Фидосова преписва от… в. „Труд”!

Иван Бакалов

Фидоска кат’ Калинка…

19 Април 2012

Не е много за вярване, но е факт.
Председателката на парламентарната комисия Искра Фидосова е дала важно и претенциозно интервю в днешния брой на вестник „24 часа” за новия законопроект за Наказателен кодекс, в което е преписала едно към едно цели абзаци от публикация във вестник „Труд” отпреди няколко дни. Не от къде да е, а от най-популярния всекидневник.
Интервюто, по всичко личи, е дадено в писмена форма, а не е записано като разговор. Това се вижда и без съвпаденията в двата текста, просто характерът на отговорите е като писан текст. Оказва се - не само писан, ами и преписан.

На 11 април във вестник „Труд” са публикувани две страници за проекта за нов Наказателен кодекс. Тъй като законопроектът е от голямо обществено значение - за пръв път в последните години се предлага изцяло нов Наказателен кодекс - във вестника са му направили подробен анализ, с обяснения, коментари, обосновки. Публикацията беше твърде скоро и който се зачете в интервюто с Фидосова, ще му прозвучи познато, ако е чел преди това и “Труд”. Точно тези обяснения и коментари е използвала Фидосова като отговори на въпроси в „24 часа”.

Материалът в „Труд” е разположен на две страници, с общо пет заглавия и коментар (виж тук). В интервюто на Фидосова са чопнати оттук-оттам по няколко абзаца от различните текстове на двете страници в „Труд”, някои от които едно към едно, други - с по някоя заменена дума, да звучи по-правно, а не толкова „журналистически”.

Не, да не помисли читателят, че вестникът е попреписал нещо от документи на парламента и правната комисия. Самата Фидосова в интервюто признава, че проектът за нов НК не е дело на парламента, че тя самата сега се запознава с него. Комисия от експерти , събрани от Министерство на правосъдието са го изготвяли 2 години. Фидосова е научила за проекта по-скоро от в. „Труд” и го цитира едно към едно.

Например, във в. „Труд” пише:
„Новият НК е прочистен от състави, изостанали от социализма…”
Фидосова:
„Новият НК е прочистен от състави, изостанали от социализма…”

„Труд”: „В бъдещия НК обаче няма утежняващ текст за катастрофа на пешеходна пътека…”
Фидосова: „В същото време в проекта на НК няма предвиден и утежняващ текст за катастрофа на пешеходна пътека…”

„Труд”: „Макар да не намалява наказанията за тежките убийства, проектът за НК сваля максималната санкция за приготовление и подбуждане към убийство от 6 на 3 години затвор. Нещо повече - убийството по непредпазливост вече няма да е тежко престъпление и ще се наказва не с до 5 години лишаване от свобода, а с до 3 години.
Фидосова: “Макар да не е предвидено намаляване на наказанията за тежките убийства, е намалена максималната санкция за приготовление и подбуждане към убийство от 6 на 3 години затвор. Убийството по непредпазливост вече няма да е тежко престъпление и ще се наказва не с до 5 г. лишаване от свобода, а с до 3 години.” (б. р. - подменила е 1-2 думи, да звучи „по-юридически”.
„Труд”: Общият извод за новия НК е, че репресивността му намалява”
Фидосова: „ В същото време забелязвам в проекта за новия НК тенденция за намаляване на репресивността му.”

И т. н. в интервюто на Фидосова могат да се намерят още няколко абзаца, преписани почти едно към едно от в. „Труд”. Да, става дума за съвсем конкретни текстове от новия НК, които не може да не съвпадат. Но оценките за тях са казани по еднакъв начин, със същите изрази, което не е възможно, освен с копи-пейст.

Пишещият тези редове отначало не повярва, затова, с известно неудобство, се поинтересува дали авторката на текста в „Труд”, Павлина Желева, не е ползвала някой документи от комисията на Фидосова в парламента. Оказа се, че не е. Журналистката е завършила право първо във Франция, после и в Софийския университет. Преди „Труд” е работила във в. „Дневник”. Текстът в „Труд” си е изцяло нейн, с нейни оценки, заключения, съпоставки. Някои от текстовете са анализирани от колегата й Цветан Гемишев. Желева е работила на зор, след като проектът за нов НК е пуснат в интернет, за да хвърли светлина по толкова важен въпрос.

Изненадата на Фидосова от проекта за НК личи и в интервюто - тя се заканва да промени някои от текстовете му. Много меки й се виждат, в дисонанс с милиционерската й партия на власт, която неотдавна утежни някои наказания в НК.

Какво е завършила Фидосова?

За разлика от журналистката Павлина Желева, шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова е завършила право в Монтана, в измислен стопанско-правен факултет на УНСС, който е закрит, защото е незаконен. И се е наложила сеташната видната депутатка от ГЕРБ, за да си вземе диплома на юрист, да държи приравнителни изпити в Софийския университет. Сега в биографията й гордо пише, че е завършила право в Софийския университет.

Докато закрият стопанско-правния факултет в град Монтана като незаконен през 90-те, там висше образование получават доста хора, предимно младежи, неприети никъде другаде и набутани с връзки и пари. Сега тези хора сега са юристи и правораздават. Най-видният кадър от тях е Фидосова, изстреляна от ГЕРБ до шеф на Законодателната комисия - тази комисия, която в последните 20 години е оглавявана от безспорни юристи, независимо от какъв партиен цвят.

В биографията си Фидосова сочи също, че е специализирала в Международен институт за нотариуси в Швейцария. Името му е посочено само на български и може само да се гадае кой е той. Дали не е някой като закрития монтански стопанско-правен факултет? (В Швейцария има един Swiss Institute of Comparative Law (SICL), но може само да се предполага дали Фидосова е специализирала там).

Не, не е шега - журналистиката в момента е на по-високо експертно ниво от юристите в управлението.

Връзка Капитал - Прокопиев
ЦСКА - чичоео/чичовото
Кристалина/Прокопиев - лелино/лелиното (по аналогия с ЦСКА)

Цецка Цачева със съпруга си Румен Данговски и синът им Румен-младши

За новия председател на Народното събрание Цецка Цачева разказват, че има остър ум и категорично опровергава вицовете за блондинките. Плевенчанката разбива мита за юриста сухар, има ведър характер и брилянтно чувство за хумор, никога не пести усмивката и добрата дума. Което не й пречи да си има свои принципи, които никога при никакви обстоятелства не нарушава. Дори на юбилея си миналия май тя забранила на гостите си да й носят подаръци. Вместо това събрала от тях пари за стипендия за даровит ученик в Плевен.

Влизането в парламента едва ли ще промени кой знае колко личния й живот просто защото той отдавна е съобразен с професионалните ангажименти - нейните и тези на съпруга й. И защото не бяга и от женските си грижи. Според откровенията й пред медиите

всяка сутрин тя става в 6 часа и прави кафе без захар за себе си и за съпруга Румен Данговски,

който е архитект. След което се улисва в майчина суетня около 13-годишния си син Румен.
Навремето двамата с арх. Данговски сключили брак в Троян, а не в Плевен, тъй като булката като длъжностно лице често водела церемониите в града. “Знаех наизуст плевенския ритуал и щеше да липсва тръпката.” Приема фамилията на съпруга си Данговска като втора, с тире, защото вече е изградила име като юрист Цачева. С новородения си син Румен-младши излезли от родилното в събота, а във вторник младата майка била в съдебната зала.

Кърмела бебето между заседанията по делата,

за помощ разчитала на двете баби и на таткото. “Веднъж госпожите в яслата се разсмяха, като ме видяха на един 8 март. Казаха: “А, че Румката имал и мама”, спомня си юристката. Сега синът й е отличник в Националната природо-математическа гимназия,

шампион е по таекуондо и е майстор на ските.

Спуска се по най-опасните писти и се гордее с това, че надминава родителите си. “Много е самостоятелен, зрял за възрастта си”, радва се плевенчанката.
Тя описва съпруга си като коректен и търпелив човек. “Няма как да е иначе, защото с мен трудно се живее”, смее се юристката.

Семейството обожава да пътува из България и има установен маршрут от години. “Седмица на Пампорово за ски през зимата, а лятото – няколко дни на море и после на планина. Боровец и Пампорово са ни любими курорти, а сме обиколили и цялото Черноморие”, изрежда Цачева.
Двамата със съпруга си споделят и книгите си. “Взимам си томчетата на Коелю и Кастанеда от шкафчето му, а

самата аз чета поезия.

“Дива къпина” на Маргарита Петкова е стихосбирка, писана като че ли за мен”, разкрива юристката.
Шефката на парламента се облича елегантно, но не и екстравагантно. Предпочита удобната обувка, токчетата избира в по-специални случаи. Покрай адвокатстването харесва голямата чанта, която побира какво ли не. В облеклото подбира дискретни тонове, но наскоро се появи в модния лилаво-цикламен нюанс.

Тоалетите й са българско производство, въпреки че преди години отприщвала въображението си и сама си измисляла моделите и кройките, после залягала над тегелите. Гримът й е дискретен също като любимите й бижута - перли и сребро, ръчна изработка.

Разбира се, както можеше да се очаква в нашата мила родина, часове след като Бойко Борисов обяви Цецка Цачева за новия председател на Народното събрание, журналисти от родния й Плевен разпространиха първия компромат срещу нея.

„В Плевен повечето хора знаят за “известната” юристка Цецка Цачева. Но малцина знаят как всъщност започва псевдокариерата на тази госпожа... Първоначално Цачева работи като стругар в един местен завод. Но пресметливата герберистка усеща, че единственият й вариант да се измъкне от неперспективното бъдеще на работник е да стане член на БКП. И веднага го прави. Това й дава възможност да ходи на партийни събрания и да срещне мъжа на кариерата й – виден местен партиец.

Любовните й авантюри са трамплин за нейното развитие.

“Надеждното” момиче е изпратено да продължи образованието си (право) в РАБФАК без изпит, ей така, за 3 години задочно. По онова време Партията изпращаше само най-верните си хора да продължат образованието си.

Не след много време любовницата бързо израства и е назначена в тогавашния Окръжен съвет в Плевен. Благодетелят се отблагодарява подобаващо. Неговите протекции и явно добре представящата се в любовния триъгълник Цачева (партиецът е семеен) са достатъчни бившата стругарка да стане началник на юристите в Окръжния съвет. Цачева стремително израства и в партийната структура, бързо е издигната до поста партиен секретар. Повечето си спомнят каква бе ролята на партийния секретар по онова време – той колеше и бесеше. Вписваше в бележник всяка “заигравка” на работниците и после тичкаше да докладва на председателя. С една дума – узаконен доносник. Е, това всъщност правеше в Окръжния съвет настоящият общински председател на ГЕРБ Цецка Цачева. Много невинни хора изгоряха заради нея. Тя ги топеше за удоволствие, за нищо, просто така, от чиста женска ревност. Прикритата й злоба ставаше все по-явна и неудържима, а самоувереността й - безгранична. И тя решава да се пробва като адвокат. Но нещата на този пазар са други, партийният лидер, с когото се разделя като ненужен, вече не й помага. Тя не може да се справи с рабфакското си образование. Пресметливата й същност обаче бързо я ориентира към следващите силни на деня. Цачева започва активни контакти с представители на ОДС. И изведнъж от вярна на БКП, започва да се кълне в демократичните идеали.

Метаморфозата й е пълна, но фалшива.

Новите й покровители дълги години след това не разбират прикритото коварство на Цачева. Лансират я навсякъде като най-добрата юристка. След като успява да вземе всичко, което може (а то не е малко), вманиачената Цецка се изправя срещу поредния си възкресител и яхва поредната “успешна” вълна - тази на ГЕРБ. Изводът е, че още в зародиша си кариерата на Цачева е била дълбоко порочна. Още тогава кариерата й е стартирала с уродливи прийоми, с добре пресметната хитрост и направлявана от единственото желание на областната герберистка – пошъл кариеризъм”, хвърля бомба след бомба интернет–сайтът http://analogii.blogspot.com.
Защитници на новата председателка на Народното събрание пък твърдят, че компроматът е скалъпен от плевенски репортери, близки до Румен Петков, когото Цецка Цачева “отнесе” на отминалите избори.

В периода 1984–1989 г. завършва ВМЕИ „В. И. Ленин“ в София (днес Технически университет), със специалност „Изчислителна техника“.
Веднага след завършването си започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.[7]

Започва да развива собствен бизнес още през 1990 г., когато основава и започва да развива фирмата си „Ирис Интернешънъл” АД - първата строителна фирма в България със сертификат ISO 9001, получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в Германия, както и на някои знакови проекти в България: реконструкцията на хотела на „Шератон“ в София, изграждането на централен офис на „БНП Париба“ в София, центъра на „Даймлер-Крайслер“ в София, Бизнес парк София и др.