Видях надписа! Къде е Елена? |
Паднала на друг мотор... ------------------------------------ Блогът на Генек |
Така през 2001 г. един известен технолог на публичния образ спретна в нов костюм анемичния монарх в изгнание и написа думите образ: "Не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви." И това е видимото начало. Образът на монарха започна да угасва във времето като свещ в монашеска обител... Илийчо, специално ти никъде не си се гмуркал. "Анемичният монарх" се оказа най-успешният и далновиден политик на България за този век. Въпреки,че беше разпънат на кръст от социолози, политолози и журналисти, много преди да стане политик по неволя. Ако можеш направи сравнение с десет годишният комфорт на Боцко. |
автора "Политиката се е превърнала в забавление и шоу. Тя отдавна не решава проблемите на хората." - Какво още да ти каже, бре мрънкалнико! Опус за пинчера ли да ти изтропа? Гиди кучезащтинци ниедни! |
Публиката ще бъде упоявана от тази триада, докато не се появи алтернатива. Няма да се появи алтернатива, докато 20-годишният паразит, наречен мафия и олигархия, не напусне болното тяло на българското общество. |
Политиката се е превърнала в забавление и шоу. Тя отдавна не решава проблемите на хората. Представите на автора за политиката са вкаменени във времето от средата на отминалия индустриален 20-ти век. Тогава бумтяха машините и юзините. Хората бяха винтчета и единственото им "задължение" беше да осигуряват ритмичния ритъм на бумтежа. А и да се плодят по план и осигурят още свежи винтчета. А политиците, избрани или назначени, трябваше да се грижат за всичко останало - да решават проблемите на хората, както се казва. Това у нас вече го няма. За някои е добро, за други не-толкова. Това в момента го има в Китай е на някои други места в Азия основно. Там е работилницата, индустриализацията където се правят нещата с винтчета, чукове и пр. Политиката у нас и в другите по-напреднали страни се връща към това всъщност което и е работа. Не да нахрани, облече, осигури храна, дрехи и топло (съответно хладно през лятото) на хората. А да направи живота им по-удобен и миролюбив. Нищо повече. Защото с отминаването на масовото индустриално производство изчезва и масовия потребителски вкус. Трудно ще намерите двама индивида от сравнително по-младото поколение, желанията и вкусовете да се покриват що годе. Едни харесва последен писък на телефон, друг си пада по телевизори. Един пести за жилище и набива в него още толкова пари за преустройство и обзавеждане, друг живее под наем, но си купува нова спортна кола на цената на две жилища. Т.н. определени за "бедни" също не са не единно мнение какво точно и как трябва да решават политиците. Едните са готови да им намалят песиите двойно,но да се започне строежа на атомна централа, дето ще дава ток след 10години и едва ли ще са живи. Други - точно обратното. не само да не се стори атомна централа, ами да се вземат още заеми и "повиши потреблението", демек опапат. В главите на политическо ниво се въртят безбройно много политически модели и е на практика невъзможно да се намери друг общ знаменател от първичната харизма и нагласа към съзерцавана на зрелище. Да става нещо интересно - тук и сега. Кой въобще му пука за програми и ако е що годе разумен може да прецени, че всичките програми и обещания са просто прах в очите на хората и то най-глупавата част от тях. Много ми е интересно като как авторът се представя, че поитиката може "Да реши проблемите на хораТА"? Ей, така - идва някой и почва да ги решава проблем след проблем. Първата година здравеопазването, например. Заема се човека или екипа му и след година - хоп проблемите в здравеопазването решени. Втората година пенсиите - Въртят, сучат е след още една година всички пенсионери с решени проблеми излизат на манифестация пред прозорците на политика и той им маха скромно, скромно от прозореца. На третата година идва ред на образованието и като се изтъркули и тя подрастващите не искат де се прибират от училище в къщи. |