Петима здравни министри и четирима шефове на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са виновни за драстичното увеличение на средствата, които държавата плаща за лекарствени продукти. Министрите Радослав Гайдарски, Евгений Желев, Божидар Нанев, Анна – Мария Борисова и Стефан Константинов и шефовете на касата - Румяна Тодорова, Александър Огнянов, Жени Начева и Нели Петкова са допуснали през увеличение на бюджетните разходи през периода януари 2008 – декември 2011 г. Това е изводът на одитния доклад на Сметната палата за цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния списък, който е публикуван на сайта на институцията .... Вчера той бе внесен в Народното събрание, а здравният министър Десислава Атанасова съобщи, че предоставя документа на прокуратурата.

Общият размер на парите за лекарства показва трайна тенденция на увеличение, за разлика от общите разходи за здравеопазване. Нарастват както абсолютната стойност на разходите за лекарствени продукти, така и техният относителен дял спрямо разходите за здравеопазване.
Всяка следваща, спрямо предходната година, увеличението е в рамките от 5,2% за 2009 г. до значителните 22,9 % за 2010 г. За разлика от страните от Европейския съюз, където тенденцията в повечето от случаите е за намаляване, макар и не много съществено, у нас този дял нараства.
Докато през 2008 г. 13,8 % от общия размер на разходите за здраве съставляват разходи за лекарствени продукти, през 2011 г. същият нараства до 20,4 %.
Темпът на нарастване на бюджетните пари за одитирания период, с изключение на 2008 г., е съществено по-висок от този на общите разходи за здравеопазване.
През 2011 г. разходите за лекарствени продукти са почти 2 пъти по-високи от тези през 2007 г. Парите за здраве трайно се увеличават както в абсолютен размер, така и като относителен дял спрямо общите разходи за здравеопазване, независимо че общите разходи за здравеопазване запазват относително еднакво съотношение спрямо БВП, констатират още одиторите.

В страните от Европейския съюз се наблюдава обратната тенденция на намаляване на относителния дял на разходите за лекарствени продукти спрямо тези за здравеопазване. Основни причини за тази тенденция у нас са увеличеното потребление на лекарства, навлизането на пазара на нови скъпоструващи медикаменти, влошената демографска ситуация в България, липсата на политики за стимулиране на потреблението на генерични, вместо оригинални продукти, недостатъчна профилактика и други.
На жител от населението разходите остават на най-ниското ниво между страните в Европейския съюз.

Към 31 декември 2008 г. са отчетени 295 481 млн. лв. похарчени за лекарства при утвърдени 295 490 млн. лв. За 2009 г. е реализирана икономия от 4, 4 млн. лв. През 2010 г. парите за лекарства са с 19 млн. лв. в повече от утвърдения бюджет. През 2011 г. при планирани и утвърдени 391 млн. лв. са похарчени 524 471 млн. лв., което е преразход със 133 млн. лв. Извършени са 4 корекции на бюджета за лекарствени продукти с решения на Надзорния съвет на НЗОК, в две от които е решено за освобождаване от резерва на общо 78 млн. лв. Изводът на Сметната палата е , че се наблюдава се тенденция за непрекъснато увеличение на парите за лекарствени продукти, като през 2011 г. скокът е 34 % спрямо предходната година.
Освен това Здравната каса няма достатъчно инструменти за влияние върху броя на илачите, цените, нивото на заплащане и конкретната стойност, подлежаща на реимбурсиране и заплащане. Това води до значителното увеличение на разходите за 2010 г. и особено за 2011 г.

Най-съществени по размер са разходите с ниво на реимбурсация 100 %. Близо половината от броя на реимбурсираните лекарствени продукти е с 25% на заплащане от НЗОК, но абсолютните стойности на заплащането на 88 % от тях са ниски и снижават ефективността от използване на средствата. Независимо, че на българския пазар лекарства се предлагат от голям брой фармацевтични компании, основният дял се заема от водещите притежатели на разрешение за употреба. При половината от 10-те лекарствени продукти без аналог, с ниво на заплащане 100 %, които са с най-високи разходи, се наблюдава тенденция на нарастване. Разходите за 10 от тях съставляват 16 % от всички извършени разходи за лекарствени продукти от НЗОК за одитирания период. Това налага Касата да провежда спрямо притежателите на разрешение за употреба адекватна политика за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти с най-големи обеми.

Одиторите констатират, че след промяна на Закона за здравното осигуряване за период от 2 г. е отнета възможността на НЗОК да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти.
Това води до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарствени продукти. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани.
Извън одитирания период ограничението в обхвата на договарянето отпада и законовата и подзаконова рамка са синхронизирани, като Националната здравноосигурителна каса вече има задължение да договаря отстъпки за всички лекарствени продукти.

Според Сметната палата, нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти е сложна и обемна, извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените/новите нормативни актове, което генерира риск за неефективност и неефикасност от тяхното действие.
През визирания период Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък системно са издавали своите решения със закъснение. Резултатът е необосновано удължаване на процедурите и забавяне навлизането на българския пазар на иновативни лекарствени продукти с по-висока ефективност на лечение. Налага се изводът за недостатъчна ефективност и ефикасност на процеса по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти и за необходимостта от предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване, пише още в документа.

От август 2011 г. на държавно регулиране подлежат само цените на лекарствените продукти, които са включени в Позитивния лекарствен списък.
Относно цените на лекарствата извън списъка, отпускани по лекарско предписание, и на тези, отпускани без лекарско предписание, се въвежда регистрационен режим. Разходите за здравеопазване у нас са сравнително устойчиви като относителен дял спрямо БВП. За одитирания период е налице тенденция за изпреварващ средногодишен темп на нарастване на разходите за здравеопазване спрямо темпа на нарастване на БВП, пише още в доклада на Сметната палата.