Дорис, Галоа & Co.
Отиди на страница:
| Идеята за тази тема ми даде Дорис. Каза, че никъде не сме само двама. Надявам се ТУК да сме само двама. Ъъъ и Третия, пу-пу, да спи зло под камък. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: EvaristeGalois |
| Алгебристът, що не пробвате електронната поща, а? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Надявам се ТУК да сме само двама. Ъъъ и Третия, пу-пу, да спи зло под камък. Едва ли ще получите желаната уединеност. Казано е, че където мъж и жена се надяват на това, винаги присъства и Дяволът като Трети. Често в образа на надничащ иззад пердето наглец, както казваше един форумец преди време. |
| Къш, къш, Професоре. Мисли това място като "Гара за двама". Бе я се махай, сега ще се довлече още купчина. Моля Третия да трие всеки трети, много моля, без санкции. |
| Казано е отдавна защо в България не се практикуват интимности на публични места. Защото хем много сеирджии ще се съберат, хем акъл ще дават. |
| Натисни тук кибици  |
| Дорис, казваш, че за показано убито животинче ще ми откъснеш главата, нали така. Винаги съм живял сред животинчета. Ще ти разкажа най-ранния си спомен. Сигурно съм бил към пет - с Мама бяхме на Женския пазар. Човек продаваше пиленца и сигурно съм се тръшнал, но Мама ми купи едно. Безумно щастлив бях, помня. За разлика от Тате. Цяла нощ не спал от пиуканията му. На другия ден отидохме с Мама да му купим дружинка - още четири, а на първото още помня името -Ицко. Така го кръстих. Защо? Не знам. Трагично завърши тази история. |
| Опитвам се да преброя колко котета сме имали. Трудно. Много. Винаги. Помня Шарко - трицветено, можеше да носи хвърлен предмет и знаеше играта на криеница. Обичаше шампанско и тогава се катереше по завесите. Друг, Идо, живя с нас 14 години. Самоуби се от любов. Джентълменът беше Мърльо. Той ни осинови, но по едно време каза "Мяу" и ни напиусна - последен беше. Имали сме девет кучета. Все голями. От тях - три кучки. Палетата не съм броил. ЕЕххх ..  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: EvaristeGalois |
Но публично. Ами това е тест - броя воайорите и навлеците.  Я ми кажи кой е по-перверзен - двойката на усамотена пейка в парка или нещастникът, заничащ иззад храстите и лъскащ бастуна, а? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: EvaristeGalois |
| Истината ми е по-скъпа от Платон. Трицветно коте Шарко е художествена измислица. Трицветните котета са само женски. |
Трицветно коте Шарко А кой и къде е казал, че Шарко е бил котарак?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: EvaristeGalois |
Я ми кажи кой е по-перверзен - двойката на усамотена пейка в парка или нещастникът, заничащ иззад храстите и лъскащ бастуна, а? "А най-обичам да гледам как ме гледат [докато го правя]" (Д-р Хаус)  |
| Ми като иска да бъдат само двамата, оставете ги. Но за сега е сам и от време на време някой му прави компания. |
| Не могу молчать! (Л. Н. Толстой) ПОВЕСТ ЗА ГВИДО И ЗА ГЕНА (Средновековна наднационална трагедия. Среща се и по съвременните форуми.) Ще ви разкажа аз една печална история за Вечната Любов, датираща от ранната зора на късния средновековен мрак. Това се случи нявга тук - в средата на милата ни Югоизточна Европа..... Болярка Гена и Херцогът Гвидо безумно се обичаха, при все че никога не беха се видели. Веднъж като си ходеше из пътя, Херцогът зърна името на Гена, наплескано на некакъв дувар. При всече не умееше да пише ни да чете, той стана смъртно бледен от жарка нежност и се струполи. А конят му продума с глас на немски: "Сега я втасахме, Херцоже мой!" А Гена кът се шляеше без работа насред средновековния мегдан съзре на Гвидо ризницата мокра, изкусно везана със сърмен шаяк, да се суши край другото пране. При все че никога не беше прала, и Гена мигом тупна в луд несвяст. Обикнаха се те. На сутринта Херцогът се събуди, той стана, позакуси, па излезе. Ръмеше дъжд. В една коварна локва безумний Гвидо рухна по очи, че зърна там портретчето на Гена, изваяно от кост на млад мамонт. О сладък лик! Херцогът го цалуна, па го завре до своето сърдце. (Как бе познал,че туй е ТЯ? Сърдцето! Сърдцето му подсказа. То не лъже.) И Гена се снабди с лика на Гвидо, типосан в православно календарче. Пробута й го некакъв монах - тя легаше и ставаше със него. По ризницата го позна пък тя пък! досущ като оная на прането. Сърдцето й подсказа. То не лъже! Годините се нижеха безкрайно. От обич Гвидо стана Скитащ Рицар. От нежност той за Божи Гроб замина и там утрепа в Чест на свойта Гена две баби сарацинки и един евнух от иудейско потекло. .......А конят му изневери коварно - помъкна се след некакъв верблюд....... Керванът си вървеше ли, вървеше. Земята се въртеше ли, въртеше. И Колелото на Историята също. (В закачки и игри минава Времето!....) От обич Гена си остана в къщи, заключи се и почна да пере! Предлагаха й се мъже достойни - тя само тропаше с крака отвътре. Така погуби сума ти народ: Граф Зигфрид се зазида в свойта броня и там умре от липсата на въздух. Княз Игор (с псевдоним Егор Кузмич) от мъка се отрови с царска водка. Крал Розамунд във ваната си легна и плака, докато не се удави. Остана жив единствено ТанкрЕд, от близките наричан още - ТАнкред... Тук мащехата зла на Гена рече: "Ще вземем Танкред!Ако ще да пукнеш - аз ще те фърля в гнъсното му ложе! Веднага спри прането, мърло недна!" Заплака горко Гена. Причерне й.. Но що е туй? Тръби тръбят! И тъпан гърми със сладка нега в мрачините! Пристига Гвидо! И таман навреме. Той мъжки се нафърли връз ТанкрЕда с две ръце голи, само с боздуганче! И тутакси го сплеска кат консерва. Тогава в собата се втурна Гена.... Разчорлени и тя, и Гвидо впиха очи помЕжду си....... .......О,МИГ! ВЪРВИ СИ!....... "О,Боже! - викна тя - Язък за Танкред приплескан и съвсем неизползваем! Та ти, любими Гвидо, не си ти! Портретът бил на некой друг Кретен!...." "И ти, любима, също си различна от образа на тази слонска кост и аз не ща изобщо да те гледам! Язък за сарацините с евнуха, язък за милито ми конче...." - ревна Гвидо. (От мъка двама паднаха на пода и мигом беха мъртви от Любов.) ...Така е то. Сърдцето вечно лъже. Така е то. Сърдцето е МОШЕНИК! Така е то уви! Светът не знае, уви, не знае по-печална повест от повестта за Гвидо и за Гена, за Гена и за Гвидо, и за Гена за Гена и за Гви....... УВИ! УВИ.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Здравей тук, жадувана мила. Не съм готов, не съм готов ... http://www.youtube.com/watch?v=GUOui6--OP4 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: EvaristeGalois |