| Ако искате да не се злоупотреби с вас след смъртта ви,декларирайте приживе и то с нотариалнозаверена декларация дали сте съгласни да дарите органи, клетки и т.н.И дали сте съгласни да ви се прави аутопсия или не.Иначе може да станете жертва на небросъвестни медицински служители,алчни за пари. Готвят се да упълномощят мед.сестри ,на които специално им се заплаща да следят подходящи жертви.В САЩ много хора са делкарирали че искат да станат донори,но след много случаи на ускоряване на мозъчната смърт(недобросъвестно от страна на лекарите).Много граждани се отказват да стават донори. Имаше преди време в пресата в рубриката СТРАХ МЕ Е тревогата на един гражданин да не се злоупотребява с пациентите.Там беше написано-ЗАДАВА СЕ КЪРВАВА ЛЕКАРСКА МАФИЯ.Това ви пиша не за да ви откажа от донорството,но да прецените и да вземете съзнателно решение,да ставате ли донори или не и да го изразите писмено! В други държави,като Канада на пример ,при попадане в лекарски кабинет или болница,самите лекари ви задават този въпрос да изразите вашата воля.Внякои държави даже в шофиорските книжки е записано дали гражданинът иска да стане донор или не. За да няма злоупотреби трябва много строго законодателство и при много тежки и фрапиращи случаи да има даже затвор за лекарите! |
| За някои неща грешиш или трябва допълнително да прочетеш Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Това не е критика лично към теб, тъй като смятам за полезно да се обсъждат публично морални въпроси като донорството. Но има някои неща около това. След смъртта ни "нас" въобще няма да ни има, затова никой не може да злоупотреби с "нас" посмъртно. В тесен смисъл ние нямаме права след смъртта си, вещни, имуществени или други, като изключим изразената воля приживе - завещанието. Може да се каже условно, че имаме право да не бъде нарушавано доброто ни име посмъртно или да не бъде поругавана паметта ни, но това не са точно права - тези права са ориентирани повече към нашите живи родственици, понеже някаква гавра с трупа или доброто име на починалия ще се отрази на тях самите, а ние... от нас няма да е останало много... С нас могат да злоупотребят само приживе, но не мисля, че това се отнася до ситуациите, за които говориш. Смъртта конкретно се установява от комисия, включваща трима лекари. Мозъчната смърт не се установява на око, а по редица определени с наредба критерии - стойности, резултати от изследвания, това са международно приети критерии, а не просто на българските лекари. Няма кой да ти ускори мозъчната смърт (тя е действителната смърт). Понякога във вестниците се пишат жълтини, в смисъл че еди кой си бил жив, но лекарите написали мозъчна смърт - това са басни от треторазредни американски трилъри. Технически не можеш да вземеш произволен орган от произволен донор и да го зашиеш на произволен реципиент - това няма практически ползи, въпреки че е разпространена градска легенда. Бих казал, че в България се правят толкова малко на брой трансплантации, че на практика е изключено някои от тях да са направени по втория начин. Как е в Канада или САЩ е полезно да се проучи, но вече имаме собствен закон и съгласието за донорство се отбелязва в здравноосигурителната книжка, а при липса на изразено съгласие приживе се иска допълнително съгласието на близките на починалия. Човек сам не може да предотврати собствената си аутопсия - тъй като няма как да знае дали ще умре по начин, който попада в законовите изисквания за извършване на аутопсия. Не отричам, че човек има правото, ако това са му личните, религиозни, философски или семейни възгледи, категорично да откаже приживе вземането на органи от трупа му. Не смятам, че нашият закон за трансплантациите е по-лош от който и да било чуждестранен. Правата на пациента и моралните въпроси, които са свързани с медицинските технологии, трябва да се обсъждат още в гимназиалния или прогимназиалния курс (както всъщност е на Запад). Това ще е много по-важно за гражданското образование, за което дрънка Сергей Игнатов, отколкото учениците да учат за Бойко Борисов по история. Мисля, че по-скоро с близките на починалите у нас, в България, могат да злоупотребат не самите лекари, а недоучили шарлатани адвокати, които ги подлъгват, че лекарите са взели органи незаконно, че могат да осъдят болницата и че им се полага възнаграждение за органите на починалия. Хората у нас се хващат на такива лъжи, особено ако чуят за пари. Има и много други неща около донорството, примерно че с теб е по-реално да злоупотребят твои собствени роднини, ако по някакъв начин те принуждават, пряко или непряко, да дариш на тях или на друг родственик орган приживе (бъбрек). Имам предвид, че може решението да не е изцяло твое, макар така да си въобразяваш, а да е продиктувано от някакви комплекси или зависимости, стари конфликти, дрязги, антипатии вътре в семейството. Говоря за злоупотреба, когато в решението ти за донорство присъства и нещо користно, хетерогенно, а не е изцяло морално, чисто от други подбуди, освен благодеянието. (Това е типично кантианско изказване, каквото все по-рядко може да се чуе в днешно време. Просто живеем в такова време - консеквенциалисткият мироглед ни е затиснал отвсякъде... няма значение.) Едно време познавах един човек.... беше председател на дружеството на бъбречнотрансплантираните, надявам се да е жив и здрав! Той носеше бъбрека на майка си и никога няма да забравя пламъка в очите му, когато говореше за това. Майката на този човек му е дала живот два пъти - двойно благодеяние, което вменява неизплатим дълг, абсолютно и вечно морално задължение за благодарност. Животът и смъртта винаги и неизбежно са свързани с морални дилеми, но не е най-доброто решение прибързано да се лепва етикетът "лекарска мафия". |
| При всички случаи правото на съзнателно изразено съгласие за или против да бъдат вземани органите на даден човек трябва да се уважава и да се зачита.А колкото до лекарската мафия,това повечето хора ,които са се докоснали до здвравната система могат да го потвърдят ,и не само за трансплантациите. Така преди време един лекар от частна клиника,в интервю призна ,че има медицински мутри(точно така се беше изразил).И щом самите лекари признават ,значи има проблем.Така че ,ако лекарите искат харата да им повярват, трябва да се извадят от системата некадърните корумпирани и недобросъвестни лекари. |
| Дани, в Канада има специална форма, която попълваш за донорство и тя се отбелязва в здравната карта. Ако такава декларация не е направена от починалия, питат близките. Без тяхно изрично съгласие не могат да бъдат взети органи или тъкани за трансплантация. Наскоро обаче бяха променени критериите за мозъчна смърт и се надигна едно брожение, че може да се случат грешки и трупът да не е съвсем труп. Старите критерии са по-строги, настояват за пълна мозъчна смърт, а не за необратими процеси в частите за дишане и сърцебиене. Доста народ избира да си напише в пълномощното в случай на загуба на капацитет да не бъде подлаган на екстремални мерки за съживяване и да не бъде държан "жив" след като стане ясно, че не може да се възстанови качеството на живота му до нивото непосредствено преди инцидент, например. Това също е спорно, защото малко са лекарите, които са готови да дадат гаранции, че пациентът е необратимо увреден. Затова заедно с личния лекар човек пише и някой близък, който да има "съвещателен глас". Доноството е нещо изключително трудно в емоционален план, както за дарителите, така и за получателите. Спомням си интервюто с един печатар, който навремето получил сърцето на Виктор Лемьо, знаменития плувец, който изпада в мозъчна смърт след побой в бар. Печатарят разказваше за всичките години, които това сърце е добавило към живота му, как той до трансплантацията не можел да се качи един етаж без да се задъха, а след това можел да танцува със съпругата си, да доживее да види внучета, да пътешества. Интервюто беше правено на кораба, на който приятели на Виктор организираха възпоменателен тур с хората, получили неговите органи. Тези получатели, които бяха избрали да останат анонимни за пресата, също благодариха за възможностите, които са се открили пред тях. А дядото печатар каза "Понякога сядам в бара и поръчвам две бири, една за мен и една за Виктор, и му казвам "Наздраве!" В детската болница в Монреал едно хлапенце няколко месеца се лашка между живота и смъртта на изкуствено сърце, защото неговото някакъв вирус го съсипал за нула време. Детските трансплантации се считат особено проблемни, защото освен всичката тъканна съвместимост трябва да има и съвместимост по размер. Когато се намери детско сърчице (някъде от Щатите дойде), родителите устроиха специална пресконференция да благодарят на семейството, което е превъзмогнало собствената си мъка, за да даде възможност на тяхното момченце да живее. Доноството е анонимно за двете страни, ако те така пожелаят, доколкото знам, и е напълно, абсолютно, изцяло безвъзмездно от парична гледна точка. |