в. Преса, 02 Ноември 2012
Две бяха напоследък събитията, приковали вниманието на финансовата общност. Първото е природното бедствие в Щатите. Фондовата борса в Ню Йорк не работи два последователни дни заради урагана Санди. Това се случва за втори път от 130 години. Световните финансови пазари показаха плашеща зависимост от онова, което става в Америка. Залетите улици на американските крайбрежни градове бяха в пълен контраст с пресъхващите обеми на финансовите пазари. „Големите“ пари просто изчезнаха. Представяте ли си, ако Уолстрийт затвори за месец, какви ще бъдат финансовите поражения?

За второто събитие ще си позволя да бъда по-обстоятелствен. А то е, че Бундестагът почти единодушно не прие идеята да бъде подкрепен нов план за реструктуриране на гръцките дългове.
Важно е да припомним, че по препоръка на МВФ бе предложено да се обсъди ново „подстригване“ на гръцките задължения. Тази идея мигновено предизвика ефекта на „котка върху горещ ламаринен покрив“. Говорителят на германското правителство Стефан Зайберт заяви, че „да се отпишат публични германски средства, инвестирани в гръцки дълг, изобщо не подлежи на разглеждане - не, не и не“.
В периода 2010 - 2011 година Европа е подпомогнала Гърция с 53 млрд. евро. Ако до крaя на годината Гърция не получи допълнителни 30 млрд. евро, тя ще навлезе в орбитата на финансовия хаос= Даже и с тази допълнителна помощ специалистите изразяват дълбоко съмнение, че заложената в споразумeнието с кредиторите цел за намаляването на дълга към брутния продукт в размер на 140% до 2020 година е реалнa.

Германия категорично осъзнава ролята си на лидер в момента. Наистина преобладаващите коментари по адрес на участието на Германия в решаването на дълговите проблеми в Европа са повече от цинични.
Как впрочем изглеждат участниците около масата на европейската галавечеря? Имаме една фалирала Гърция, Португалия - с кредитен рейтинг „боклук“, Испания - със смазващо високо ниво на безработица, хленчеща Италия по отношение на лихвените нива, на които инвеститорите са склонни да й заемат пари, Ирландия - с гордо вдигнато чело, на което пише: „Дължа ви пари“, но същевременно дибидюс, Белгия - с дълг, вече равен на размера на брутния й продукт, „социална“ Франция, която е твърде вероятно да затъва все повече в блатото на „популизма“, и Германия - в ъгъла на масата, безкрайно самотна и все по-мълчалива.

Според някои изказвания в периода 2009-2011 година Министерството на финансите на Германия е спестило над 20 млрд. Евро само от по-ниските лихви (спрямо заложените в бюджета), на които се финансира. За тази и за следващата година е възможно реализирането на допълнителни 20 млрд. евро, се допуска в анализите на Брюкселския изследователски институт.

Всички обвиняват под една или друга форма германското икономическо чудо и същевременно всички продължават да инвестират в немски държавни облигации, включително и гръцките финансови институции. В подкрепа на тези думи ще спомена факта, че Германия успя да вземе от пазарите финансов ресурс за 30 години в размер на 1.704 млрд. евро при 2.5% годишна лихва. Интересът от страна на инвеститорите спрямо предложеното количество бе близо три пъти по-голям.
Вижте само какъв парадокс се получава! От една страна, всички искат индиректно пари от Германия през различните европейски схеми, а от друга, те инвестират излишъците си в германски държавни облигации. Нещо повече, готови са да платят за краткосрочен кредит лихва в размер на 5%, а същевременно са готови да пласират 30-годишен депозит на 2.5% годишна лихва. Тази ситуация, естествено, има и икономическо обяснение.

Повече европейци смятат, че едва ли не Германия се възползва нечестно от ситуацията на несигурност в Европа. Това становище, разбира се, е грешно. Защото в него не са отчетени истинските реформи, които страната започна да провежда в началото на XXI век. Не знам дали си спомняте, но в Германия имаше хроничен проблем с високата безработица.
През 2003 година бе проведена истинска реформа на пазара на труда. В основата на тази реформа стои Петер Хaрц, бивш директор във VW.

Революционното му предложение започва от реформирането на близо 181 регионални офиса на Бюрото по труда, в които работят 90 000 души, а годишният бюджет е 54 млрд. евро. Харц ги реорганизира в агенции за индивидуално обслужване. Той пресмята, че ако безработицата бъде намалена с 500 000 души, ефектът за бюджета ще бъде в размер на 2 млрд. евро.
В основата на неговата стратегия за реорганизация е допускането, че само 50% от безработните активно си търсят работа. Поради тази причина той предлага намаляване размера на обезщетенията и времето, през което те се изплащат. Звучи антисоциално, но неговата реформа предвижда и нещо наистина интересно.
Той предлага на работодателите вместо да правят съкращения, да увеличат работното време на всички, без тези допълнителни часове да бъдат заплатени.
Също така разработва с частните компании моделът mini jobs, който представлява работни места с намалено работно време. Заплащането до 500 евро е освободено от данъци, а дължимите осигуровки са в размер само на 10% вместо традиционните 22%. Има и редица други фундаментални промени, които са твърде интересни от гледна точка на емпиричното изследване.
Друга основна причина за германското икономическо чудо е отношението на нацията към дълговете
Дейвид Кол от швейцарската банка Julius Bear смята, че в Германия като цяло традиционно се отнасят негативно към вземането на заеми. Според него, ако германецът заема пари, това се третира от останалите като грешно. В немския език думата за „дълг“ и „виновен“ е една и съща (schulden). В този смисъл в разгара на финансовата криза, когато банките почти бяха спрели да заемат пари, немските компании бяха относително стабилни поради ниските си нива на задлъжнялост.
Разбира се, че изключително благоприятен фактор за икономическия просперитет на Германия в момента се оказа и еврото. Ниските му нива спрямо основните валути допринесоха германският експорт да запази конкурентоспособността си. В момента, в който в еврозоната влязоха относително по-слабо икономически развитите южноевропейски държави, германският експорт достига до най-високите си абсолютни стойности.
С голям принос за икономическото развитие на Германия е и образователната система на страната. Между 15-ата и 16-ата си годишнина учениците прекарват повече време в трудови стажове отколкото в учебните зали. Тези стажове гарантират, че след две или три години трудовата сила ще бъде подготвена за пазара на труда.
Германското икономическо чудо не може да бъде мултиплицирано механично. Моята лична позиция е, че финансово боледуващите държави от Югоизточна Европа имат много по-голяма нужда от германския опит в държавното управление, отколкото от германските пари (по-точно помощи). Г-жа Меркел заслужава единствено уважението ни.
Не знам дали улавяте, че напоследък германската дипломация използва все по-деликатен език. По-точно е да се каже, че използва все по-деликатно мълчание. Въпреки безкрайните стачки в Южна Европа вече се чувстват първите сигнали на емоционално изчерпване. Няма съмнение, че мястото му ще бъде заето от германския прагматизъм. Иначе Европа е обречена.
Бисер МАНОЛОВ