944 г. е била само на общинска земя и стигала само до под гробищата (на мястото на Пантеона). Цонкиното хоро (под Лагера, Морското училище) е било общински кър. Чак в началото на 60-те години Морската стига до алея Акациите, с построяването на пантеона, алеята на космонавтите, розариума и зоопарка. Северно от алея Акациите беше кв. Салтаната, който не е бил общинска земя и никога не е имало там истинско паркостроителство - само малки полянки и разни шубраци по празните места между къщите, малко пейки по алеите и лампи. И делфинариума на една по-голяма полянка. След 1990 г. всичко там беше реституирано и тук-там закипя строителство, другаде така и не закипя. Салтаната е бил естествено продължение на Рупите южно от шосето - и двете на север заедно са преминавали в Свети Никола и респ. Чаира. Вилните зони са голямо богатство за Варна и голям градоустройствен проблем. Идеята за супер Морска градина от вълнолома до Траката (стобора на УБО-то) е и моя естетическа идея от памтивека, но никога не съм й правил правна и финансова обосновка. Сега зелените искат Морска градина само до Почивка, вероятно до пътя за Рапонги, или може би само до пътя от Пикадили парк към поделението, дето ще е новият зоопарк до Станчови. "Алея Първа" наистина не е част от Морската градина и не е част от плажа или морския бряг - изключителна държавна собственост. Това е тясната ивица насипана земя (след 1979 г.) между ската и пътя, построен покрай буните. |
| Не съм в час с Морската градина, но общите изводи от статията са дълбоко погрешни. Не се ли нагледахме в какво се превръщат "общите площадки". Какво значи един изглед да е на всички? А кой ще поддържа площадката, от която се вижда този изглед? Прииждащите ли? Силно се съмнявам. Изобщо в тая олелия как можело да има частен изглед някакси встрани остава една друга разломна линия, една друг координатна ос - на хората, които искат само да консумират природа срещу хората, които искат да я поддържат. Пищящите за отказан достъп и кощунствена частна собственост обикновено оставят след себе си кила отпадъци, ако изобщо остане нещо след тях. Разбира се, на индивидуално ниво те са ни лук яли, ни лук мирисали. Но когато любимото им местенце се превърне в лайно от собствените им пълчища го зарязват светкавично. Изобщо - аман от скакалци със соц манталитет. Много здраве на автора. |