Отиди на страница:
| Не, Миледи, "Устата ми хубава, очите ми зелени" е, но у нас кой знае защо все го казват наобратно. Някакси на български е по-благозвучно ли, по-приемливо ли... |
| Аз съм си писал, че е коварно... Но пък е нещо неописуемо. Много ми липсва ментовката. Ако някой знае къде може да се купи ментовка в Ню Йорк Сити, да ми каже. Мастичката е лесна за намиране. |
| щурчо 11 Сеп 2012 20:44 Мнения: 77 От: Bulgaria Скрий: Име,IP П.С. ДИ добре че се въздържа да спомене Левски с неговата "чиста и свята република", че щеше да има и разлютени поборници за "царщина". И е напълно нормално за интелигентен човек. Щото туй го няма в нито един програмен или организационен документ, писан от Левски. Романтика от дедо Вазов. Ама той много не се е борил за свободите, а с момите. *** Ей го първия царски поборник - щурчо се изока. Ами смени Левски с Вазов в постинга ми. Или за теб втория е недостатъчно интелигентен? |
| Пошъл Тошев 11 Сеп 2012 21:18 Мнения: 1,512 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Аз съм си писал, че е коварно... Но пък е нещо неописуемо. Много ми липсва ментовката. Ако някой знае къде може да се купи ментовка в Ню Йорк Сити, да ми каже. Мастичката е лесна за намиране. *** Опитай malincho.com. Аз не съм, но май вчера забелязах, че покрай лютеницата вече продава и евтини самолетни билети до БГ. За обратно - не съм сигурен. |
| Признавам си,че ми се наложи да чета втори път статията и накрая в главата ми се мотае Андрешко,добрият ни полителит и много,много френски коняк.Сигурно не съм достатъчно грамотна,или ми дойдоха много думите. |
| Просто не е лит (за разлика от полит) коректно да се започва от устата. Виж, очите са романтични. *** Като се заговори за четене и книги, от години насам се сещам все за "Щраусовете на Валс" на съученик от Френската... Натисни тук - Какво става при тебе? Защо не пишеш? Каква е тази музика? - Щраусовете, бе, щраусовете на Валс - опита се да й припомни нещо отдавна прочетено. - Моля? - не можеше да разбере тя. Не желаеше да идва, не желаеше да танцува. Паркетът бе лъснат чрез всекидневния му маршрут: от прозореца до компютъра, от компютъра до прозореца. Паркетът и музиката сами щяха да разиграят краката им, на картата синееше Дунав, колко му бе да се завъртят, да зарежат всичко и да танцуват. Не дойде най-близката приятелка. Скара му се полупрезрително и трясна слушалката. Тогава... Тогава в Серафим Фотев „нещо се пречупи“, както би се изразил самият той, докато пишеше. Пречупи ли се, отприщи ли се, или отговорът на въпросите, които си задаваше в последно време, пристигна с гръм като „Радецки“, във всеки случай Фотев припряно изключи компютъра и отиде в библиотеката. В Народната. В читалня номер едно. Дълго не успяваха да разберат какво точно иска от тях, обясняваха му, че тук не публикуват, не издават нищо, нямат писални, имат читални и прочее. Когато най-после проумяха, че той бе дошъл да чете, смаяно млъкнаха. Решиха, че едва ли ще повтори. Тепърва имаха да се запознават с волевата му натура. Все пак го настаниха в абсолютно празната читалня и му връчиха поисканата книга - „Кражбите на века“. В първия момент на Серафим му се прищя да избяга, толкова плашещо се оказа разтварянето на кориците, дебелият пласт от страници, затворени между тях. Но само в първия момент, после жадно загълта редовете, февруарският ден излезе от читалнята на пръсти, втурна се да бяга и бързо остана далеч надире... Докато Серафим Фотев се усети, бе прехвърлил купища книги. Имаше мигове, в които неистово му се приписваше, ала стисваше зъби и успяваше да удържи вътрешните си напъни. Знаеше, че цигари и писане се отказват рязко, изведнъж, в гръб трябва да ги изненадаш. И да не посягаш повече. Посегнеш ли - отиде, та се не видя. А не биваше, бе станал читател. Съвестен, проникновен, добронамерен. Един от малцината живи. Повечето продължаваха да пишат, а малцината едва насмогваха да ги изчитат. Прочу се Серафим Фотев. От ранна утрин зазвъняваше телефонът: може ли да прочетете това, може ли онова. Може, защо да не може, ама чакайте първо да иде до библиотеките: до Народната, до Столичната, до нейния клон на улица „Сердика“. Да овършее „Славейков“. До радиото (то упорито си кафенееше на мястото) да прескочи, канеха го да говори за една книга. Само той я бил чел. На текстовете на приятелката си да обърне внимание. Напоследък тя му се обаждаше с нарастваща неувереност в гласа, звучеше подплашено. Нали виждаше какво става с него. Залиняваше нейното писане. Може би бе започнала да си задава въпроси. Може би бе решила да го последва в ежедневните му маршрути. Нещо повече, дори да започне... да чете. Започне ли да чете, ако не друго, поне няма да пише. А единственото, в което Серафим Фотев се убеди, откакто стана друг човек, беше, че колкото повече народ спре да се занимава с писане, толкова повече проблемът с четенето ще изчезва от само себе си. - Или не е така? - щеше му се да попита най-близката си приятелка. (Чавдар Ценов, 2001 г.) |
Ей го първия царски поборник - щурчо се изока.  Де бре. Нито съм първи, нито съм последен. Има факти и документи. Ако някой ми докаже среща на Левски с Вазов, на която да са си говорили за "чиста и свята република", друга работа.  |
| Пошъл, за дюкяните в NY city питай Нели! От мен съвет: потърси "Crème de menthe". Литературно-детективско питие - Поаро в миналовековен Лондон. Сега по широкия свят, според Уикито, Crème de menthe is used as an ingredient in several cocktails, such as the Grasshopper and the Stinger, and is also served as an after-dinner drink and can be used in food recipes as a flavoring. |
Едно такова единство е "Айн Фолк, Айн Фюрер, Айн Ранд".  Господин ДИ, стигане нямате  . Да сте жив и здрав! |
Milady2009 Милейди...@------>---- (няма емотка за цветенце)11 Септември 2012 20:56 В същност е "ОЧИТЕ ми зелени, устата ми хубава"... |
| 12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото. http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml |
Отидох. Нямаше кучета. Циганите имаха синини, цицини и чудесно настроение Верно - интегрирането - со кротце , со благо и со малко кютек , ама имаше ефект . |
Стайнбек Не, Миледи, "Устата ми хубава, очите ми зелени" е, но у нас кой знае защо все го казват наобратно. Някакси на български е по-благозвучно ли, по-приемливо ли... Просто така излезе първото издание! И така ни е мило и досега... /дано помня правилно!/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Milady2009 |
Французите са фанфарони, англичаните и шведите са извратени, норвежците са пейзани, датчаните и фламандците говорят като коне, швейцарците са мръсни. Самата истина, но нямаше да е лошо да има и градация. Низходяща. Като у Марк Твен, дето започва с висшите същества - животните, и слиза, слиза, слиза надолу, докато завърши с човека. Всъщност, не съвсем. Последните думи на марк- твеновото посочване точното ни място под слънцето са " ... няма нищо по- низше от човека. Нищо, освен французина." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
| ....[i]Нямаше кучета. Циганите имаха синини, цицини и чудесно настроение. Почерпиха ме с "облак" (мастика с ментовка). Десет дни пих облаци. Не можах да ги ограмотя. Не знам дали са ги отчели за ограмотени. Сега издателствата ме черпят с бутилки и книги[/i]. Прочитам ги. Нали грамотността е четмо и писмо....  [/i]И като Св.София ДОстигане нямате ! Авторът,Авторът | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Db21v |