Едно е, когато излезе официална информация, че брутният вътрешен дълг на България е 35.78 млрд. евро (90.1% от брутния вътрешен продукт), и съвсем друго - когато в края на същото това съобщение прочетеш, че нетният размер на същия този дълг е 15.22 млрд. евро (38.3% от БВП).
Разликата - 20.56 млрд. евро, е повече от двойна.
А разминаването между двете числа като абсолютни стойности е умопомрачително. Само за сравнение ще посочим, че "несъответствието" от 20.56 млрд. лв. между брутния и нетния външен дълг на българската икономика се равнява на приходната част на два държавни бюджета за 2012-а.

Веднага ще успокоим правителствените душмани, че не сме разкрили някаква зловеща манипулация или скандален пропуск в статистиката.

И двете числа за дълга са верни. Само че нетният размер се получава, когато от брутния се извадят валутният резерв на БНБ, както и депозитите и сметките на банките, фирмите и гражданите в чужбина.
Всъщност тези 15.22 млрд. лв. биха останали като задължение на българската икономика към външни кредитори, ако те прихванат всички български депозити и сметки по света.
Разбира се, това може да бъде само хипотеза за държава като България, чиято икономика редовно обслужва задълженията си към чужбина.
Тук е мястото да кажем, че според статистиката на БНБ през първите шест месеца на 2012-а на външните кредитори са изплатени 2.56 млрд. евро
от българската икономика - сумата е четири пъти по-голяма от всички капиталови разходи от държавния бюджет.
И това ако не е доказателство за големия потенциал и стабилността на добре управлявания български бизнес в условията на криза, здраве му кажи.

Но да уточним - става дума за частния бизнес, защото от всички тези 2.56 млрд. евро погасителните вноски на държавата са едва 283.5 млн. евро: 213.5 млн. евро по главници и 70 млн. евро по лихви.
Всички останали 2.28 млрд. евро са платени от частния сектор, а най-много пари са върнали - и то на своите чуждестранни собственици, българските компании с чуждестранен капитал. През първите шест месеца те са превели извън страната 805 млн. евро по вътрешнофирмени задължения

Още 768 млн. евро дружествата у нас са платили на чуждестранни кредитори, които не са техни собственици. Става дума за задължения към чуждестранни доставчици, а също и за кредити, предоставени от банки извън страната.

За първите шест месеца българските банки пък са изплатили 701.5 млн. евро по заеми, предоставени им от външни кредитори.
Какво се оказва? Независимо от кризата част от българския бизнес е в състояние да се справи със значителни свои външни задължения, без от това да се получат някакви чувствителни сътресения.

Разбира се, не трябва да се мисли, че българската икономика само погасява външните си дългове. Вярно е, че плащанията по тях са по-големи от новополучените заеми, но все пак заслужава да се отбележи и че от началото на годината до края на юни в България са влезли като
ново външно финансиране 2.33 млрд. евро

По-детайлен анализ на числата показва, че при фирмите парите, дошли от чужбина, са по-малко от направените погашения.
Единствено при банките новополученото външно финансиране е по-голямо от размера на платените главници.
За първото полугодие кредитните ни институции са погасили стари заеми за 674 млн. евро, а новополучените отвън пари са 1.04 млрд. евро. Увеличен е с 60 млн. евро размерът на депозитите от задгранични вложители, набъбнали са и дългосрочните заеми от чужбина - със 140 млн. евро. Според някои експерти причината за техния ръст са немалкото кредитни договори, които българските банки подписаха с ЕБВР, с Европейската инвестиционна банка и с Европейския инвестиционен фонд, предназначени за финансиране на малките и средните предприятия и на проектите за енергийна ефективност.

Но въобще не може да се говори за съживяване на интереса на външните инвеститори към България, каквито информации се появяват из медиите напоследък.

Това, че български компании са получили нови външни заеми за 1.16 млрд. евро, не променя общата картина, тъй като по същото време бизнесът е погасил към чуждестранни контрагенти общо 1.6 млрд. евро.
Казано с професионален език - нетният паричен поток в този случай е отрицателен за страната ни.
Друг е въпросът, че става дума единствено за преструктуриране и оптимизиране на външни кредити, отпуснати на българския бизнес.
А за да говорим, че се е увеличил интересът на чуждестранните инвеститори към България, трябва да има нетен ръст на външното финансиране от поне 1 млрд. евро годишно. И то да е предназначено за фирми, а не за банки. Защото банките не ползват външни заеми, за да подкрепят чуждестранни инвестиции в България.
Парите, които нашите банки заемат от чужбина - най-вече от своите майки, обикновено се ползват за увеличаване на потребителските и ипотечните кредити, както и за финансиране на малки и средни предприятия.
"Потреблението" на тези три вида заеми обаче в момента е много малко, да не кажем никакво. Говорим за интереса на платежоспособни клиенти, а не за граждани и предприятия, които едвам свързват двата края и търсят начин да се закачат за някоя банка, за да платят заплатите.

Но да се върнем на чуждестранните инвестиции
В медиите се прокрадна, че през първото шестмесечие на годината те били повече, отколкото през същия период на 2011-а. Става дума за 221 млн. евро капиталовложения, които външните инвеститори са вложили у нас за първото полугодие на 2012-а. Никак не е много - това са пари като за три-четири по-големи сделки.
Преди няколко години на такива суми никой не обръщаше внимание. И сега, ако някой купи БТК за 200 млн. евро, да кажем, това в никакъв случай не значи, че интересът на външните инвеститори се е възродил. При такива суми ще звучи смешно.

Затова нека си кажем истината: ръст на инвестициите няма. И задлъжнялостта на икономиката ни към външни кредитори не е малка, но за момента бизнесът се справя напълно адекватно с нея.

Автор: Петър Илиев