Отиди на страница:
| Те и циганските барони купуват по няколко парцела и строят кичозни прогимназии със старомодни балкони. И карат мерцедеси. Не е върху това акцентът. |
Дали пък не станахме много алчни? Станахме и още как! Нищо друго не ни интересува освен,още и още. Но най-страшното е, че ни омръзна да правим държава! А спрем ли да правим това, по-добре да се отписваме. Щото то не е нещо дето като го подредиш и после лягаш по гръб. |
| Много е печално, като сюжет, но разкошно написано! Много, много палци нагоре! Авторе, напиши пак нещо по този начин, обаче да е малко по-ведро. Ако има такъв случай де. Че то, напоследък... май няма откъде! |
| Що ли ми е толкова познато това чувство. Децата си имат своя живот и своя свят, който ни е малко чужд... А ние си тешим със спомените. И аз съм приютила снимките в апартамента от двата рода, някои от предците дори не ги познавам, но как да ги изхвърля. От моите лозници оцеля само отела, но мъжът ми упорито отказва да го слага във виното, затова става на ракия. Било канцерогено, така пише и в нета. Дори пише, че по времето на соца назапад са връщали наши пратки с вино макар и със съдържание 1 на 1000 отел. Нашите тарикати не са успяли да преметнат чужденците. Може би защото днес е такъв ден- Задушница, това е още един повод да си припомним и почетем предците. [ur=http://vbox7.com/play:655c933d]Лили Иванова - У дома |
| Нещо не работиЛили Иванова - У дома |
| Ммм даа, Старите къщи осиротяха , когато строехме развития социалистически строй. Не ги направиха сирачета заминалите. Българинът един лев да има, го дава за вар. Ама като го няма , изсъхнаха лозниците. Да не продължавам с прозата. |
| Kалине, стисна ме за сърцето твоя разказ. Много силни думи. Говориш за къщите, но всички разбрахме какво точно имаш в предвид... |
