(Първо писмо)
Текстът е публикуван за първи път във в. Напред, № 236,30 март 1920.

Общият изглед на нашата най-нова история би можал да се охарактеризира в няколко реда - както следва:
Жизнени сили обезплодени - пропилени в продължение на четиридесет години;
Вълнения безсмислени и самозаслепение - в продължение на четиридесет години;
Стари пътища напуснати - нови пътища ненамерени - пропадане на всеки опит за самопреустройство в продължение на четиридесет години.
Четиридесет години национални аспирации, превърнати в прах и дим.
Четиридесет годишен живот преживян на люх!
Сега сме в онуй положение, в което се намирахме преди много десетилетия - преди освобождението на България, - когато българщината търсеше напразно подпора у чуждите народи и търсеше напразно подпора у себе си.
Тогава бяхме неволници свободоискатели.
Сега сме обезволени свободни. Се то.
Се заробеници - и тогава, и сега.

Нека си послужим с друго едно сравнение. Сега се намираме в положението на един човек тежко ранен – но не съвсем погазен и изтощен; такъв човек би могъл да придобие отново сили, да се повдигне, да претвори себе си - ако си наложи строги правила за живеяне; не направи ли това, той ще погине непременно. Това сме ний - и с нас така ще бъде.

Ние извършихме всички погрешки, които един народ може да извърши, с риск да бъде окончателно сломен, безвъзвратно съсипан.
Останахме живи. Ала сега не бихме могли да опетниме безнаказано публичния си живот с никакви блуждения и прегрешения. Всяко наше безумно домогване - всяко наше упътване към лихи, груби приключения - ще дадат повод да бъдем усмъртени.

Народите - не треба никога забравят това - чезнат и погинват като лицата. Животът е за жизнеспособните. Животът е достояние на онези индивиди и онези общества, които са годни за нормален развой, за непрекъснато унапредване. Хора, които не са способни да вървят напред, - напред, към извоюване на знание и доброчестие. Напред - към мирно процъфтяване на култура и нрави, провалят се като отстъпват мястото си на по-достойни от тях. Историята - тая гробница на човешките племена - ни говори за десетки, за стотици народи, които са бърже минали и отминали тук наземи, наказани, задето не са разбрали социалните закони, сиреч законите, по които се укрепяват, унапредват и опазват обществата.
Нека нашата българска история - тъжният летопис на нашите вълнения - да бъде едновременно и наука за нашата изправа!

Le monde est а сега qui savant Vétudier - думаше Тиер на онези, които знаят да го изучават. Иначе казано, нещата, събитията ни дават всеки ден уроци, тия
уроци не треба да се изгубят... От живота треба да извличаме онази горчива есенция - горчива, но живоносна, но животворна, - която се зове опитност. Опитно¬
стта премахва от образа на възмъжалия милата, безхитростна, незлоблива, ангелска усмивка на всеобрадвания, на всенадеващия се юноша. Да, това е тъй. Но
пък, от друга страна, опитността твори крепки и мощни хора - дава им оръжие,пригодно за борбите на живота.
Нека бъдем и ний хора на възмъжалия разум и разсъдък, хора на опитността; с цената на своите усопши самодоволства, възвеселения и обаяния, нека изкупим психическия си равновес!
Le matheur a fait notre education - теглото ни превъзпита - думаше Ж. Симон на френците преди половин столетие (1 Simon. Pairie, liberté, p. 388). И на мъката също треба отвори очите.

Ний минавахме през школата на пораженията и униженията - през школата на насилията и жестокостите; в тази школа се добива върховната наука, себепознанието, човековъведението, светопониманието! Нека усвоим добре тая наука!
И нека я оползотворим!

Тая наука - науката на науките - ни казва:
- Почнете земното си поприще наново, от азбуки. Възсъздайте себе си, о болници обезволени!
Тая наука ни казва:
- Всяка реформа треба да почнува от съвестите и духовете. Действието е конкретизирана мисъл; мислете право, за да действате право.
Тая наука ни казва:
- Безумникът няма право да се оплаква, че го мамят, понеже е създал от себе си същество, достъпно за мамене. Людската измама е винаги предшествана от
наша самоизмама, сиреч, хората ни погазват винаги чрез нашето самозаслепение.„ В зародиша на всяко обществено бедствие има вина или умопомрачение...
Тая наука - науката, която ще възкреси славата и величието на българизма - ни казва:
- Първата победа на българската държава занапред треба да бъде победа над самите българи! Иначе казано, първото условие, за да надвие българинът своите противници, е да надвие себе си, да победи своите пороци - да срази своите рабски нрави и хищни влечения!
Когато България се хвърли във военни авантюри - като отхвърляхме това велико историческо начало, че усилянето на държавата върви от културен разцвет към териториално разширение, а никак не от териториално разширение към културен разцвет, - когато, казваме, България се хвърли във военни авантюри, софийските газетари се провикнаха: "Ний излизаме вън от своите граници не като груби завоеватели, а като носители на просвета " От стотина места в Европа тогава нам възразиха: "Род, държава могат да дадат каквото обладават; цивилизацията е знание, умение, мъдрост и обществен ред; такава цивилизация липсва в България - и българите на са в състояние да я изнесат вън от пределите на своето царовище!"

Нека имаме доблестта да си признайме, че грозните психически петна, които се показаха у българина през последните години, онеправдаха много антибългарски изявления.

Ще ни се каже може би, че истината, която излагаме тука, е премного горчива - и че такава истина не би требало да излиза от българска уста.

Признаваме, че няма по-тъжно положение от това - да говори човек горчиви истини на своите сънародници. Но истини, които съдържат спасителна поука, треба да се казват без бавене и на всеослушание. Таим ли ги - те не закъсняват да си пробият път сами - с неудържимата мощ на гръмотевицата. Логиката на събитията не щади никакви честолюбия - ни индивидуални, ни обществени...

Но помниме думите по-горе, които Жул Симон отправяше към своите съграждани преди половин век... Този френски мъдрец думаше още: Ce qui fait les grands citoyenes et les grand peuples с 'est la pleine possession de soi-mem. - Това, което възвеличава частните лица и народите, то е самообладанието! (J. Simon. Dieux, patrie, liberté.

Самообладанието, сиреч пълно процъфтяване на възпитания характер, пълна хармония между бистрия разум и крепката воля, преминаване на духовната просвета от интелекта в сърцето - сиреч трансформирането на светлите идеи в благородни страсти...

Само людие, надарени с подобни качества, са в състояние да се ориентират - по пътя на живота - към светла бъднина, само те могат да се наложат на човешкия род като борци-титани, като творци на нови форми на живот, като обновители на социален ред, като водачи вещи, на които треба да се отстъпи всяка първенствуваща роля в човешките подвизания.
Когато ний, българите, поискахме да овладейме турски области преди да сме овладяли себе си - ний имахме потреба от един държавен мъж, който да ни напомни думите на Спенсера: "всяко преустройство треба да започне от самопреустройство" (self-reconstruction).

Да, онези, които водеха мегалобългарската политика, онези, които жадуваха за мегалобългарска държава, игнорираха тая истина, че преустройството на Балканския полуостров треба да дойде подир самопреустройството на българското царство...
Създаването на нова обединена Италия - Italia una - не би било възможно, ако предварително Виктор Емануил и Кавур не бяха направили от малкия Пиемонт една образцова италианска държавица, способна - чрез съвършенството на своите културни институции и трудове - да се постави начело на паниталианското движение. Българският народ няма честта да види сред своите водачи един Виктор Емануил, един Кавур.
Българските държавници се крепяха в продължение на дълги десетилетия с тая безумна политическа мечта, че източният въпрос - прословутия question d'Orient - ще може да се разреши в чисто български смисъл.
Те забравяха, че народите - големи и малки, които са заинтересувани в разрешаването на този въпрос - са на брой двадесет и осем.
Когато проявиха своите мегалобългарски ламтежи - когато говореха за правата и мисията на българската държава и династия, - казаните държавници забравяха тези върховни дипломатически правила и апофтегми, първо, че:
Quand on n 'est pas le plus fort, il faut être le plus fin - който не обладава сила, треба да обладава разсъдливост;
Второ, че:
Le droit sans la force n 'est qu'une abstraction - право без сила не е, освен една абстракция...
...Но вчерашният ден не се превръща никога в утрешен ден; усмъртено миналото не може да се съживи... и най-голямата грешка би била тая, да плачиме постоянно за миналите си погрешки... Не, плачовете са безполезни - полезно е самоопомнянето. Полезно е самосвестяването.

Повтаряме - сега, на работа!
За люде трудоспособни и трудолюбиви няма безизходно и отчаяно положение! От всичките средства за пресъздаване на едно общество - най-магически бързото и сигурното може да се формулира със следните думи:
Духовна енергия, мъжественост, неуморно работене.
Трудът е за човешкото същество и дълг, и благодат.
Дълг - защото само чрез труда то може да пречисти и усъвършенства духа си.
Благодат - защото само чрез труда то смогнува да поддържа силите си и да оплодотворява живота си.
Трудът е повече от дълг и благодат. Трудът е повече от просто оплодотворява-не на живота. Трудът е живот!
Трудът - само трудът - ще претвори българщината! Трудът - само трудът - ще узакони българските домогвания, сиреч ще наложи българското право.
Трудът ще извърши това чудо:
Ще преобърне разбитите блянове на българското племе в жива мощ и жизнерадостна действителност!