Аз почнах усилено да изпращам момиченца, но не ни нападна куче и не станах герой. После с Боби тръгнахме за кучета, но кучетата бягат и не можем да ги гоним около училището. Сега разбирам колко ми е провървяло, че не съм разчитал на кучета за огерояването си. Пък и момиченцата в нашето училище се изпращаха сами, на ята по седем- осем. Не зная как се подбираха, но последни оставаха все онези, които не будеха никакви рицарски чувства. Може би затова мечтаех да спася всичките вкупом, още пред вратата на училището, от насилници. Нямам много впечатления от самото сражение, спомням си най- вече, че разпръснах сам- самичък двете дузини нападатели... може и да са били с един- двама по- малко, човек няма време за броене, при такава битка. Просто удря. Най- свирепите просва на земята за часове, неколцина бягат, останалите се предават. Както обикновено... но винаги ще помня радостта на спасените момиченца. Благодарността им, горещото им желание да станат мои робини доживот, великодушието си да ги освободя от дълга към мене. За което изобщо не съжалявам | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
Много хубаво писмо И аз като алгебриста исках да стана боклукчия, защото се возиш отзад на камиона, отверме на време закачаш една кофа и натискаш гордо ръчката, после пак се возиш! В първи клас, след молива пишехме с перодръжка и мастилница. Някои имаха advanced мастилници, които като ги обърнеш не се изливаха и не трябваше да бършеш чина После писалки, аз и почти всички останали имахме такива писалки, с които се омазваш докато я напълниш, а после се излива докато пишеш. Един съученик имаше "Паркер" - завиждахме му. После дойде ерата на химикалките, колко бях горд, когато ми донесоха от Унгария химикалки BIC!!!!!!! Тетрадка на мечтите съм си нямал, защото майка след всяка учебна година стриктно ме караше да занеса всичко на вторични суровини, но наскоро намерих писмо в една нейна кутия, което съм писал във втори или трети клас до дядо Мраз: "Мили дядо Мраз донеси ми футболна топка, ама кожена" Така и не съм станал Стоичков |
- и Мишел Константен можело да бъде там и да пострада, но му се разминало. Късмет. Отишъл във Франция и станал прочут актьор. Парашутиран бил Мишока Хохлов-Константен по цяла Франция след раждането си в Boulogne-Billancourt? Ашколсун на майка му, евала на баща му! Хъъ.. (Тодор Колев, б. Д.) ...А ДИ си е голям малък принц, дори ЛЖ не бе баш такава. Аферим и т.н. |
Boatswain Spyder 23 Октомври 2012 21:00 демокрад, ето: Организация Североатлантического договора Материал из Википедии — свободной энциклопедии пятое расширение 29 марта 2004 Болгария Ето ти и на тебе, същото, с по-ранна дата: от Уикипедия, свободната енциклопедия Падане на България под османска власт 1371-1396/1422 1393 г. — пада Търновското царство |
Господи, колко мъка има по тоя свят. А всичко се намира толкова лесно, не е нужно да ровиш в дебелите книги. Ето това измисли англосаксонския "гений". С това убиваше хиляди и хиляди деца в Ирак. Ето с такива касетъчни бомбички..... Това дори на Хитлер май не му е било хрумнало.... Натисни тук |
Имаше един интересен (и хубав) грузински роман-"Дата Туташхиа" , та там се описва как се дресират плъхове канибали. |
anti-personnel bomblets Ми, с червен задник и чугун в главата колко му е да се привидят на човек детски играчки вместо бомби... при това за избиване на деца... |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
По принцип - бомби- играчки са пускани НАД ГЕРМАНИЯ! То е ясно защо - защото немските дечица, са от малки фашистчета! Не знам ,да има официални данни за пускани такива бомби над България ... Ми, с червен задник и чугун в главата колко му е да се привидят на човек детски играчки вместо бомби... при това за избиване на деца... За това пише, според мене - Гьобелс .. но щом е ясно, че е червен .. червен да е! Комуняга?! .. и Гроссадмирал Дьониц - и той??! Комуне??! ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sim4o |
Че реднеците са малоумни то е ясно, но след като вече по-умни хора от тях са им казали, че тези бомби приличат на детски играчки и те продълажаваха да ги хвърлят значи са искали да убиват деца! Не може да е друго яче. Някои от тези бомбички са лапани от дечицата и са гръмвали в устите им. Това само англосаксонски варвари могат да измислят! |
Сакън ЗИП-е , недей накърнява верноподаническите чувства на демосратиата. Впрочем, този спор вече мина по Форума във връзка с паметника на американските пилоти. |
отверме на време закачаш една кофа и натискаш гордо ръчката, после пак се возиш! Цанев, не за тия с ръчката бе, човек. За старите, в които се изсипваха дървени сандъци със сгурия и се въртеше нещо вътре. Май че беше по времето, когато умря Сталин, щото баба ми плачеше .. |
По наше време тетрадки "Сам Патак" нямаше. Уж те е мак толкова по късно от ДИ ма нямаше и толкоз. Когато ни потрябваше нова тетрадка си копувахме от книжарничката на Бай Чуло. Имаше страхотни екзотики при него, на тема тетрадки. Най-интересни ни бяха едни карирани по смятане. Отпред Симеон Велики, отзад марша : "Над Босфора шум се вдига ..." текста и нотите даже. Имахме си един Стефан. Викахме му Стефан дебелия. Той отбираше от ноти, щото свиреше на пяно. Та разучил той марша и в едно междучасие ни го изпя. Един обаче го наколадил на дружиннта (от "Септемврийче" Та стана една , мътна и кървава. Едва не го изключиха от организацията. Разбрахме, че марша бил забранен, като фашистки. Пък втората година в казармата го разучавахме и с него отивахме на баня под строй . Вече не беше "фашистки", а "патриотичен" марш. Бай Чуло си имаше син. Викахме му "На бай Чуло дамазлъка". Постоянно киснеше в книжарничката. Според нас не беше много наред с пипето. Но... В днешното ново време ,стана депутат от СДС във Великото Народно Събрание. Та такива ми ти работи с детските спомени и |
П.П. ако ще ми искате данни- няма да ви давам.. просто ме мързи да го търся Дьониц .. пък и е ясен- гроссадмиралът - с червен задник отвсякъде и путинофил- какво да го четем! .. но пък мога да ви дам за бомбандировките над Хамбург и Дрезден .. и за избиването на децата в Дрезден пише .. къде ли не чугунените червени глави- комунетата са писали и са давали данни .. и за обстрела с картечници на Дупница .. януари 1944 ... и за това мога ей сега да ви понапиша .. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: sim4o |
Човек жалее за: (1) Онова, което е било. (2) Онова, което не е било, но е можело да бъде. (3) Онова, което нито е било, нито е можело да бъде? Този път ДИ спрях до тук.За първи път ми се случва. Е, сигурен съм - имало е защо да чета нататък, но ...аз жалея за едно, че децата ми не са и няма да могат да изпитат "онова, което е било, и другото, което е можело да бъде, а не е било"! Отидоха там, където всичко е било и може да бъде! Уви, дори и това го преживявам, но не разбирам и се опитвам да съчувствам /по често ги попържам/ на тези, за които ...нищо не е било! Но тях ги няма в резюмето, затова, ще прескоча и изложението. Ми - случва се. |
. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Симчо, ще ми обясниш ли кой със всичкият си ще прави играчки за да ги пуска от 3 км? Опитвал ли си да пуснеш луксозна писалка от третия етаж например? И в какви количества трябва да се пускат и произвеждат за да има поразяващ ефект? Омразните англосакси и отвъдокенските шейтани, дето гонят само печалба и ефективност, по какви съображения ще създават производство на подобно оръжие. Защото трябва организация, доставки, дизайн, тестове, приспособления по самолетите (писалките изобщо не падат като бомбите и плюшените мечета - интересно как точно се целят)... Интересни са и целите които постигат! Омраза, наплашване на населението, опазване на бомбардираните територии от мародери.... Ама, сякаш на страната на противника воюват и сякаш нямат намерение да печелят войната... Като казах за противника, сещате ли се чия пропагандна машина има нужда от бомби играчки |
Поредната крайно претенциозна дописка, която трябва да ни внуши колко сме незначителни в сравнение с автора. Мерси, ще кажа аз. |