Fees for 2012–13 are £8100; Fees are payable in two installments of £4050, the first due on 31 October 2012 and the second on 31 January 2013.

Entry requirements

Entry requirements for War Studies Online programmes are as follows:

Students should possess a first or upper second class honours degree (or GPA above 3.25) in history, international relations, political science, economics or other appropriate subject of the University of London, or an equivalent qualification from another British or overseas university. Degrees in other subjects, or candidates with lower awards than those above, may be considered by the Admissions Tutor. Strong references and personal statements are an important part of the application, as is relevant working experience.

An alternative professional or other qualification obtained by a formal examination may be approved. Prior experiential learning can also be taken into consideration by the admissions panel. Where alternative professional or other qualifications are not available, evidence will be required that a candidate can undertake academic study to the level required. If necessary, candidates will be asked to submit a sample of written work.

Overseas students whose first language is not English must possess an IELTS, TOEFL or Cambridge Certificate of Proficiency as evidence that their English meets the formal standard required. The School of Social Science and Public Policy minimum entry requirements for our graduate programmes are detailed in a table on the English Language Requirements webpage.
Other requirements

Applicants for War Studies Online programmes will also require:

* Regular access to a reasonably high-specification computer with a broadband internet connection;
* Good time-management skills; and
* Confidence in using computers

A note on computers

The online learning environment in which you will study our programmes is compatible with all major modern operating systems and any reasonably up-to-date personal computer.

A broadband internet connection is essential, and a current version of one of the major web browsers. The Blackboard learning environment also requires Java and various plugins – but you will be guided through setting these up in the Induction module. It is not difficult.


If you would like further information regarding the online learning environment, please contact us on supportewar@kcl.ac.uk.

If you are ready to apply now, please see our Applying page.

Тук вече се изсмивам на глас. Едногодишен онлайн курс, но пишеш в CVто, че имаш магистратура в Кингс. Евалла!

STRUCTURE OVERVIEW
Core programme content

The MA programme is designed as a one year full-time, or two year part-time taught programme which offers students the opportunity to engage critically with the field of war studies. The programme consists of a broad based multi-disciplinary curriculum.


The MA programme contains the following elements:

A compulsory module, 'Approaches to War'. Please click on the link below for a module description.
Optional modules chosen from a range of possibilities (worth 80 credits in total). See the list of typical options below.
A dissertation of 15,000 words.


The dissertation is to be written over the Summer Term. Students may choose their own topic but it must fall within the remit of the study of war and must be approved by a member of staff. Part-time students are advised to take the core module in the first year of study and write the dissertation in the second year.

Indicative non-core content

Module options

All optional modules are 40 credits unless otherwise specified.
Option modules begin in week 3 of term 1.
In order to promote effective learning there are a limited number of student places available on each optional module.
Some of the optional modules are prioritised for students on particular masters programmes.
Each year the optional modules will vary, and we can not guarantee to offer all those listed in any given year.
You are advised not to base your decision to join the degree programme soley on the list below.


N.B Option modules are allocated using purpose-designed software which the department has created to maximise student choice while keeping each option class to a reasonable size. The system weighs student preferences, and gives priority where necessary to options of particular relevance to each specific MA programme.

FORMAT AND ASSESSMENT
Continuous assessment by essay; examinations and a dissertation.

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 година в София в семейството на Йордан Генков (р. 1923) и Поликсена Димитрова. През 1967 година завършва средно образование в 18 СПУ „Кирил и Методий“, след което е работник в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ и аеролог в Института по хидрология и метеорология.

През май 1970 година Костов кандидатства в конкурс на БГА Балкан за летци и авиодиспечери и след проведените юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове се класира за летец сред избраните 15 души от 600 кандидати. В края на август заминава за Кременчуг в Съветския съюз, където месец и половина учи в Кременчугското летателно училище на гражданската авиация.

Иван Костов напуска авиационното училище, след като е приет в резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (ВИИ) в София. През 1974 година се дипломира със специалност политическа икономия. След дипломарането си работи за кратко като началник на плановия отдел на Завода за преработка на хартия на гара Искър,[2] след което се връща във ВИИ като асистент.

През 1974 година Иван Костов се венчава в Драгалевския манастир за Елена Григорова (р. 16 юли 1949), с която се запознава през 1967 година, по време на работата си в Слаботоковия завод. Двамата имат две дъщери - Яна и Мина, както и двама внука - Иван и Виктор.
Научна и преподавателска дейност [редактиране]

От 1974 година Иван Костов е асистент във ВИИ „Карл Маркс“, а от 1979 година - старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (днес Технически университет - София). Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.[3]

През 1981 година Костов завършва и второ висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. През същата година става главен асистент. През 1983 година защитава във ВИИ дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки. Костов кандидатства за доцентска длъжност, но се сблъсква с категоричното изискване да е член на Българската комунистическа партия. По тази причина, той подава молба за членство в БКП, на която обаче получава отказ.[4] През 80-те години Иван Костов е автор на научни публикации и монографии в областта на политическата икономия, факторния и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителните изследвания на икономическото развитие, динамичните модели в икономиката. Като научен консултант на Научноизследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет. През този период той активно е разработван от Държавна сигурност за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.[5]

През 1992 година, когато вече е министър на финансите, Иван Костов получава длъжността доцент в Катедра „Теория на пазарното стопанство“ на Стопанския факултет на Техническия университет.

На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. По въпроса се шуми многократно през годините, но след прокурорски проверки не се стига до официално обвинение към Костов от страна на прокуратурата. Случаят става известен като Аферата Сапио.

Скандалът с Фондация Демокрация започва през 2003 година, двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд. В нея изгоненият от България като заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.

Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация Демокрация постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг“. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез вестник Труд, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни.[16] Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение.[17], а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.[18]

ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ


Роден на 23 декември 1949 г. в София. Зодия Козирог. Родителите му са Йордан Генков /р.1923/ и Поликсена Димитрова.

КАЗАРМА
Отбива военната си служба в периода 1967 - 1969 г. в Кърджали, уволнява се като младши сержант.
Служил е в поделение 55290, бил е командир на радиоотделение във Взвод за управление. С него е служил и депутатът Христо Христов - в реактивна батарея, също командир на радиоотделение.

РАБОТА И ОБРАЗОВАНИЕ
През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон" - София. Бил е работник в Слаботоковия завод - София и аеролог в Института по хидрология и метеорология - София. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна. Бил е началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - гара Искър, София. През 1974 г. завършва ВИИ "Карл Маркс" - София (днес Университет за национално и световно стопанство), специалност политическа икономия. Първенец на випуска - общ успех 5.71 и шестица на държавния изпит. Има една четворка - по немски. През 1979 г., след конкурс, става главен асистент по политическа икономия във ВМЕИ - София. През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", Физико- математически факултет, "Математическо моделиране на икономическите процеси", и става магистър по математика. Успехът му в СУ е 5.11. На изпита по "Теория на игрите" изкарва отличен. На държавния изпит по марксизъм-ленинизъм получава петица.
В периода 1982-1984 е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема "Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера", кандидат на икономическите науки. През 1992 г. става доцент по икономика и член на Академичния съвет на Техническия университет - София.


ПОЛИТИКА
Кандидат-член на БКП, според признанията на баща му. Според жена му Елена за политиката го открива Любомир Иванов от Зелената партия. За кратко време Иван Костов членува в Зелената партия на Александър Каракачанов. Не е членувал в синя партия преди СДС да стане партия. Опозиционер от ноември 1989 г., когато в предаване по БНТ се изказва критично към управлението на страната. През 1990 г. става член на Съвета на икономическите експерти на СДС. През 1990 е избран за депутат във Великото народно събрание от Пловдивски избирателен район. Във ВНС е председател на Комисията по икономическата политика и член на Бюджетната комисия. През декември става министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов. Става член на Комисията за уреждане на задълженията на държавните фирми към банките.
Депутат в 36-ото НС, а от 8 ноември 1991 е и министър на финансите в кабинета на Филип Димитров. Избран за депутат и в 37-ото и 38-ото НС.
В партийната йерархия на СДС е бил - през 1993 заместник-председател на ПГ на СДС (преизбран март 1994). От 29 декември 1994 е шеф на СДС.
Създател през 1996 г. на коалицията ОДС. На 15 февруари 1997 успешно трансформира коалицията СДС в партия.

ОБВИНЕНИЯ
Противниците му твърдят, че Костов седи на върха "Олимп". Смятат, че съсипва партията като я превръща в административна организация. Обвиняват го за грешна коалиционна политика, за високомерно отношение към Симеон II и ДПС, което ще доведе до загуба на СДС на предстоящите парламентарни избори.

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
Женен от 1974 г. за Елена Григорова - Костова. Венчани са в Драгалевския манастир. Запознават се през 1967 година в Слаботоковия завод-София.
Елена Костова е родена на 16 юли 1949 г., работила е 23 г. в Института по комплексна автоматизация като ръководител на служба. Според публикации е била техник и партиен секретар в ЦНИКА. На 26.04.95 общото събрание на съдружниците от "Булс" ООД единодушно решава да приеме Елена Костова за нов съдружник и тя става собственик на 49 на сто от акциите, както и съуправител на фирмата заедно със Зоран Ристич. Още на 28.04.1995 фирмата изнася нефтопродукти за Македония - газьол, парафин. Напуска фирмата след решение на НИС на СДС.
Имат две дъщери - Яна и Мина, кръстени също в Драгалевския манастир. По-голямата Яна учи в Италия. През 1997 г. по-малката Мина завърши първия випуск на частната гимназия по право и мениджмънт "Иван Апостолов", после се омъжи и сега строи къща. Мина върти малък бизнес - има бутик, в който продава конфекция на "Нитекс" - Доспат.

ХОБИ
Няма.

ХАРАКТЕР
Затворен тип. Едно дума не можеше да върже на кръст, казваше за него ексминистър Сталийски. Вегетарианец, не пие, не пуши, има язва.

ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ
Дворно куче и котка

СОБСТВЕНОСТ
Малкият Иван Костов живял под наем на ул. "Самуил" 68 в София. Сега родителите му живеят бедно в къща край "Люлин". Костов живее на ул. "Крушова градина" 54 в Драгалевци, близо до хотел "Хранков". Имотът е наследствен на съпругата му. Семейството притежава много земя, която Костова си връща след 1990 и голямата част от нея успява да продаде изгодно.

ИВАН КОСТОВ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛЪЖЕЦ

Сега президентът ще се съобразява преди всичко с новия премиер Иван Костов-едно невероятно откритие за България.

Интервю на Петър Младенов за в. Континент, 13 май 1997 г.

Имах някои съмнения към това заглавие. В главата ми се въртяха КОСТОВ - СВЕТЕЦ ИЛИ ЛЪЖЕЦ, КОСТОВ - СВЕТЕЦ И ЛЪЖЕЦ. После съмненията се разсеяха. Думата светец има предимно религиозно звучене. В този смисъл представянето на Костов от сервилни политолози, социолози или медийни коментатори като политически светец не ми дава право да всявам смут в душите на религиозните хорица. Особено като се има предвид показната набожност на Иван Костов. Дори и да бях изрично обяснил, че политическият светец често е професионален лъжец, трябваше да обяснявам защо някои въздигат Иван Костов в този ранг. А това би направило този текст доста отегчителен. Така приех горното заглавие.

Имах съмнения и по построяването на изложението. Няма да представям алтернативните варианти, а само ще обясня структурата на текста, който четете.

Първо ще покажа някои от явните лъжи на Костов. Това ще направя като цитирам самия Костов и негови роднини. Цитатите са общодостъпни. Публикувани са в пресата. После ще се ангажирам с твърдението, че Костов е лъжец по професия - професионален лъжец. Доказателството ще бъде по-абстрактно, като още сега заявявам претенции за научен принос в тази материя. По-нататък ще анализирам някои действия на Костов като политик. Ще се позова на общественото мнение, установено в някои социологически проучвания. Това ще ми позволи да обоснова твърдението, че типичният политик е професионален лъжец. Той може да накара милиони избиратели да гласуват против своите интереси. Накрая съм принуден да усложня малко изложението. Ще премина към теорията и практиката на политическата игра в условията на демокрация. Ще покажа, че Костов не е феномен. Ще обясня защо Костов може да лъже хората вече осем години и все още да обитава политическото пространство.

Но да започвам.

Седем години Костов упорито разпространяваше две елементарни на пръв поглед лъжи. Многократно бе писано, че Костов е кандидатствал за член на БКП и че жената на Иван Костов - Елена Костова, е била червен партиен секретар.

Ето някои публикации от пресата, които ясно доказват, че Костов е лъжец.

В. Труд, 19 февруари 1996 г., стр. 10, Валерия Велева.

Лидерът на СДС не забравя думите на майка си: "Остави другите да говорят за теб."

Магистър Костов все още има да се доказва в политиката

- За БСП казва (Костов - б. м), че "не е партия, а клика от отмъстителни хора".

Те пък извадиха на бял свят кандидат-членството му в БКП, чийто прием

бил планиран още през 1988 година. Той (Костов - б. м.) замълча. После стана ясно, че съпругата му (Елена Костова - б. м.) била партиен секретер.

В. Труд, 22 февруари 1996 г., стр. 12, Иван Костов.

Ако "Дума" поиска статия за "Орионгейт", синият лидер веднага би приел

Иван Костов: Който ме нарича "страхлив", да ми го каже

В отговор на портрета си г-н Костов изпрати в редакцията "биографични автокорекции", които публикуваме дословно.

Б. р. Изложеното от г-н Костов е първата негова лична изповед, представена на пресата. Данните в нея не противоречат, а допълват публикувания му портрет, за което му изказваме благодарност.

- "Бивш главен асистент" съм (Костов - б. м.), както съм бивш студент, ученик и пр. От 1991 г. съм доцент в Техническия университет в София.

- Всеки хабилитиран кадър по "идеологическа" дисциплина трябваше да бъде вкаран в компартията. Мен (Костов - б. м.) ме проучваха със същата цел. Имах "петна" в биографията. Не съм (Костов - б. м.) попълвал, подписвал и подавал молба за членство в БКП, т. е. не съм кандидат-членствал.

- Не може да е "станало ясно", че съпругата ми (Елена Костова - б. м.) е била партиен секретар, защото беше партиен касиер. Тя помогна да се разтури компартията в института, където работеше.

-За верността на горните 19 корекции се подписвам (Костов - б. м.).

Сп. СЕГА, 17 - 23 април 1997 г., Светослава Тадаръкова, снимки: Иво Хаджимишев

Честта на фамилията КОСТОВИ (на корицата)

Зад оградата на Костов

- Г-жо Костова, къде работехте преди?
- В института по автоматизация на производството. 23 години на едно място и нямах месец без заем. Била съм (Елена Костова - б. м.) и партиен секретар, но не платен, а изборен. Когато Лилов го издигнаха на конгреса, аз разбрах, че няма да се променят нещата, и разпуснах партийната организация.

В. Нощен труд, 2 - 3 февруари 1998 г.

ИВАН КОСТОВ ВИНАГИ Е БИЛ МНОГО ПОСЛУШЕН
БАЩАТА НА ПРЕМИЕРА РАЗПЛИТА ПРЕД РЕПОРТЕР СЕМЕЙНИТЕ ТАЙНИ
ОТКРОВЕНИЯТА НА ИВАН-КОСТОВИЯ ТАТКО СЪС СНИМКИ ОТ ФАМИЛНИЯ АЛБУМ - НА СТР. 4

Асистентът Костов кандидатствал в БКП, за да му помогне за доцентурата, но не го приели (коментар на НТ - стр. 1, ляв, горен ъгъл)

- "Той (Костов - б. м.) искаше да влезе в БКП, но те не го приеха. Направи го, защото трябваше да кандидатства за доцент. Затова му казаха - или партиец, или - не!", спомня си бай Йордан ...

И така, Костов е разобличен от Елена Костова - негова жена и от Йордан Костов - негов баща.

До този момент не съм попадал на опровержения от страна на Костов. Не ми е известно също Елена Костова и Йордан Костов да са дали изявления, че цитираните интервюта са направени в условия на заплаха и принуда.

Трябваше да минат повече от седем години, за да чуем от роднините на Костов това, което знаят много хора. Въпросът с червената партийна секретарка Елена Костова е обидно лесен. Не са малко хората, които знаят този факт. Много са и тези, които са го изпитали на собствен гръб. По-сложно е да се докаже, че Костов е кандидатствал в БКП. Нямам предвид изявленията на неговия баща. Имам предвид, че до този момент никой не е показал пред обществото "молбите" на Костов за кандидатстване в БКП. Всъщност това дава кураж на Костов, за да лъже. И въпреки това има доказателство за този факт.

Първо трябва да уточним един въпрос. Според една малка книжка със заглавие:

ИНСТРУКЦИИ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - СБОРНИК с гриф ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ, четем:

ИНСТРУКЦИЯ

ЗА ЧЛЕНСТВО В ПАРТИЯТА

I. РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВИ ЧЛЕНОВЕ

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

1. Всеки гражданин на Народна република България, който желае да влезе в партията, представя в първичната партийна организация, където работи, учи или живее, следните документи:

а) заявление-въпросник за приемането му за член на БКП (по образец, установен от ЦК на БКП);

б) три препоръки;

в) автобиография.

2. Заявлението-въпросник се попълва точно и вярно лично от желаещия да влезе в партията.

.......

Непроучено и неразгледано от бюрото на първичната партийна организация заявление-въпросник и неоформени документи на кандидата за влизане в партията не могат да се предлагат за раглеждане на събрание на първичната партийна организация.

Нека сега да надникнем в един друг документ.

ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ

от ПРОТОКОЛ N 22, от заседанието на ПБ (Партийното бюро - б. м.) на 025 ППО (Първична Партийна Организация - б. м.) при ЦИД (Центъра по Идеологически Дисциплини при ВМЕИ "В. И. Ленин" - б. м.) 27.02.1989 г.

.........................

По точка 3-та от дневния ред бяха обсъдени кандидатурите на:

гл. ас. кин Цачо Йотов Милчев,

гл. ас. кин Иван Асенов Илиев и

гл. ас. кин Иван Йорданов Костов

за участие в конкурс за доцент към кат. Политическа икономия.

След обсъждането Бюрото реши:

............

2. Гл. ас. кин Иван Йорданов Костов не е член на БКП, но е планиран за прием от 1988 г. Проучвателният етап е почти приключен. В границите на един месец кандидатурата му ще бъде поставена на обсъждане от партийното събрание.

.............

София, 28.02.1989 г. Парт. секретар: (подпис)

/Доц. Ст. Георгиева/

Едва ли има необходимост от коментар. В светлината на ИНСТРУКЦИЯТА този документ е ясно доказателство, че Костов не само е кандидатствал в БКП, но и е бил "на един месец разстояние" от мечтата на всеки идеологически работник. Тук възникват някои по-интересни въпроси. Тяхното изясняване дооформя портрета на лъжеца Костов.

Костов твърди: "Всеки хабилитиран кадър по "идеологическа" дисциплина трябваше да бъде вкаран в компартията". Веднага се питаме: "Как така Костов е попаднал сред идеологическите кадри? Може би е бил насилен?" Но от интервюто му пред в. Нощен труд от 12 - 13 февруари 1998 г. разбираме, че Костов е предпочел да учи Политическа икономия - безспорно идеологическа и номенклатурна специалност, пред възможността да стане летец.

Малка скоба.

В това интервю Костов за пръв път открехва една неясна страна от своята биография. Кога и по какви причини е заминал за Украйна? Този факт Костов грижливо е криел. Този факт не съществува в нито една от достъпните му автобиографии! Но, нейсе. Да продължим. От интервюто с бащата на Костов виждаме, че семейство Костови има еднакви представи за успеха в живота, въпреки че на пръв поглед Костов-баща разобличава в лъжа Костов-син - "Той (Костов - б. м.) искаше да влезе в БКП, но те не го приеха. Направи го, защото трябваше да кандидатства за доцент. Затова му казаха - или партиец, или - не!", спомня си бай Йордан ...

Друг интересен въпрос е защо "враговете" на Костов от БСП, напр. "кадровикът" Николай Добрев, не извадиха пред обществото попълненото собственоръчно от Костов заявление-въпросник за кандидатстване в БКП? Да се отговори на този въпрос не е много трудно. Та каква е разликата между БСП и СДС? Не стана ли вече ясно, че много от днешните "сини лидери" са вчерашни "червени боклуци"?

Сега ще разгледаме един друг нюанс от отговора на Костов на публикацията на г-жа Валерия Велева.

Костов намеква, че е репресиран - Мен (Костов - б. м.) ме проучваха със същата цел. Имах "петна" в биографията.

Какви са тези петна?

На 15 април 1997 г. в рубрика СТРОГО СЕКРЕТНО - Цитати от едно досие във в. Труд се появи доста впечатляваща статия - Асистент по политикономия оспорва научни възгледи на Тодор Живков. Мамма, мия! И кой бил този асистент? Иван Костов. Да се шашнеш! На цяла страница, барабар със снимка на Костов и две факсимилета с гриф Строго секретно анонимен автор обяснява как "преди 10-и ноември" асистентът Иван Костов, сегашният вожд на сините, храбро е оспорвал научни възгледи на самия Тато! Така Костов изпада в немилост пред комунистическата власт и попада в лапите на ДС! Няма да преразказвам статията. Ще разкажа някои други неща. Месеци преди тази анонимка бях публикувал неща, които показваха как е завършило това разследване. Да, разследване е имало. И по линия на БКП, и по линия на ДС. Анонимният автор обаче е "пропуснал" да съобщи защо е правено разследването и най-важното - какви са резултатите от това разследване. Точно това бях написал.

Защо е разследван Иван Костов. Причината е доста стандартна и има много общо с представите на Костов за средствата, с които се правеше "научна" кариера по онова време. Накратко. Костов знае, че най-сигурният начин да изпревари конкурентите си за хабилитиране - гаранция за "научна" кариера и признание за високо доверие на Партията, е ранното вливане в нейните редици. Костов знае, че партийният член е сигурен кандидат за "научните върхове". Но това знаят и неговите конкуренти. Някои от тях вече са партийци, други напъват не по-малко упорито от него. Но и Тато си знаеше работата. Обикновено "отгоре" се "спускаха" по-малко бройки от потенциалните кандидати. Това водеше до истински екшън. Доноси, компромати, удари под пояса. Именно в такава ситуация попада и Костов. Той е конкурент и трябва да бъде елиминиран. За чест на Костов няма факти, които да го уличават, че и той е използвал същите хватки. Костов е оклеветен. Но сега започва друга игра. Трябва да се направи проверка. Верни ли са доносите? Проверката е направена. Костов е напълно оправдан. Какво е платил за това? Тук липсват факти.

Не липсват обаче документите, които показват резултата от проверката. Единият е от шефа на катедрата проф. Алексиев. Подписан. Другият е анонимен. Не е подписан. Същият почерк като публикацията във в. Труд. Почеркът на Шесто.

Какво показва тази проверка? Ето част от заключенията на двете инстанции.

Уважаеми другари,

Обвиненията, които се съдържат в материала /донос/ по адрес на Иван Й. Костов - гл. ас. по "Политическа икономия" при ВМЕИ "В. И. Ленин" имат твърде общ характер. Това дава основание те да се оценят като клеветнически, авторите им - най-малко като некомпетентни, но във всички случаи като тенденциозни и нечистоплътни.

Как стоят нещата по пунктовете на доноса? ....

д/ "отхвърля постановките на др. Тодор Живков като остаряли". Това е тежко обвинение, но не може с нищо да се обоснове, тъй като Иван Костов никога не си е позволявал подобно нещо. Напротив, той като консултант на РК на БКП и на ВУЗ комитет на БКП е разяснявал и утвърждавал теоретичеки разработки и подходи на др. Тодор Живков. ....

Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система.

Иван Костов е известен на голяма част от нашата научна общественост в областта на икономическата наука и приет като твърде перспективен научен работник. На такива като на него трябва грижливо да се помага, а не да им се пречи. Затова ще бъде съвсем правилно да се разследва случая още по-конкретно и да се потърси най-строга отговорност на клеветниците и замърсителите на социалната среда и атмосфера. Вдъхновителите, организаторите или изпълнителите на това дело са сигурно от колектива на катедрата, в която работи. Техният кръг /брой/ е твърде ограничен и не е трудно да се открият.

София, януари 1984 г. (следва подпис)

Ето и част от анонимното сведение за Иван Костов.

Иван Костов е член на профкомитета при ЦИД вече два мандата. Оценката за работата му е много добра. Използван е като консултант по икономически проблеми от Левски РК на БКП, ВУЗ к-т на БКП. Понастоящем участвува в конкурс за млад лектор, организиран от ЦК на ДКМС с темата "Икономически аспекти на априлската стратегия на партията". Използван и търсен е като консултант: в КЕСИ, в колектив, ръководен от др. Мако Даков за разработка на модел в горското стопанство, в лабораторията на проф. Давид Давидов. Напоследък проявява интерес към неговите анализи и направени изводи в научните разработки др. проф. Иван Илиев. ...

Това, че Костов "отхвърля теоретическите разработки на др. Тодор Живков за новия икономически механизъм като остарели" не може да се възприеме. То би представлявало сериозен политически инцидент. Студентите не споменават нищо изобщо в такъв аспект. Като се има предвид възпитанието, характера, зрелостта на Костов трудно е дори в логичен план да се допусне такава проява. Напротив, той като консултант е разяснявал и утвърждавал теоретическите разработки и подходи на др. Тодор Живков. ...

Смятаме, че няма основание да се съмняваме в марксистко-ленинската убеденост и в наличието на добри политически качества на Иван Йорданов Костов.

София, април 1984 г. (сведението не е подписано)

Преди да докажа основната теза, че Костов е професионален лъжец, ще цитирам още два документа. Първо ще прочетем части от кандидатската дисертация на Костов. Така ще видим колко голям "учен" е Костов. После ще прочетем части от един твърде любопитен документ. Той ще ни даде ясна представа за колектива, в който е работил Костов, за приноса на Костов при обучението на студентите от ВМЕИ "В. И. Ленин".

Ето какво пише Костов в своя най-голям "научен" труд: "Икономическият растеж: структура и фактори в производството":

"Независимо от съществуването на общи елементи, идеи и постановки между теориите на растежа при социализма и капитализма, те съществено се различават една от друга. Съществена причина за това различие е обстоятелството, че теорията на растежа изпълнява идеологически функции. Тя представлява синтез на класовия политически и икономически интерес.

В социално-икономически и политически аспект икономическият растеж се представя като отражение и продукт на идеологията на управляващата класа и партия, и се свързва с нейния социален престиж, с възможностите й да осъзнава идеологически /т.е. теоретически/ общите икономически и други социални интереси, да осъществява политическото ръководство и управление на обществото. Поради това теориите за растежа на пролетариата и буржоазията изразяват коренно различни класови интереси, решават противоположни стопански проблеми и изпълняват разнопосочни социално-икономически и политически функции. Оригиналният източник на общите идеи и концепции в теориите на растежа не е буржоазната икономическа теория, както все още някъде се счита, а съветската икономическа мисъл и практиката на социалистическото строителство. Така, че никак не е необходимо анализът им да се провежда по интерпретациите на буржоазната икономическа мисъл.

Генезисът на теорията за икономическия растеж може определено да бъде отнесен към 20-те години на века. Идеен автор е Владимир Илич Ленин. Ленин е идеолог и стратег на индустрализацията, а именно концепцията за индустрализацията е първата макар и непълна форма на теорията за икономически растеж.

Към големите постижения на организаторската дейност на Ленин следва да бъдат посочени на първо място създаването на плана ГОЭРЛО, който той нарича втора програма на партията.

"Нашата програма на партията не може да остане само програма на партията, тя трябва да се превърне в програма за нашето стопанско строителство, иначе тя е негодна и като програма на партията." (Ленин)

Ленин формулира и решаващите фактори на икономическия растеж в работата си "Предстоящи задачи на Съветската власт".

В материалите на конгресите на ВКПб през 20-те и 30-те години се вижда как се запазват и доразвиват идеите на Ленин, как се проявява действената им сила като основа на икономическата стратегия и политика на партията за растежа на народното стопанство. ...

Особено тясна е взаимовръзката между всеобщия икономически закон за увеличение на производителността на труда и икономическия растеж. Изискванията на закона се постигат преди всичко чрез растеж в материалното производство. Модификацията на закона при социализма предполага, от една страна, стабилност и непрекъснатост в нарастването на производителността на труда и, от друга, по-високи темпове на този процес в социалистическите в сравнение с капиталистическите страни. Последното изискване е външно по отношение на народното стопанство, но вътрешно по отношение класовата форма на отношенията на растежа. То е свързано с необходимостта от

победа в икономическото съревнование и доказване преимуществата на социалистическия начин на производство. Върху темповете на растежа и тяхната комбинация се наслагват допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат устойчиви, стабилни и изпреварващи тези в развитите капиталистически страни за да се постигне в историческа перспектива, по-високо равнище на производителността на труда при социализма."

Искам да уверя читателя, че тази извадка не е изключение от духа на останалата част на този велик труд. Не е трудно да се види също, че в тази област Костов признава за свой учител и предшественик единствено Владимир Илич.

Този труд Костов защитава успешно и получава "научната" степен "Кандидат на икономическите науки".

Да видим какви са били приоритетите на ЦИД при ВМЕИ "В. И. Ленин"- работната среда на Костов.

КОМПЛЕКСНА ПЛАН-ПРОГРАМА

ЗА ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

във ВМЕИ "В. И. Ленин" гр. София

за мандатния период 1987-1991 г.

Комплексната план-програма за периода 1987-1991 г. е общометодологическо ръководство за организация и управление на идеологическата дейност на факултетите, центровете, филиалите и други звена на Института.

Тук са отразени основните направления, дейности и форми на идейно-възпитателната дейност в Института, съобразени с Решенията на XIII конгрес на БКП и новата партийна стратегия за качествено нов растеж, както в постановките на Юлския и Ноемврийския пленуми на ЦК на БКП (1987 г.) и на Националната партийна конференция (1988 г.). (...)

Идеологическата работа в Института се осъществява чрез координиране на дейността на партийната, комсомолската, профсъюзната организации, на поделенията, факултетите, филиалите, центровете и катедрите под ръководството на ВК на БКП и АС. (...)

Важна задача на идеологическата работа е ... да води активна контрапропаганда срещу буржоазното съзнание и влияние. (...)

ОСНОВНА ЦЕЛ: Комунистическото възпитание на студентите, преподавателите и служителите, формирането у тях на последователна класово-партийна и активна социална позиция за реализиране стратегията на Партията за качествено новия растеж. (...)

3. Показатели за оценка на качественото равнище на идеологическата дейност в Института. (...)

3.2. Използване на идеологическата дейност като средство за социален контрол, както и на критическата функция на марксистко-ленинската теория. (...)

3.5. Ефективно използване на марксистко-ленинската теория в управленската дейност на Института. (...)

3.7. Използване на идеологически критерии при приемането на работа и атестиране на преподаватели и служители. (...)

3.9. Качествено издигане равнището на идеологическата работа с чуждестранни студенти, аспиранти, специализанти. (...)

5. Основни дейности

Сектор ИВР извършва следните дейности.

5.1. Изучаване, пропаганда и приложение на решенията на XIII конгрес на БКП и решенията на Юлския и Ноемврийски пленуми на ЦК на БКП (1987 г.) и на Националната парийна конференция (1988 г.). (...)

5.3. Обществено-политическо и класово партийно възпитание. Борба срещу буржоазното влияние и идеологическата диверсия на империализма. (...)

5.9. Атеистично възпитание. (...)

5.21. Здравно, трезвено и сексуално възпитание на студентите.

6. Основни форми

1. Комунистическо възпитание чрез преподаване на различни учебни дисциплини.

2. Факултативни курсове по актуални проблеми на марксистко-ленинската теория и политика на партията и социалистическата държава. (...)

12. Изисквания към идеологическата работа чрез учебния процес. (...)

12.5. Чрез учебния процес популяризиране постиженията на съветската и на нашата наука и техника, на социалистическата икономика.

12.6. Разкриване връзката на науката и обществените потребности и развитие на социалната позиция в науката и техниката, както и класовия подход към научно-техническата революция.

12.7. Обосноваване прогресивната роля на съветската наука и техника за развитието на нашата страна.

12.8. Усъвършенствуване преподаването на обществените науки, като особено внимание се отделя на актуалните проблеми, на критиката на съвременната буржоазна идеология, на ревизионизма и антикомунизма.

12.9. Засилване хуманизацията на обучението, за да се подготвят висши кадри с висока обща култура, с утвърден марксистко-ленински мироглед.

12.10. Катедрите и факултетите работят по специален план за свързване на учебната работа с въпросите на идейно-политическото, класово-партийното и интернационалното възпитание на студентите.

Обърнете внимание на мандатния период - 1987 - 1991 г. Една година преди "революциите от 1989 г." шамани-идеолози преписват текстове от "Краткия курс" на Сталин!

От уважение към читателя не бих си позволил да коментирам тези цитати. Длъжен съм обаче да въведа терминология, която ясно ще постави един, сякаш случайно пропускан, въпрос. Какво всъщност е работил Костов? Костов е бил служител към идеологическата полиция, тоест - идеологически фатмак. "Академик" в тази организация е небезизвестният Александър Лилов. И ето ги днес двамата един срещу друг в "люта идеологическа схватка"! Трогателно, нали?!

Разбирам, че мога да бъда обвинен в тенденциозност при подбора на цитатите. Не крия това. Моята цел е да покажа как един обикновен фатмак от идеологическата полиция на Живков се преобразява в "истински, водещ демократ и антикомунист".

Изправяме се пред доказателството на тезата, че Костов е професионален лъжец. Ето логиката на това доказателство.

Костов преподава години наред Политикономия на социализма. Костов има и "научни" приноси в тази област. Но за "науки" като Политикономия на социализма има специален термин - лъженауки. А защо тогава да не наречем преподавателя по една лъженаука професионален лъжец?

На това място не мога да не отдам заслуженото на самия Тодор Живков. Ето какво казва Живков в доклад на среща на Политбюро на ЦК на БКП с представители на интелигенцията. Срещата се е състояла на 20 и 21 февруари 1989 г.

"Не можем да не видим, че нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин не са създали политическата икономия на социализма. Не са я създали и не са имали възможност да я създадат по понятни причини. Това, което се наричаше дълги години политическа икономия на социализма, е изградено на ненаучни основи."

Ясно и кратко Тато признава, че Политикономията на социализма е лъженаука.

Очевидно Живков не е оценил "научните" напъни на Костов.

Не се съмнявам, че приведените факти и съображения са достъпни за човек със интелигентност под средната. Какво да кажем тогава за тези студенти, които през зимата на 1996/1997 г. "положиха основите на гражданското общество в България". Именно към тях се обръщам в следващите редове. Колеги, през 1990 г. ваши предшественици се вдигнаха на стачка с основно искане: "Истината над всичко!" Повод за това бе разпространената в медиите информация, че тогавашният председател-президент Петър Младенов отрича да е произнесъл фразата: "Танковете да дойдат!" Твърдеше се, че тази фраза е произнесена в един критичен момент, когато множество хора бяха оградили парламента и настояваха за отмяна на известния Член първи. Студентите победиха. Петър Младенов подаде оставка. Смени го Желю Желев.

Та питам, колеги. След тези неоспорими доказателства, че премиерът Костов е лъжец, ще поискате ли неговата оставка?

Може би ще кажете, че Костов се е променил, че вече не лъже?

Да видим тогава какво ви обеща Костов и какво изпълни от обещанията.

Костов обеща, че ще извади досиетата, за да разбере обществото какви са хората, които доведоха България до поредната катастрофа. И какво стана? Фарс! Или вие сте разбрали как агентите на "бившата Държавна сигурност" са извършили това пъклено дело? И кои са тези агенти? Защо не бяха извадени досиетата на всички депутати и хора в Изпълнителната власт, които управляваха България именно в периода на нейното разграбване? А защо действащите агенти на "бившата Държавна сигурност" останаха на тъмно? Тогава бивша ли е "бившата Държавна сигурност"?

А какво да кажем за фарса със списъка на "кредитните милионери"? Погледнете внимателно закона "Каракачанов"! Защо "икономистът -математик"

Иван Костов допусна това недоносче? Защо специалистите от БНБ подхвърлиха нищо не означаващата цифра от около 2 трилиона лева невърнати кредити (приспадам 700 милиарда лева от публикуваната сума, за да отчета появилите се коментари, че някои числа са дублирани)? Или 2 милиарда германски марки по "бордовия" обменен курс. Няма да правим на въпрос за пропуснати длъжници като г-н Красимир Стойчев. Чували ли сте, колеги икономисти, за операцията осъвременяване на икономически величини? Нима могат да се сумират левове за периода от 1987 г. до 1996 г.? Направете това осъвременяване. Използвайте индекса на инфлацията или промяната на валутния курс долар/лев през този период. Ще попитате как ще стане това, като липсват данни за датата на отпускане на кредитите и за условията на отпускане на кредитите - лихви, наказателни клаузи. Случайно ли липсват тези данни? Питайте Костов! Но ако сте по-вещи в областта на математиката, можете да решите приблизително тази задача. Аз я реших и преди време публикувах резултата. Кредитната далавера струва на българина 100 милиарда германски марки. Ха сега кажете, има ли разлика между 2 милиарда и 100 милиарда? Ако си представите какво означава тази цифра при обявения БВП на България от 9,5 милиарда долара, ще стигнете до доста важен извод. Фалитът на България е дирижиран! Точно това прикрива законът "Каракачанов". Прикрива и главните виновници! А Костов е от тяхната компания!

Може би Костов води борба на живот и смърт с организираната престъпност? А по какво личи? По смехотворните действия на Богомил Бонев? Много евтин номер. Основният критерии за успешна борба с организираната престъпност е намаляване на размера на икономиката в сянка. Числен белег за това е видимото нарастване на БВП и постъпленията в бюджета. А да сте забелязали подобно нещо в бюджета за 1998 г.? По-скоро се забелязва обратното! Е, няма да има пари за образование и наука, за пенсии, за медицинско обслужване, за заплати в бюджетната сфера, за инвестиции, за структурна реформа. Няма да има България такава, каквато ви я обещаваха така щедро.

Някой би могъл да ме обвини в субективизъм. Така е. Слава Богу, винаги съм бил субект. Но за привържениците на "обективните" оценки ще се позова на социологически проучвания, публикувани през лятото на 1997 г.

На 28 юли 1997 г. от страниците на в. “Демокрация” Мира Янова от MBMD предупреди управляващите, че нещо не са се разбрали с избирателите: “Икономическата реформа е изправена пред изпитанието на криворазбраните очаквания”. Синята социоложка не посмя да изполва точната формулировка: И новите управляващи излъгаха електората. Изследването на MBMD ясно показва, че хората уж подкрепят реформата, но когато ги питат дали подкрепят конкретните съпки по осъществяването й, се получава точно обратното. Един пример. Седемдесет процента смятат, че “БНБ трябва да дотира бюджета, когато парите не стигат за заплати, пенсии и детски надбавки”! Тоест не приемат Борда! Много лесно е да бъдат обвинени хората, че не са разбрали какво са им говорили лидерите на СДС, но това не решава въпроса. Илюзиите се създават от илюзионисти. НЦИОМ също реагира: “81 на сто от българските граждани се обявяват за строг държавен контрол върху цените. 47 процента от българите смятат, че държавата е длъжна да поеме цялата тежест от кризата. 58 на сто от хората са за увеличаване на държавната намеса в икономиката.” Още по-драстично е разминаването между очакването на хората и действията на правителството на Костов по въпросите на образованието, медицинското обслужване. Изводите са категорични. Хората не са знаели за какво са гласували.

Как реагираха управляващите? С мълчание. Престориха се, че не четат дори в. “Демокрация”.

Какво показват подобни социологически проучвания? Показват, че нашите политици са научили най-важното нещо в политиката - да лъжат по време на предизборните кампании, за да накарат хората да гласуват против собствените си интереси.

Колеги, очаквам вашия смислен отговор.

Време е да изясня един важен въпрос. До този момент не съм разгледал лъжите на Костов от морална гледна точка. Само съм доказал, че Костов е лъжец. Не съм се ангажирал с оценки. Оценката прави самият Костов. Как? Костов непрекъснато подчертава своята дълбока религиозност. Значи признава моралната стойност на Десетте Божи заповеди. Една от тях повелява: Не лъжи!

Но има и нещо съвсем светско. Костов добре знаеше за правилото "Чисто минало" в СДС. Според това правило кандидатствалите в БКП не можеха да влязат в депутатските листи на СДС или в Изпълнителната власт. Но Костов излъга. Излъга и колегите си от СДС, и електората. Излъга неколкократно.

Сега ще навлезем в по-абстрактна материя. Сега ще се опитам да обясня нещо много важно.

Коя е причината за успеха на професионалния лъжец в условията на демокрация?

За известно време ще забравим Костов. Конкретният човек не е важен. Не бих искал да се остане с впечатление, че Костов е някакъв феномен, че Костов е някакъв модерен Остап Бендер. Вече казах, той е типичен политик.

Искам да отбележа нещо изрично. Следващите редове не трябва да се приемат като оценка. Те са анализ. Анализът е верен или неверен. Така е в науката. Теоремата на Питагор не може да се оценява с морални категории - добра или лоша. Тя е вярна.

Ще направя и една уговорка. Временно трябва да забравите това, което знаете за демокрацията, това, което медиите обилно разпространяват вече осем години.

Първо трябва да изясним един основен въпрос. Въпросът за властта.

В политическата мисъл наред с понятието власт се използва и понятието официална власт.

“В политиката и правото днес официалната власт се разбира като правото на някакво действие, включително и правото да се създават закони, както и по-второстепенни права, свързани с управлението. Трябва да се прави разлика между официалната власт (authority) и власт (power), разбирана като възможност да се налага подчинение.” (Енциклопедия на политическата мисъл - Блекуел)

Официалната власт при демокрацията се свързва с три форми: законодателна, изпълнителна и съдебна. Медиите се приемат условно като четвърта власт.

Но къде е тогава властта? Това е ключът за разбиране на властовите отношения при демокрацията.

За по-авторитетно ще изложа гледната точка на американците. Българският читател има възможност да се запознае по-подробно с нея по преведените у нас книги на проф. Ноам Чомски. Тук ще предложа текст, който съм публикувал в пресата. Този текст отчита и събитията в България през последните години.

Кой е Ноам Чомски?

Ноам Чомски е един от най-сполучливите критици на американската демокрация. Той е професор в Масачузетския технологичен институт и е безспорен лидер в областта на математическата лингвистика, генеративните граматики и формалните езици. Независимостта на проф. Чомски от политическите кръгове му определя място на уникален критик, а неговите есета, монографии и най-вече гражданско поведение му носят определението “враг на Америка”, и то от официални кръгове във Вашингтон.

В “Медиите под контрол” проф. Чомски прави анализ на структурата на властта в САЩ. Този анализ позволява ясно да се види разликата между власт и официална власт, а така също връзката между власт и политика. Проф. Чомски акцентира на четвъртата власт - медиите. Що се отнася до принципите на външната политика на САЩ, българинът има на разположение други две книги на проф. Чомски - “Петата свобода” и “Година 501-ва”. От тези книги може да се разбере как влияят интересите на “великите сили” върху местната (туземната) власт в условията на неоколониализъм, в условията на т. нар. Нов световен ред.

Защо ни е необходим американският модел на властта? Та нали моделът, към който се стреми България, е с марка USA! Та нали Америка е страната на победилата демокрация!

Вашингтон прилага два “демократични модела”. Единият е за метрополията на Империята на янките, другият е за колониите. Моделите са еднакви, ако повярвате на пропагандата, но много се различават, ако вникнете в тях.

Да разгледаме същността на двата модела.

Модел на метрополията.

Обществото се състои от три класи. Класа на богатите - това е “истинската власт”. “Специална класа” - това се хора, които са доказали своята лоялност към богатите. Наричат ги политици. Те са представители на официалната власт. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен обслужващ персонал - медии, политолози, социолози, учени. По-голямата част от обществото образува “обърканото стадо”. Тук трябва да влизат останалите. Те работят и не се бъркат в управлението. Е, разрешава им се да избират хора от специалната класа, които да ги управляват.

Как се получава привилегията да станеш член на специалната класа? Каква е ролята на медиите? Ще цитирам проф. Чомски:

“... нуждаем се от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат "правилни" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа".”

Такава е теорията на американската демокрация. Такава е и практиката в метрополията. Пълна идилия!

Модел на колонията.

“Туземците” не са способни да се управляват сами. Американците най-добре "разбират" техните интереси. Последното трябва да е тайна за "туземците". Трябва обаче да им се внушава, че ще се развиват по "американски модел”. Америка е еталон!

Такава е теорията. Практиката? "Туземците", следвайки "американския модел”, също трябва да се разделят на три класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа" имитират дейност, а по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо". Естествено, нещата все не стават като в Америка, но за това са виновни самите "туземци".

Къде са основите на модела на колонията? Проф. Чомски ги намира в “петата свобода” - правото на американците (и, не само на тях) да грабят и експлоатират Третия свят!

Разбирам риска, който поемам. Разбирам, че пропускам редица тънкости. Но нещата у нас са доста груби.

Каква е ролята на политиката?

Политиката е атрибут на демокрацията. Грубо казано, за демокрацията политиката е това, което е Бог за монархията и ленинизма за комунизма - дава легитимност на официалната власт.

А къде е властта?

Историята познава различни случаи. Понякога власт и официална власт са идентични. Така е при по-примитивните общества. Така бе и при комунизма, което е и доказателство за неговия примитивен характер. Демокрацията разделя власт и официална власт. Така властта остава анонимна. Нещо като организираната престъпност. Така е по-удобно. Когато говорим за разделение на властите, става въпрос за официалната власт. Властта стои над четирите власти - законодателна, изпълнителна, съдебна и медии, а разделението на властите е удобно средство в ръцете на истинската власт. От една страна това увеличава възможностите за маневриране, а от друга страна, елиминира възможността официалната власт да изземе функцията на истинската власт. И най-важното, властта не носи отговорност! Всичко се пише на сметката на официалната власт.

Приближаваме се към края. Остава да уточним някои малки, но важни подробности.

Особено важно е да подчертаем, че няма принципна разлика в поведението и ролята на политиците от метрополията и колонията. Ще дам пример.

Лъже ли Клинтън?

Този въпрос вълнува мнозина американци. Ще цитирам препечатеното във в. "Стандарт" мнение на Ричард Грениар, дадено за в. "Вашингтон таймс", във връзка с аферата "Моникагейт":

"Бил Клинтън е лъгал цял живот, забелязах го за първи път преди 5 г. И за мен е загадка защо на почти половината от американците въобще не им пука, че той лъже. Нашият президент непрекъснато повтаря, че не бива да каже какво е говорил пред голямото жури, защото така ще попречи на процедурата. Това изобщо не е вярно и това го знае всеки студент първокурсник по право."

Не мислете, че отдавам голямо значение на този пример. Той е само за илюстрация. В историята на политиката има много по-големи лъжи. Лъжи, донесли нещастие за милиони хора.

Разликата между политиците от метрополията и политиците от колонията е в друго. Тя се дължи на подчиненото положение на колонията. Когато политиците от метрополията защитават интересите на своите господари, задължително влизат в ролята на кадровици на туземния елит. Правилото е просто: за политици и бизнесмени в колонията се подкрепят туземци с посредствени качества и нисък морал. Подкрепата се изразява в създаване на черни каси, известни у нас като фондации и дружества. Туземните лидери биват канени на посещения-екскурзии в метрополията. Там ги потупват по рамото и обявяват колко са добри и послушни. Някои туземци "четат лекции". Естествено за това се плаща. Понякога се стига до смешни ситуации, напомнящи вицове за лудницата - пускат се "пиратски копия": "Кенеди", "Желязната лейди", "Сивия Кардинал", "Сирано дьо Бержерак" "Балцерович", "Джеферсън", дори и оригинали като "План Клинтън-Стоянов". Туземният елит трябва да чувства, че без подкрепата на метрополията не може да се пребори за лидерство. Такава кадрова политика гарантира успех в мисията на политиците от метрополията. Но най-страшното е друго. Некадърните, но амбициозни туземци отстраняват всички по-кадърни и национално отговорни свои съплеменници. Когато такава политика се провежда в продължение на едно-две столетия, статуквото метрополия-колония се гарантира практически за вечни времена. Такава политика, известна като политика на отрицателна селекция в туземния елит, елиминира творческия потенциал на цели народи.

Замисляли ли сте се защо българинът не уважава управниците си? Замислете се!

Искам да отбележа нещо много важно. Не трябва да се остава с впечатление, че днешният колониализъм, наричан обикновено неоколониализъм, представен тук предимно в неговия американски вариант, е голяма новост. Има нещо инвариантно в отношенията на метрополията към туземното население от колонията още от времето на първите известни империи, та чак до наши дни. Все пак трябва да отдадем заслуженото на американците. Те изучиха внимателно опита на предишните империи, отчетоха техните слаби места и осъвремениха "техническите средства". Съвремените сценарии се разработват от научни колективи. Заслуга на американците е, че превърнаха в наука предимно емпиричните достижения на своите предшественици. Това им придава увереност, която личи от наглата им външна политика. Особено напоследък.

Защо Иван Костов е предпочетен за туземен лидер? Не искам да навлизам докрай в тези мръсни води. Това, което прочетохте, дава известна представа. Трудовият стаж на Костов като професионален лъжец от времената на Живков и Лилов е безценен капитал. Костов е вече осем години в политиката. Костов е на върха. Хора като Филип Димитров и Жан Виденов не издържаха на конкуренцията. В последните години Костов попадна на благоприятна почва и доразви своите качества. "Преди 10 ноември" Костов лъжеше пред сравително малка група - студентите, на които преподаваше. "След 10 ноември" Костов се справя блестящо с много по-тежка задача - лъже пред целия народ. Но пълният отговор на въпроса защо успя Костов, предполага и пълен анализ на живота на Костов. Ще трябва да се използват и методите на психоанализа. В тази насока ще спомена само един факт. Когато в комунистическа България Костов е тръгнал по "пътя към висшето общество", не се е поколебал на въпроса "Какво са работили родителите ви преди 9 септември 1944 г.?" да отговори: майка - слугиня; баща - ратай.

Може би аз съм черноглед? Може би не виждам светлото бъдеще на България?

Изтръпвам при мисълта, че символът на това бъдеще е шефката на Фондация "Бъдеще за България", "първата дама на българската демокрация", бившата майсторка-специалист на научна апаратура (мсна), бившата червена партийна секретарка Елена Костова.

И какво е това бъдеще? Ами ние вече сме в него! Последователният марксист-ленинец Иван Йорданов Костов повери бюджета и финансите на България в ръцете на дипломирания готвач Йордан Цонев.

Комунизмът е факт! Ленин може спокойно да си лежи в мавзолея.

Нека си припомним една велика негова мисъл:

При комунизма управлението на държавните дела ще бъде толкова просто, че всяка готвачка ще може да върши тази работа.

24 февруари 1998 г., София Иван Ценов

За сметка на това обаче Младенов е сред малцината магистри по военни науки. Учил е това в Кралския колеж в Лондон.

Младенов винаги е бил изкушен от международните дела и затова се дипломира в специалност международни отношения в УНСС в София. Печели стипендия за Кралския колеж и вместо в казармата заминава за Лондон. Там учи военна стратегия, оръжия за масово унищожение, военна история, военно-граждански отношения... Защитава дисертация за израелската ядрена програма и конфликтите в Близкия изток.

“Тия познания ми печелеха много точки - приятели англичани не можеха да повярват, че чужденец разказва за подвизите на английския флот през Първата световна война”, смее се Младенов.

Освен с образованието си той води с едни гърди пред повечето родни войници, полковници и генерали дори - за разлика от повечето хора под пагон Младенов реално е видял какво е война. Не на кино. А в окото й в Багдад.

Николай Младенов има магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон и магистърска степен по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство в София.

Печели стипендия за Кралския колеж и вместо в казармата заминава за Лондон.