Отворено писмо до ръководството на БАН - Петко Ганчев, 6.10.2012 г.
Добави мнение Мнения:16
След дълга пауза за провеждане на конкурси тази година БАН обяви своите конкурси за редовни членове /академици/ и дописни членове /член кореспонденти/. И тези конкурси протичат в условията на остър недостатък от бюджетни средства за нормалната дейност на Академията. Въпреки това обаче по отделните направления се наблюдава цяло стълпотворение от кандидати за славата и свързаните с нея привилегии. И както можеше да се очаква, въпреки че изминаха 23 години от началото на т.нар. “преход” дългата ръка на сталинизма и държавна сигурност /ДС/ много енергично се намеси, за да регулира “правилния избор” на възпроизводството си в най-представителната институция на българската наука, особено в областта на обществените науки. Вероятно не е изпитвала затруднения като се има предвид както състава на т.нар. Експертна комисия /ЕК/ по обществени науки, която трябваше да отсее от шестимата кандидати за единственото място за академик само двама, така и че нейния председател надминава 90-те години. И не на последно място най-дейния член на тази ЕК, който е играл ролята на диригента на “правилния избор” е известния в отминаващото вече минало, което обаче като вампир се превъплъщава в нови и нови образи, чл. кор. проф. Стоян Михайлов – бивш член на ЦК на БКП и секретар по идеологията в ръководената до 10 ноември 1989 г. от Т.Живков БКП. Кои бяха тези двама “избрани”, от които Съветът на академиците трябва да избере новия академик? Първият- съветникът на всички социалистическо-комунистически правителства от времето на Гриша Филипов и Андрей Луканов до Жан Виденов – чл.кор. проф. Иван Ангелов. Авторът, който освен многото си публични статии на една и съща тема за предимствата на Кейнсанския подход в регулиране на икономиката при кризи, има достойнството, неизвестно на мнозина, че беше един от главните български икономисти, които по поръка на А. Луканов под ръководството на двама американски неолиберали подготвиха прословутия доклад “Р.Ран – Д. Ът” за ускорено строителство на капитализма в България. Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. проф. Васил Проданов. Тази политическа позиция осигури на господина “етик”, преквалифицирал се след серия пропагандни материали по идеология на комунизма в политически философ, дълги години директорското място в Института за философски изследвания на БАН и “естествено” подбиране на вярното си обкръжение от посредствени научни сътрудници, които го величаеха. Вероятно това не е стигало на господина, който от средата на 80-те години на ХХ в. вече се подвизава като агент от Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима “др. Иванов”. Разкриването на моралния образ на този човек от Комисията по досиетата стана много късно, защото от средата на 80-те години на ХХ в. до 2010 година, т.е. четвърт век този представител на политическата полиция на тоталитаризма в науката съсипа съдбите на много талантливи хора, като пречеше на тяхното развитие и публично признание и толерираше от властовите позиции на разните комитети и съвети само своите лакеи. Протоколите на Института за съвременни социални теории, откъдето той е изгонен през 1983 г. за плагиатство, и протоколите на Института за философски изследвания, както и на различни обществени структури като Агенцията за дискриминация, колкото и пестеливо да е правено това са запазили част от атмосферата, която този представител на политическите копои е насаждал и в редица случаи се е разправял със своите опоненти, намерили морална смелост да се опълчат срещу му. Завършвайки това “Отворено писмо” аз искам да попитам членовете на Българската академия на науките, нейното ръководство: “Има ли в тази велика институция на българския дух, родена преди рождението на съвременната българска държава достойни мъже, не само умни и знаещи, но и с характер и воля, които да отхвърлят дългата ръка на сталинизма и ДС и да положат началото на нейното възраждане, като условие за възраждането на държавата ни, или и тя неумолимо, неспасямо ще бъде погубена за десетилетия?” Проф. Петко Ганчев 6.10.2012 г. София |
| Написаното е вярно, може още доста да се добави (например за ролята на В. Проданов в екипа на Гоце и какви точно съвети му е давал той, в интернет има любопитни документи за това). ХУбавото е, че нито един от двамцата свръхпротивни субекти не е избран все пак за академик, както е видно тук: Натисни тук |
| Дори и да е имало някакъв далечен ефект от писмото на проф. Ганчев, неизбирането или отлагането на избора, евентуално, на двамата кандидати въобще не могат да се свързват с обнадеждаващи изводи, а единствено подсилват тягостното чувство за пълна безизходица. Не мисля, че писмото наистина има за цел да доведе до "нещо" и в никакъв случай до облага от какъвто и да е вид за неговия автор, а е по-скоро израз на подсъзнателното намерение на професора да залъже собственото си чувство за справедливост с подобни обречени опити да счупиш стената с глава. Колкото и да е закъсняла тази "истина", защото това едва ли е цялата истина, както човек може да се досети, дори търсенето на закъсняла справедливост заслужава уважение. Аз, разбира се, много добре знам, че в списъка на член-кореспондентите трябваше да присъства името на самия Ганчев, но всяко зло за добро. По-точно - за всичко се плаща на този свят, рано или късно. Шокиращото е, че писмото е написано не през 1992 или даже 2002 г., а през 2012, в наши дни. Каквито и упреци, обвинения и присъди да се раздават с днешна дата, те само подчертават ужасната, неотвратима безизходица, безидейност и безпросветност в обществото ни. Всичко се повтаря с ужасяваща точност, един цикъл сменя другия, само за да го преповтори, десетилетие след десетилетие, като че ли вечно (за един човешки живот това е вечността). През периода от време, в който един човек може да се роди и сам да изпрати собствените си деца да учат в чужбина, българското общество беше постоянно, всекидневно и всекичасно заето с едни и същи теми и герои, за които и тук четем всеки ден, макар и да не си даваме сметка, че само заглавията и датата се сменят, а съдържанието е все същото - комунизма, Държавна сигурност, Възродителния процес, шуробаджанащината и корупцията. Че дори и имената в тези статии винаги са едни и същи. Можете да вземете произволна статия от 90-те г. на ХХ в., да я принтирате на оризова хартия и да я наложите върху статия от днешния вестник - фабулата ще е същата, протагонистите - пак същите, само леко оплешивели на снимките. Дори и героите на писмото са съвсем скорошните участници от "конференцията", засягаща по неизвестно какъв начин покойната Людмила Живкова; те съвсем не са безразлични и към горепосочените "рефрени" на обществото ни, да не кажем, че дори са едни от техните инициатори, което пак въобще няма да е далеч от истината. Това писмо, предполагам, е начин авторът да се противопостави на неизкоренемия фалш, да излезе от кръговрата на вечно повтарящата се лъжа, по-точно лъжи, да се почувства за миг свободен и удовлетворен, че е дочакал справедливостта поне в една ограничена сфера на битието ни. Съмнявам се обаче, че проф. Ганчев е почувствал нещо подобно, за съжаление. От много време никой все още не е открил и може би никога няма да открие отговор на въпроса на Адорно: "Как може да се живее почтено, ако всички останали са непочтени?". Няма изход от този кръговрат, който, оказва се, не е само български или може би у нас common sense е толкова атрофирал, че никой не си играе да се изразява завоалирано, когато става дума за отказа от почтеност и въобще рационалност; по-точно намериха се два лъжеизхода от безизходицата на мътилката и мръсната пяна, трайно изплувала и циментирала се на повърхността на духовния ни живот: да престанеш да бъдеш въобще човешко същество, дееволюирайки в картезиански автомат или кукла на конци, нагледен образ на което е Вежди-Рашидовото оргиастично квазидионисиево веселие на фона на гибелта на всякаква просвета и култура в България днес, или да откажеш повече да играеш самия себе си в свят, в който всичко ти е безкрайно чуждо и далечно, като Андрей Баташов. Жалко. |
| Васик, Авторът, който освен многото си публични статии на една и съща тема за предимствата на Кейнсанския подход в регулиране на икономиката при кризи, има достойнството, неизвестно на мнозина, че беше един от главните български икономисти, които по поръка на А. Луканов под ръководството на двама американски неолиберали подготвиха прословутия доклад “Р.Ран – Д. Ът” Тук нещо не ми се връзва. Под "Кейнсанския подход" Ганчев сигурно има предвид кейнсианския подход. А кейнсианството е икономическото учение на противниците на "неолиберализма" или както тук го знаем по-разбираемо, пазарния фундаментализъм. Сред най-известните днешни кейнсианци са икономистите Пол Кругман и Джозеф Стиглиц, леви мислители и критици на пазарния фундаментализъм. Кругман м.г. беше избран от едно вропейско ляво списание за "най-влиятелният ляв мислител" в света. Прочетох и на друго място, че не обичаш Васко Проданов. Той наистина е бивш съветник на Милко Калев Балев, наистина беше парашутиран от влъхвенските БКП институти да оглави нашия неблагонадежден институт след закриването му в 1988 г., тъкмо когато кандидатствах там за аспирантура по "критика на съвременната англо-американска философия". И наистина беше и след това директор, с едно доста длъжко прекъсване в началото-средата на 90-те години, когато и.д. директор беше незабравимият Наско Данаилов. Наистина публикациите му приличат повече на прегледи на чужди публикации. Но справедливостта изисква да признаем също, че Васко Проданов е работлив и продуктивен, усетлив към новото, владее достатъчно добре английски и умее да пише и говори доста интересно, свързано с практиката, т.е. нямаше да си падне на гърба и на запад, ако беше се родил там. Обикновено той биваше един от най-интересните оратори/панелисти на коя да е конференция. |
| Да, и на Запад също се търсят послушвачи и подмазвачи, дори във всяка епоха се ценят подслушвачите и подмазвачите. Не може да се поставя въпросът така, че ние харесваме или не харесваме по естетически причини. Оратор може да е всеки, но далеч не всеки е почтен. Когато виждаш една откровена простащина или несправедливост, когато един човек си присвоява ролята на богоизбран и се поставя над закона - тогава не можеш да кажеш, че някой просто не харесва Вежди Рашидов, защото е циничен, защото е бил директор, или защото говори простащини във форума. Отвращението и негодуванието от простащината и несправедливостта не са въпрос на естетически вкус, а са гласът на вътрешния съд в човека - съвестта. Не можеш да седиш спокойно и да гледаш настрани, когато някой се поставя над морала и закона, но не защото това ще ти харесва днес, а утре може да не ти харесва, а защото така ще загубиш самоуважението си. Личността на Проданов вече няма значение, той ще трябва да се изправи пред собствената си съвест и собствените си демони. Един ден автобусът беше претъпкан и вътре се беше намърдал един пиян, който пътува повече от час и през цялото време псуваше и изобличаваше т.нар. от него Гошо Тарабата - защо и по какъв начин се вълнуваше от това, никой не разбра, тъй като човекът очевидно не надхвърляше 40-те и нямаше как да е дори далечен свидетел на епохата, която обсъжда. Хората в автобуса стояха наблъскани като сардели, изморени след края на работния ден и отвратени от всичко наоколо - мръсния стар автобус, досадния пияница, вечното задръстване, бяха отвратени от себе си даже, защото бяха се оказали притиснати от самия живот като сардели и няма мърдане нито от живота, нито от автобуса, никой дори не направи забележка на пияницата, макар че през цялото време се чуваше само неговият протяжен, просташки въображаем диалог с Гошо Тарабата. На една спирка се качиха две ученички и сигурно застанаха до пияницата, защото той ги заговори. Аз и повечето хора въобще не видяхме този човек, тъй като в автобуса нямаше място дори да се обърнеш. Когато всички мислеха, че пияницата ще каже и на ученичките нещо нецензурно, той ги попита дали още учат в училище за Гошо Тарабата. След това продължи с псувните по адрес на комунизма. Никой не каза дума дори когато пияницата слезна на спирката си - на всички им беше тотално безразлично. От време на време някой казва нещо, както това "Отворено писмо". Не че има голяма полза, просто това ми дава възможност да напиша някой и друг коментар. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Васик |
| Вася, хайде успокой се, не се четем от вчера, достатъчно готин пич си, за да си добре дошъл за коментари, дори такива, които не ми харесват, та да чакаш да те накацат мухите, за да пишеш, вземи се в ръце...нали се договорихме? |
| Член кор - Алек Попов... това да не е "Мисия Лондон?"... Дето изкара един мандат на дипломатическа работа... |
| Ми що му трябваше да ходи на дипломатическа работа... Да събира материал за книги, да пише книги, да ги продава, да пише сценарии за филми, от които ще печели, и през това време данъкоплатецът да му плаща задгранична заплата? Интересно ми е колко доклада е написал до МВнР като културно аташе, колко посещения на културни дейци и делегации е реализирал... |
| Да ги удуши, нали? С безпаричие... Бе що си толкоз садистично настроен? Що да мъчи така хората?... Що не ги подреди пред стената и направо... |
| Летец, ти като летиш (или като си летял, защото май си казвал, че си пенсионер), управлявал ли си самолета с "ей сега да имаше още един двигател, пък да е с афтърбърнър, пък да го форсирам..."? Човек гледа какво е реално или поне не толкова нереално. Италиански съдилища в България скоро няма да има. |
Човек гледа какво е реално или поне не толкова нереално Колкото човеци, толкова и гледни точки... А всяка гледна точка зависи от местоположението... В случая на Дянков... Та от твоя гледна точка - Дянков... От моя - защо с душене... Направо да ги гърми... Като никой от тия там дянковци не иска да има живот, щото не им се връзва в концепцията на управляваното битие наше, то поне да им спести перманентните мъки, на които ги обрича. И не само тях... Това сме го дробили нееднократно, просто го припомням в отговор на твоя Дянков... Дето му е по-лесно да ореже бюджети ( от определени места, но не и на други ), отколкото да хваща повече ДДС измами и да бори контрабандата... С които да пълни бюджета... |
| Не харесвам Рашидов, защото е мултак, гербер, глупак, пияница и общо взето - дегенерат. (Макар подчинените му да го харесват за нещо, долкото съм чувал.) Проданов не е такъв. Може да е подлец, не съм го изпитал на гърба си и не зная, но ако кажеш нещо конкретно, може да си променя мнението. Че е мижитурка - спор няма, но не е сам. Росен Стъпов го помня, писмото му за "Джурасик институт", но по-добре познавах жена му. |
Добави мнение Мнения:16