Отиди на страница:
здрановете чупят стъклените перли Уви, тъй се получава като пуснеш неуки степни вълци като мене, да вършеят из полетата на читателите на вагони книги.... |
| Zdran, няма ирония - текстовете на стария майстор много ми харесват. Близък ми е духом, повече от 40 години! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: widenow |
„Които и да са властимащите, Абсолютната държава не е нищо повече от институционализирана форма на бандитизъм." Айн Ранд |
| Apropos, сенате и народе на Рим, не ти ли се струва малко лицемерно, слугите на абсолютната държава да се пишат най-големите и врагове? |
внимателният Марк Твен, дето започва с висшите същества - животните, и слиза, слиза, слиза надолу, докато завърши с човека. Всъщност, не съвсем. Последните думи на марк-твеновото посочване точното ни място под слънцето са: " ... няма нищо по- низше от човека. Нищо, освен французина." !!!! И мен ме изкефи страхотно това и го разказвам насам-натам  |
Прочел два вагона с книги, ама още два най-малко трябва. Личи си , че не е достатъчно. Прочел, завалията, ама ги е забравил. Мързи ме да търся из архивите на газетата как точно самият той обясни, защо не сме гледали преводът му на прилуняването. И понеже е забравил, че е обяснявал, сега втора седмица се пъне като магаре на мост. Ние сме хейтъри за втори път, ама ако напишеш, че е кукувендел-ясно. Прочетох два раза импресията, в резултат на което : -припи ми се мастика с мента-зверски -припи ми се френски коняк. Препочитам Хенеси, ама не отказвам на Курвоазие и мартел, дори и на Реми Мартини -запомних принципа "Не смесвай зърно с грозде" И нищо друго. Както пееше Васко Кеца в "Балада за Пловдив". Проблемът е, че тая вечер съм на зърно. Зеленая марка, руско-съветско-руски продукт, та изпитвам направо обида от неглижирането на руско-съветската американска писателка, използвана в срамотна антисемитска каламбура.Всъщност, лаф да става, карай да върви, снобарията няма свършване. |
припи ми се мастика с мента-зверски Ми т'ва е положението и при мен--още не мога да се опомня. Преди няколко дни си мислех за "облак", но нищо конкретно не протече в психосоматичен план, така да се каже. Като го прочетох, обаче, нещата се отпушиха някакси. Какво нещо е словото, пичове!!! |
| Интересното при мен е, че аз съм пил два-три пъти в живота си "облак". Мастика-безброй, с нея имаме трудна любов, но облак-само по изключение. Ако направим подробен психосоматичен анализ, ще излезе, че понеже последния път, като си бях в Бг, беше неописуема жега и си направих един облак,сиреч, значи е носталгия. Може и по бекрайното безгрижно живуркане, макар и безпарично, където е важното да си живееш живота, щото всичкосиеебаломайката и утре няма да дойде-точно обратното на подредения и предвидим свят, в който са белите хора.назад, назад, моме калино. Като се сетя за Бг и изведнъж ми се припива мастика и ми се слуша"води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай..." |
| мамба, става дума най-малко за скъп френски коняк, който можеш да пиеш и при Американския посланник и при Първия сектретар на БКП (дали съм правописно коректен съгласно новите правила на БАН?), да пресушиш бутилката за наказание или от притеснение и на другата заран очитете пак зелени и устата ти хубава (българите правилно обръщат първо внимание на очите и отпосле на устата, защото първо се влюбват и след това целуват, а не на обратно), за няколко приспивни песнички, поне за един Президент, за цигански кучета, цигански почерпки с "облак", грамотност и кашкавал за "шумкари". Ето този миш-маш прави Димитри неповторим, интелегентно-интересен, с едва доловим горделив маниер (според форумния Стайнбек). Ако си преживал неговите 80-сет години и въртиш на пръста си багрите и мръсотиите на 3-те свята, имаш право да погледнеш на нещата от Живота малко по-високо от мустака си, при все полит-коректните ни управници да гледат на нас изпод чатала си, без да имат в скрина скъп коняк за изпиване. Зарад което без притеснение ще бъдат наказани. |
| Колкото до издаването на "писмата", те без коментарите на форумците и всички музикални добавки и препратки, си остават само канава на ДИ-атмосферата постигната в "Сега". |
Видели ги, че нямат оръжие, питали ги хляб имат ли. Нямали. Дали им няколко хляба и половин пита кашкавал, показали им накъде да вървят да намерят пътеката. И поели те по партизанската пътека но скоро денят свършил и черната нощ като похлупак се стоварила отгоре им. Постлали ямурлуците до един шубрак пък легнали да преспят.Студената сутрешна роса скоро ги разбудила и още несъмнало верните другари отново поели по пътеката към ВЪРХЪТ. Но къмто 10часа заранта премного огладнели и най умният от тях казал: -Абе тези ловци дето ни дадоха вчера хляб и кашкавал, дали са още там в гората?Що не се върнем и да ги попитаме за още малко?! - А-а, Тодоре не може така!- казал drug- за туй ли бихме тоз път, сега да се връщаме назад! Най-малкото историята няма да го позволи! - Не ща и да знам за историята - рекъл Тодар - щото на мене корема не само позволява ами направо повелява! И повел той другарите си назад към поляната, където вчера ги били нахранили, но добрите хора вече ги нямало там. И тъй като върхът бил далеко а селото съвсем наблизо, синовете на народа свърнали бърже-бърже по просеката през която дърварите свличали трупи от Балкана. С радостни възгласи като: Опа-а! Иха-а-а!! Дръж се, че дойдох!, синовете балкански се изтърсили на мегданя, поотупали прашните потури, па влезнали в кръчмата. Където революционното дело продължило на вересия... |
| От кучета не се бяга, а като видиш че те нападат, тръгваш и ти срещу тях да нападаш. Естествено, дали ще успееш да ги отблъснеш без поражения не зависи само от теб, но въпросът е да направиш всичко, което зависи от теб и в т.ч. например да съумееш навреме да се докопаш до някой камък наоколо |
| Хубав,приятен кръчмарски мохабет тук. Всякакви питета,за всякаква грамотност. От облака до зърнени и гроздови напитки. И разбира се и подходяща музика в заведението за душата: "Кои ша храни децата/ Хоремаг, хоримаг/ Кой ша облича жената/ Наремаг, наримаг/ Ой дундаки, дундаки/ Черна п*т*а с мустаки."  |