Пророкът Мохамед и агонията на Запада
Добави мнение Мнения:5
Ето тука едно интересно внисане от Медиапуул, което със сигурност ще предизвика разнопосочни коментари.  Пророкът Мохамед и агонията на Запада http://www.mediapool.bg/пророкът-мохамед-и-агонията-на-запада-news197289.html Неадекватността на западните "лидери“ днес е очевидна. Безпринципността им е възмутителна, а малодушието им – унизително и все по-деморализиращо. Осъждането на злополучното видео и кадри с Пророка Мохамед е осъждане на свободата и свободомислието в самата Америка и навсякъде по света. Извинението пред вилнеещите тълпи явно цели тяхното омилостивяване, без каквото и да е усещане, че така се извиняваме от самите себе си и от свободата, с която уж толкова се гордеехме и обичахме. Същите политици, които преди дни се надпреварваха да заклеймяват присъдата над три руски активистки, днес осъждат заснемането на един филм. Какво излиза – че прословутите ни демократични свободи, върховенството на закона и куражът ни се ограничават само до вътрешната им употреба (т.е. – когато е безопасно), а когато се сблъскаме с грубата сила и презрението на тези, които открито искат унищожението ни ведно с нашите „ценности“, гузно се навеждаме и безотговорно чакаме бурята да отмине сама. Умно, далновидно, толерантно и "цивилизовано“, нали?! Тази ситуация, макар и с известни разлики в подробностите, много ми напомня за времето отпреди 30-ина години, когато Западът, воден от САЩ, се бореше с една друга "империя на злото“. И тогава бяха силни гласовете на тези, които приканваха към „задълбочаване на мирното съвместно съществуване“ с всякакви отстъпки в полза на СССР и неговия комунистически блок. И тогава "цивилизованите“ западни левичари се прехласваха пред "хуманността“ на социализма и защитаваха правото на комунистическите сатрапи да измъчват собствените си народи, самоотвержено бранейки ги от "ястребите“ в американската политика. И тогава (при президента Картър) деморализацията на Запад и примирението с възможно доминиране на Съветите изглеждаха безалтернативни. Истинско щастие за мен и моето поколение беше провалът на тези хора. Същите, които в началото на 80-те осмиваха президента Роналд Рейгън и заклеймяваха "агресивните му планове да разпали нова световна война“. Но човекът просто следваше съвестта, ума и сърцето си - които днес явно липсват на неговите наследници. И не послуша дори собствените си съветници, които убедено го увещаваха да не споменава "империята на злото“ и да бъде по-дипломатичен в думите и действията си. Истински лидер, който не се извиняваше за това, в което вярва. |
| Не става ясно какво мисли Iezuit по внисането си, но може после и да внесе някой пас по въпроса. По-надолу има нещо което тука го няма и там автора Иван Груйкин си излива чувствата: И ако точно в този момент Западът, към който принадлежим и ние, не застане ясно зад своите ценности и не покаже решителност да ги защитава като най-скъпото, което притежава - той явно вече ги е загубил Това „и ние” напомня за „и ние индианците”. Две очевидни грешки. Първо, ако човека под „ние” изобщо има предвид България, то тя е в източна, а не в западна Европа, камо ли още по на запад оттатък Калотина. Второ, ако иска да каже метафорично, че БГ е заедно със западните „ценности”, пак си противоречи, понеже по-нагоре е обяснил, че Запада е зарязал юнашки западните ценности. Но върха на сладоледа е възхвалата на Рейгън, американски президент с един от на-ниските рейтинги(30%) в цялата история на УСА. Заслугата за „победата” над комунизма е на ЦРУ и неговия белязан агент в Кремъл. А накрая УСА забравиха и задълженията които имаха по договора от Малта и така само белязания си изпълни обещанията. Исторически важното е, че през 1989 и запада и изтока имаха неотложна нужда от тежък основен ремонт на ръждясалите и раздрънкани машини. Западът тогава мина метър с перестройката и затова сега с дрънкане и скърцане се разпада от само себе си. |
| Ето как президентът "с най-нисък рейтинг" спечели втория си мандат, побеждавайки в 49 от 50 щата с 58.8%. Натисни тук Не се сещам друг някога да е победил с повече.  |
| Внисал съм го, защото го намирам за интересно. По нататък ще си кажа и мнението, дотогава намирам за по-удачно да оставя един празен лист, на който посетителите да се разписват. |
| Статията е смислена, но, уви, настрани от реалната политика. В условията на "арабската пролет" дуото Хюсеинович-Клинтън просто няма как да заяви, че противопоставянето е въпрос на ценности. Това беше възможно за Буш, който в тъпотата си имаше една праволинейност и последователност - "те не споделят нашите ценности, те са убийци" (за затворниците в Гуантанамо). Т.е. водеше една .... хмммм.... почтена политическа линия. От тия подобно нещо не може да се очаква. |
Добави мнение Мнения:5