
| Трябва да има равновесие в природата. Нашият квартал е пълен с гълъби, всички до един сиво-черни, живеещи в подпокривните пространства на панелките, т нар. въздушни възглавници. Ако не са гларусите и котките да държат популацията в разумни граници сигурно ще се наложи да организираме състезания по отстрел на гълъби. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
| Едно коте почуствало, че е последен път с тях... http://www.msn.com/en-us/video/animals/heartbreaking-photo-shows-cat-grasping-owners-hand-on-last-ride-to-vet/vi-BBw3Wdu?ocid=U146DHP и кучето така... Кучетата са умни животни, а котетата интелигентни. Затова не могат лесно да се разбират. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Кутките и кочетата нямат езикови проблеми. По цял свят си говорят на своя си език. Кой знае какво ли си споделят за нас?... Моята Мира не можеше да живее без либов. Понеже ни нисък втория етаж и все допълзяваше накой Ромео. Ромеовците си знаят как. При мен никой не се качи през балкона. Нали има стълби, врата. Обаче Ромео де да знае, а и не може да звъни!.... |
Обаче Ромео де да знае, а и не може да звъни!.... От къде знаеш, че не знае? И да не може да звъни, нали може да мяука така, че съседите да се оплачат в ''Четири лапи" |
| Поздрави от Калки ! Помолен съм да предам от негово име, че наскоро котката Дора, подарък на домашния му зверилник от atlantis, пак се е окотила. Този път котетата са оцеляли и в скоро време ще бъдат пуснати да кръстосват на воля ябланишките храсталаци. |
| И как се казват тези два звяра? П.П. От гледна точка на мишките... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| А, пропуснал съм. Все още полът на младите зверове не е известен, но черничкото било кръстено от гостуваща австралийка "Боб" (не от Робърт, а от яхнията, с която е била гощавана |
Все още полът на младите зверове не е известен Да, на малките зверчета трудно се определя полът. Зная за не един или два случая при които се е стигало до смяна на името поради невъзможност за смяна на пола... ![]() |
| Мънички душици , толкова са сладки и късмет имат при добри хора | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miranda |
Патагонец, 29 Авг 2016 13:57 Все още полът на младите зверове не е известен Да, на малките зверчета трудно се определя полът. Зная за не един или два случая при които се е стигало до смяна на името поради невъзможност за смяна на пола... Преди години една моя леля, Бог да я прости, след внимателно вглеждане заяви, че котакът ни Питър I е всъщност Петрана. Но после се оказа, че си е Питър. |
Котетата са прекрасни. Едното прилича на вуйчо си Диего, а другото е копие на вуйчо си Геро. Дано е като него. Геро е самата Любов. ![]() |
Мноого сладки две душици Атлантидо, душо, какво стана с котето, което ти прибра преди време, онова, ''грозното''? У вас ли е, заприлича ли на човек, или го осиновиха други добри хора? Снимка по възможност |
| Ми още си е грозно. Ей сега ми казва, че трябва да го галя. Пристрастен е и за това му викаме Мъро. Бръмчи на поразия. За учовечване не е. Понатрупа малко под кожата, но месце още няма по гърба и крачетата, а те са дългиии предълги. Явно е било свирепо гладуване. А е игрив и закачлив до самонараняване. Предизвиква Геро на битки и Геро го пази известно време, но като му додея го цапардосва по-силничо. Та малкия е с няколко бримки по носа и главата. Но това не го впечатлява. Не мога да свикна с очите на Мъро. Котка с бежови към кафяво очи не съм виждала никога през живота си, а това е малко стряскащо. Все си викам, абе не са бежови, тъмно оранжеви са и се вгледам в тях с надеждата, че са тъмно оранжеви, но не бежови са си. А за осиновяване, хем ми се иска да си намери нещо хубаво, хем ми се иска да си е при мене. Раздвоена съм. Та те така. |
Абе, виж, това с бежовите очи при котките, да не е като с белите пилета при лястовиците, а Не се шегувам, вярата в някои работи чудеса твори, нищо, че белите лястовици са си най-обиковени албиноси.*** Двамца на кухненския ми перваз. Така им се зарадвах, че неволно приближих повечко и разклатих пердето. Врабка, нали си е плашлива, милата, отлетя веднага. Нейния човек ми хвърли един поглед под око, отвори и затвори човка и фръкна да си догони половинката. Още ме е яд, че бутнах пердето. |
| Пак за горните два звяра: може би ще бъде практично да им се дадат унисекс имена като Рики, Кики, Биби, Вики, Дони, Тони, Мони и т.н. да вървят и за момченца и за момиченца. |
| Преди години имахме една стогодишна череша. Клоните и стигаха до нашите прозорци, нищо, че самата череша беше на пет-шест метра от тях. Имахме най-прекрасния Ники за член на семейството - чисто черен. На клона, който почти опираше до прозореца от зори заставаха двама врабоци и дразнеха Ники. А той глупчото им се връзваше. Те и двамата застанали до самия край на клона и с протегнати шиики чуролик, чуролик, чуролик ... до побъркване. Ники от длугата страна на прозореца мърда мустаците и напрегнато им отговаря. Какви диалози са си водили само те си знаят. И двамата врабчовци бяха на ясно, че прозореца е добра защита, защото и моето появяване не прекратяваше беседата. Беше много забавно да ги гледа човек. Чуролик, чуролик и току един от двамата се врътне и си покаже вдигнатата опашка и това под нея. После другия и така до пълно побъркване на иначе добродушния Ники. После отрязаха клона, че пречеше на колите и ... |
За имената на новото котешко поколение в Ябланица - Боб си е ОК, за Леща предлагам малко по- елегантен вариант - Линда ( от Linse и Lentils, пък нали и кръстницата - австралийка иди я транскрибирай тая пуста леща | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |