Домашни любимци и нелюбимци...
Отиди на страница:
| >>><<< Любим предмет му е която и да е химикалка. Като му я вземем започва такова сърдене и речитатив от мяукане та чак си мисля, че ме псува Не само го мислиш, така си е....Жените имате страхотно развита интуиция, та ги разбирате животните, но имах и един английски чичо в Англия, който ми е разказвал как губел по един час с влака да иде до една позната крава и после по няколко часа си говорели, после се връщал пак вкъщи, а там -леля ми.......дори не беше крава. С кравата се запознал на една екскурзия, на която екскурзоводка запознавала лондончани с домашни животни. Собствениците гледали тъпо и изобщо не им разбирали от разговорката. Чичо ми беше особен екземпляр, човеколюбив и кравелюбив, но малко ленив, та за 20 години изобщо не написа речник. |
Натисни тукПостингът на Саня ме подсети за това  |
| – Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно. – Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото. – Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. – добави момичето. – Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си. Източник: https://www.diana.bg/8-detski-prikazki-chiito-smisal-e-mnogo-po-dalbok-otkolkoto-izglezhda-pri-prav-prochit/ |
Здравче, нали искаше да видиш Мъро. Е, Мъро е същински Лари малко по русичък и без фантифлюшка.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
Атлантидо драга, представих си го   И вземи му купи една кутия химикалки подарък, може да пропише я проза, я поезия, знае ли човек.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
| >><<< Атлантидо драга, представих си го И вземи му купи една кутия химикалки подарък, може да пропише я проза, я поезия, знае ли човек *** Едно време не се пишеше с химикалки толкова, въпреки че ги имаше още като бях във второ отделение. Баща ми домъкна една от негов италиански приятел, някой си Виктор Меланези. Мнооо красива, със синьо сребристо оперение на едни горски пилци - сойки. Те като летят и правят във въздуха синя феерия... каза, че Меланези ги нарекъл "вечни писалки" и нямало свършване като пишеш....Аз я свърших за около месец при всичкия си мързел. Последва шамар и допитване до Меланези, който му казал, че е за цял живот, но... ако само се подписваш... Майната му и на него. Прописах пак с лилаво мастило, така било по руски, после синьо... В казармата по едно време бях отговорник по клуб. Обикновено през деня нямаше никой, вечер се събираха всички на телевизия, а като нямаше никой, слагах на масата една мастилница от половин кило и награфена и със заоблено по неква причина, пак награфено дъно. Много неудобна. Щото бъркаш с перодръжката дълбоооко, после тя цапа гърлото, гърлото перодръжката и в края на усилията ставаш като синьо малаче, щото всички деца до войници гризяхме перодръжката.. Аз пишех, като си сипвах по малко в една капачка ...Около мен мъркаше Иван – полковия котарак, който аз домъкнах от Ихтиман заедно с триста хляба за народа на Еледжик. Мърка, мърка и се качи на на масата, а аз пиша либовно писмо до Пепа - мама йдъ! По едно време Иван бутна главната мастилница и аз докато я прихвана, изля се доста мастило. Поообеснях. Хванах Иван през кръста и избърсах масата с него. После той кротко се огледа и изглежда се хареса, но аз го изхвърлих навън, на снега, да се самопочисти. Да ама на другия ден където минал и оставил синя диря, щото винаги е с пълен корем и му се влачи по снега, та оставя синевина като волгодонския канал. Майор Лицов на проверката питал кой е боядисал котарака, щото Иван не признавал, бил като гората закрлница – никому нищо не казвал...Хеле, размина се. Иван облизал красотата и пак си стана черно-бял... Не можа да се задържи дълго като сойка, да му се радваме всички. А и не можеше да лети, голям му беше корема. Това е единственото ми прегрешение към животинка, Но пък Иван се радваш толкова много! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Не само го мислиш, така си е....Жените имате страхотно развита интуиция, та ги разбирате животните, но имах и един английски чичо в Англия, който ми е разказвал как губел по един час с влака да иде до една позната крава и после по няколко часа си говорели, после се връщал пак вкъщи, а там -леля ми.......дори не беше крава. С кравата се запознал на една екскурзия, на която екскурзоводка запознавала лондончани с домашни животни. Собствениците гледали тъпо и изобщо не им разбирали от разговорката. Чичо ми беше особен екземпляр, човеколюбив и кравелюбив, но малко ленив, та за 20 години изобщо не написа речник.  Напомня ми малко Уудхаус, лорд Емсуърд и Императрицата тая история. |
| бонго-бонго, 15 Фев 2017 00:47 А на мен ми напомнихте - великолепния Дъглас Адамс - Истроията :Натисни тук |
И вземи му купи една кутия химикалки подарък, може да пропише я проза, я поезия, знае ли човек. Как ли не бих го улеснила. И без това на едно високо рафтче на секцията има купа пълна с химикалки. Той сам си ги вади от там. Цяло представление е да го гледаш колко внимателно ги изважда. Разбира се когато си мисли, че никой не го вижда. Цялото му старание отива на кино щом тупне на земята с придобивката. Започва така шумно да я подмята, че много скоро му се отнема и тогава настъпва недоволството. От това как се отнася с химикалките определено може да се съди, че хич не му е до писане. Това жувотно ни преподреди всичките натрупани с години навици. Вече на маса или полица не се оставят, химикалки, цигари, запалки, телефони, очила и други предмети, които могат да бъдат смъкнати на земята и забутани под дивана, табуретките и трудно достъпни ъгли. Сутрин като станем задължително ни няма пантофите там където са оставени. Изобщо и до сега се чудя, как така един прекрасен летен ден си взех белята в къщи. И най-необяснимото - всички го обичаме. Вероятно защото е подмазвач и когато те погледне има такава нега в очите. |