Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
Калки, и от мен прегръдка...  Търсете тая гад! Не мисля, че ще е гузен. Все ще се издаде. От мръсно задоволство. Лош народ се навъди. Лош...  |
| С години се помни и болката не стихва. Има и някакво идиотско чувство за вина, което не можеш да потиснеш. На мен лично помага друго взето животинче. Не разбирам тези, дето казват - след него вече не мога да взема. Напротив. |
| Калки, ужасно е, те си стават част от семейството. Не че бих заменила истински член на семейството с любимец, но се привързваш и боли. Гени, няма повече да си взема има и друг генезис. Спомням си колко трудно бе всеки път да намеря някого да се грижи за котето, докато пътувам, а аз го правя често. Когато се прибера, котето се оплакваше шумно и дълго, колко е било изоставено и не бях в състояние да го сваля от скута си поне седмица след пристигането ми обратно в къщи. Като не мога да отглеждам коте, няма да си взема пак, макар да ги обичам малките гадчета. |
| Най-безумното нещо, което може да бъде направено с цел намаляване популацията на скитащи кучета е поставянето на отрова на общодостъпни места. Ами ако говедото двукрако, което я е сложило отрови дете?! |
| Калки, вероятно е някой съсед, който не обича домашни любимци. Поразпитай потърпевшите кой от техните познати не гледа нищо в двора и къщата си. Наблюдавайте го, защото това е вероятният изрод. п.п. беше симпатяга животинката, добродушко такъв, палав и обичлив. Те възприемат на стопаните си качествата. И котето беше пич, държеше се като собственик на мястото и на всички обитаващи го. Ако е същото което съм виждал...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: тошето |
| Питам се, ако тези убийци на домашни любимци, само за секунда почувстват болката на стопаните, биха ли постъпили така? Без да познавам душичките на Калки и мен ме боли, много ме боли за тях. Може и да не ме разберете, но аз си поплаквам за тях. От както прочетох за тях, моята Мишел получава тройна доза любов. И гурме. |
И момичетата ми се разстроиха от смъртта на Драго и Чорапчо... Чорапчо оцеля. Благодарение на претенциозността си към храната, вероятно. Другият котарак, рижавият Райчо (с рождено име "Ривалдо"  , се пресели във вечните ловни полета и остави самотна близначаката си Елена. Горкият лакомник, нахвърли се върху онова, дето Драгомир върна ...  Сега сме вързали оцелелия Поручик Ржевски (иначе казано - Рижко) и не го пускаме да скитосва из околностите. Освен нашите, по същото време пострадаха и две кучета на съседи, но оттогава няма повече. Не знаем какво да мислим - целенасочено срещу нашите животни ли е било (съседите и те са пришълци от София) или просто акт на кучемразец. моята Мишел получава тройна доза любов. И гурме. И аз така. Преди бях по-строг с Ленчето, държах я на двора, ама сега я пускам вътре. Особено днес, като запръска снежец, нямаше как да я оставя да мяука под прозореца. А Чорапът, наглец, се сърди и я фъска - свикнал е само той да е 'вътрешно' коте  Сега е пред мен на креслото, свил се на топка и дреме, а Ленчето пак се опитва да прехапе захранващия кабел на компютъра ми (заради което толкова пъти е била гонена навън).Време е да нахраня поручика, че след това и гостите от Варна, дето били нейде по пътя след Търново, затапени от колони ТИР-ове. Хайде, лека вечер на всички ви и на вашите любимци ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Тази сутрин, като за варненски декември почти приятна, марширувам си аз по пътя през кучешката поляна към спирката. Един спретнат померански шпиц и две улични кучета гонят дебел котарак под спокойния поглед на стопанката на шпица. Замръзвам за секунда, на втората вдявам откъде идва рахатът на другата госпожа. Животинките си играят. Всичките. Кучетата гонят в кръг дебелака, спират за миг, обръщат посоката и той ги погва и трите пред себе си в кръга. По едно време писан явно реши, че е търчал достатъчно за стройна фигура, врътна се...и си тръгна спокойно. Кучетата спряха, едното лавна два пъти за чао-бау и си продължиха гоненицата вече и с хапанка. Докато играеха с котарака не се хапеха нито помежду си, нито опитваха да захапват него.  Виждала съм куче, спящо в купчина шума и до него седнало коте, обаче тази утринна случка весела ми събра очите и направи деня. |
| Моите всичките (две кучета и три котки) живееха в перфектна хармония. Обикновно котките фъскаха кучетата и ги гонеха. Но повечето веем си играеха задружно. И сега оцелялата Елена се гуши в колибата на поручика. |
| Кучетата и котетата, когато няма човеци наблизо, по принцип си живеят хармонично. Тука отсреща зад един блок оцеляват вече доста години две популации от тях, организирайки си приличен хабитат и доста приемливо откъм конфликти споделяне на храната от балконите наоколо. Припичат се заедно на слънце на полянката, без агресия и неприязън. Е, нащрек са едни спрямо други, но без ексцесии. Омразата, доколкото изобщо съществува между двата вида, е измислена и подклаждана от тъповати собственици на кучета, които ..... знаете.... |
| Така е. Както при хората, така и при животните всичко е въпрос на възпитание. Имам съсед който не обича котки. Разбирам го, много хора са така. Но си взе куче, като противодействие на моите котки. И си взе ..... боксер.Най-голямото "зло", което им причиняваше беше, че като влезеше в нас през зимата им лягаше на одялото пред печката и ако някоя се приближеше им ръмжеше.Просто одялце пред топлата печка беше много притегателно местенце. |
.Просто одялце пред топлата печка беше много притегателно местенце. Аз вече разпалих добре камината, Съкровището окупира креслото срещу огъня, а Чорапът се намести в скута й.... Зимна идилия .....  |
| Завиждам, завиждам, завиждам от все сърце. Дай Боже всекиму. Не обичам София, но съм като бумеранг. Колкото пъти съм опитвала да се измъкна, все се случвало нещо, което ме връща. |
| От вчера си имаме ново, коте. Малко пораснало, на около десет месеца. Племенник на нашта Мишел. Котарак е и е голям сладур. Бяло и черно. Мишел е котка с две лица. Погледната от дясно е с черна муцунка, от ляво, бяло и бежаво. Новопостъпилия сладур е като нея, но с черно ляво и дясно бяло. Но и двамата дават един и същ дефект. Много са страхливи. Дъщеря ми даже каза: - " Еее вуйчо, следващия път донеси една смела котка." Сега обмисляме да му сложим ново име, защото с това което пристигна не е хубаво. Топчо. Несериозно някак си за някой, който тепърва ще расте. |
| Честито Натисни тук. Може да ти хрумне нещо.Страхлив, казваш, генът му май е такъв. Дали да не отвориш сборника с древногръцките легенди и митове, все ще уцелиш я бог, я герой, известен с голямата си храброст |
