Добави мнение Мнения:16
| Йосиф Бродский и Пеко "Бореца". Мани, мани... |
Взлетев на прощанье, кружась над родными, Смеялась я, горя их не понимая. Мы встретимся вскоре, но будем иными, Есть вечная воля, зовет меня стая. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
Дали пък и нашият Щръкорел някой ден няма да се понесе из стратосферата Няма, щото е задунайски таралясник!  |
| Общото между Йосиф Бродский и Пеко "Бореца" може да е само любовта към етанола - при Бродский - пшеничен, при Пеко - гроздов... |
Писал съм вече на темата рязко "остръмняване" на цивилизационната крива. Тя, тази крива, има доста измерения, но че за последните век, век и половина се извива толкова стръмно нагоре, че ако се опитаме да видим къде отива, ще ни паднат капите, е сигурно. Ако четете Енгелс, например, ще прочетете същото за 19-ти век. Сигурно същото са писали и през 17 и 18-ти век, векът на Галилео, Нютън, Лайбниц, Хюйгенс и др. |
За него това беше кратка екзотика, още една добавка в нонстоп обливащата го визуална каскада от екрани и екранчета. за мене тоже. не се развълнувах кой знае колко. Гледах само по новините. |
Не е тъпо. Напротив. Много даже напротив. Но се страхувам, че нямам думите да изразя колко скръб има в това, което е написал Ламбовски. |
| [quoteза мене тоже. не се развълнувах кой знае колко. Гледах само по новините][/quote] Марксе, правиш се на тийнейджър, а? |
| Авторе, имам молба. Може ли по изключение в следващата ти статия бутилката да е наполовина пълна. Ей така, за разнообразие. |
Бойко Ламбовски  — Погледни! — каза Док. — Ето ти тебе истински философи. Мак и момчетата, предполагам, знаят всичко, станало по света, и положително всичко, което има да става. Сигурен съм, че на тоя свят те могат да живеят по-добре от другите. Във времена като днешните, когато амбициите, нетърпението и завистта разкъсват другите на парчета, те са безгрижни. Всички ония, които наричаме „преуспели“, са хора болни, с развалени стомаси и развалени нрави, докато Мак и момчетата са здрави и необикновено чисти. Правят каквото си искат. Задоволяват апетита си, без да го кръщават с други имена. — Тази реч тъй пресуши гърлото на Док, че той пресуши чашата бира. Щракна с два пръста във въздуха и се усмихна. — Нищо не може да се сравни с първата глътка бира! — Аз пък мисля, че са като всички други — обади се Ричард Фрост, — само че нямат пари. — Могат да имат — продължи Док. — Могат живота си да провалят и да имат пари. Мак притежава качествата на гений. Нуждаят ли се от нещо, до един са изобретателни. Така добре познават природата на нещата, че никога не можеш да ги уловиш в нужда. Ако Док знаеше за скръбта на Мак и момчетата той не би направил следващото си изказване, но никой досега не беше му разказал за обществения натиск, който се упражняваше над обитателите на „Палас“. Като напълни бавно чашата си, Док рече: — Мога, струва ми се, да ти дам доказателство. Нали ги виждаш как са седнали с лице насам? Ето, след около половин час парадът по случай Четвърти юли ще мине по авеню „Маяк“. Само да извърнат глави, и ще го съзрат, само да се изправят, и ще могат да го наблюдават, две преки да минат, и ще стигнат досам него. Обзалагам се на кварт бира, че и главите си няма да обърнат дори. — Да речем, че не се обърнат — каза Ричард Фрост. — Какво що означава тона? — Какво ще означава — викна Док. — Чисто и просто, че знаят какво ще видят на парада. Знаят, че най-напред ще върви автомобилът на кмета с разноцветните лентички, опънати по капака на мотора. След него ще се зададе Дългият Боб на белия си кон със знамето. След това Градският съвет, после две роти войници от гарнизона, след тях Братството за защита на елените, с морави чадъри, после франкмасонската ложа с бели щраусови пера и мечове, след нея ложата на Колумбовите масони с червени щраусови пера и мечове… Мак и момчетата познават всичко това. Оркестърът ще свири. Виждали са го. И за какво им е пак да го гледат? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Написано e по-добре доста отдавна: СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА Артур Лундквист Замъкът на въображението и камъните на делника Luxuria, Ira, Gula, Invidia, Superbia, Ira, Auricia, Accidia – това са от време оно седемте смъртни гряха: похотта, гневът, лакомията, завистта, гордостта, скъперничеството и леността. Да усещаш как от нетърпение слюнката ти се сгъстява в устата и да предугаждаш вкус на розово; да се плакнеш в топла вода сред огромни зърна череши и светулка да те гъделичка в ухото; да спиш с едната си ръка топната в паница с мед, а другата да подлагаш под разхлаждаща водна струя; да те милват по гърба с издухани глухарчета или да ти бършат задника с живи гъсенца (1): Похотта. (1) Тук, както и на други места в този текст, авторът се позовава на знаменити литературни творби. В случая – на „Гаргантюа и Пантагрюел” (кн. I, гл. 13). – Б. пр. Да метнеш камък тъй силно, че да се разпукне с искри, и да плюеш в огледало така, че да го строшиш на парчета; поздравът ти да е с брадва вместо с ръкостискане и езикът ти да е все изплезен на тези, които говорят; да се запалиш сам и да лумнеш като горящ храст; да избухнеш като бомба и да взривиш всичко наоколо: Гневът. Да се обливаш в сълзи от жалостивост, поглъщайки славееви езичета, и да впиваш зъби в бозки като в малини; да пируваш с новородени мишлета, полети със захарен сироп, и да си правиш гаргара със сурови яйца, преди да ги изсърбаш; да се наслаждаваш на бели охлюви с черна сметана или на палачинки, пълнени с печени мравки и накрая – да напълниш стомаха си с въздух, намазан е масло: Лакомията. Да смажеш пеперуда, кацнала на челото на някой друг, и да издърпаш кокала от муцуната на куче; да се изпикаеш в своята бира, та никой друг да не пие от нея; да смъкнеш кората на дърво и кожата на живо същество; да обрулиш с очи полските цветя, та никой да не си набере букет; да пъхаш ръце в скута на чужда жена, докато се съвъкупяваш със своята: Завистта. Да се извисиш с лебедови крила, прикрепени на раменете ти, да уголемиш ушите си с разкошни седефени миди; да пиеш оцета като вино, без на лицето ти да трепне мускулче; да се изходиш на сребърно блюдо пред огледало – сам или пред възторжена публика; да се изкачиш по стъпала от пауни, за да хвърлиш поглед през оградата на рая: Надменността. Да ръсиш хляба си със своята собствена пот, за да пестиш солта, да мижиш с едното око, че да не си хабиш погледа; от дупки в скалите да дебнеш пълнолунието и да му устройваш засади с цел да вземеш жълтиците му; дълго да ближеш херинга, вързана с канап над масата; да лапнеш мухата, влязла в устата ти, вместо да я изплюеш: Скъперничеството. Да държиш пощенската марка на езика си, вместо, да я залепиш на плика; да заспиш насред ядене с несдъвкана хапка в уста; да паднеш от кула и да те домързи да се преобърнеш във въздуха; да се подмокриш в леглото, защото не си станал до тоалетната; да лежиш под дървото с отворена уста, очаквайки някой плод да тупне в нея: Леността. Коментар: Смъртни грехове? Ах, да, тъй ги наричали някога, в тях тънело едно ограничено малцинство, и то сравнително скришом, докато повечето хора нямали никаква възможност да се отдават било на похот или лакомия, било на завист, гордост или скъперничество, а едва ли също на гняв и леност. В наше време обаче смъртните грехове стават житейски наслади, примамливи за изненадващ брой хора, пък и за цели нации, за цели държави, които ги набелязват като своя категорична цел, независимо дали ги наричат Щастие, Жизнелюбие или Стандарт. Ето какъв голям напредък е постигнало човечеството през изминалите столетия! |
Добави мнение Мнения:16