
Къде има куче все е Арес! или Айра, ако е женско, особено за ситните породи. ![]() |
А докИмент - черно на бяло и в цвят, да видим колко е дебело мачЕто и да поцъкаме с език ще има ли? Ако тръгна да го търся , ще го премести някъде на друго място. Ще чакам сама да го доведе. |
Няма значение чий е, трябва много да внимаваш да не го настъпиш! Абсолютно няма начин да бъде настъпен, щото през цялото време докато е тука ще бъде гушкан, целуван и държан в ръце и от трима ни. Дори подозирам грозен заговор кученцето да остане тук завинаги, затова предварително се разбрах с момичетата да ги нямаме такива. Не мога да позволя на жена ми да си причини и грижите за куче. ![]() |
Къде има куче все е Арес! При една разходка до язовира при Горна ли, Долна ли Диканя попаднахме на хора (мъж и жена |
трябва много да внимаваш да не го настъпиш! Преди доста години се бях заговорила на спирката на тролея с един мъж, от чийто джоб (на якето) надничаше миниатюрна черна главичка. Оказа се, че е от Пловдив и у дома си гледат няколко минипинчерчета. За да не ги затиснат с някоя от вратите, им окачвали на шийките мънички звънчета. Запомних подхода - за всеки случай |
| Гео, разплака ме. Надявах се никой да не се сети за това стихотворенние. Както и за Ах, как много на свете кошек Предпочитам ... Звери, звери, приидите ко мне В чашки рук моих злобу выплакать! Не пора ль перестать луне В небесах облака лакать? Сестры-суки и братья кобели, Я, как вы, у людей в загоне. Не нужны мне кобыл корабли И паруса вороньи. Если голод с разрушенных стен Вцепится в мои волоса, - Половину ноги моей сам съем, Половину отдам вам высасывать. Никуда не пойду с людьми, Лучше вместе издохнуть с вами, Чем с любимой поднять земли В сумасшедшего ближнего камень. |
| ТОГАВА КОГАТО Когато, когато, когато, старостта ни нападне костта, когато дори и през лято ни хапе, гризе болестта. Тогава когато не става това или онова, което сме смятали с право, че ще постигне целта... Тогава едно ни остава, едно, та дори половин - последния клин да избием със предпоследния клин... Човекът остава тогавада да мисли от сутрин до здрач, ще става или не става поне... за нощен пазач.. Да обикаля в нощите със куче - пенсионер - отдавна завършил игрите дог, браг или фокстериер... И всеки със спомени свои ще ходи с другаря в нощта... и спомня за криви завои, в трънаците на любовта... Ще, ръчкам със пръчката своя на отлетялото пепелта и ще мислиме заедно с кучето за своята си съдба... ... А тя кучешко-човешката е в края за жалост - една... ![]() |
Дорис 24 Апр 2017 09:15 Гео, разплака ме. Надявах се никой да не се сети за това стихотворенние. Както и за Ах, как много на свете кошек Простете ми. Не съм искал да наскърбявам - Вас или когото и да е било в тази тема. Но..."Нам не дано предугадать..." Още един път - към Вас и всички по темата - извинете ме. |
| Гео, И аз се разплаках*. Съжалявам, че сте изтрили текста. * Не са нужни извинения. Колкото и да късат сърцето тези неща, не трябва да ги забравяме. |
| Снощи по телевизора мернах някакъв репортаж, че от студовете били змръзнали и се пукнали прясно снесени щъркелови яйца. Струва ми се невероятно, но ако е станало, е много тъжно |
* Не са нужни извинения. Колкото и да късат сърцето тези неща, не трябва да ги забравяме. Така е. Реагирах импулсивно. Открай време, от откриването на Есенин, рева на това и на котешкото стихотворение. Гео, вие ме извинете! |
Simplified Solutions, 26 Апр 2017 08:42 Ишаков 26 Апр 2017 10:21 Една прекрасна и една много тъжна новина. Надявам се скоро в гнездото на лястовичките да се забележат мънички главички с разтворени човчици /мама и татко трябва да носят птичи лакомства, нали За щъркелите - дали е възможно в един сезон повторно снасяне на яйца? И дали би останало време на едно евентуално ново поколение да израсне достатъчно преди дългия път на юг наесен? |
| >>><<< За щъркелите - дали е възможно в един сезон повторно снасяне на яйца? И дали би останало време на едно евентуално ново поколение да израсне достатъчно преди дългия път на юг наесен? За жалост щъркелите не се поддават на кандърма. Нито снасят, нито бебе носят по поръчка. Ако малко нещо открият, че им е пипано гнездото, убиват малките и ги изхвърлят не е жестокост, а чалъм за запазване на вида... Другата година могат и да не гнездят на същото място, но други щъркели могат да си го харесат и до 2-3 години мястото се заема. Щъркели се канят като се поставя на високо място старо колело от каруца. Те прелитат няколко пъти, оглеждат го и сравняват с други места в околността. Ако наблизо има полянки, рекички и особено блата или заблатени около рекичка места, щъркелите подават заявление и се нанасят преди кмета да е подписал. |
| Да спомена какво прави Кори - на 2 месеца и 4 дена... Намъкна се при мен на леглото, научи се да се качва сам горе. Върти се, суче се, ляга на възглавницата, слиза, пие вода, пикае, пак се качва. Когато го оставя сам - ляга в креватчето си и спи там. Иначе - не ще, с компания да е... Страхотна енергия - има вградена АЕЦ. Носи се във всички посоки, "уби" няколко чехъла, една метла, атакува плетения люлеещ се стол, сдъвка една шишарка, откъсна 19 листа от малката палма, готов да оближе всеки, попаднал му под езика... Яде като праховмукачка, сере и пикае навред. Трапезариятае покрита с памперси, тича и на голямата тераса, но пак успява да цъфне нещо не където трябва. Заема бойни стойки на птичар, лае по птиците, лови всеки мернал му се крачол, а специ8ално чорапите са му законна плячка... В момента се бие с въображаем враг зад гърба ми и пробва да изрови трап в паркета... Наистина се плаши от свит вестник. Добра идея беше... Нещо се укроти и отидох да видя какво прави. Усърдно смъква със зъби лентата върху праговете. Вадих му я от устата - ще се задави. Посипах оцет, ама като се изпари... ----------------------------------------------- Сайтът на Генек |
Кори В скоро време не Ви очаква скука, генек. А след последната ваксина, когато малкият принц тръгне да опознава света извън дома, ще имате още безброй интересни преживявания. Благородно завиждам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Darby |