"Сега ако турците вземат водите на река Резовска (Мутлудере по турски), защото Цариград се нуждае от прясна вода..." Интересно...как бачу ви Джиму знае,че Резовска я зоват Мутлу дере,а се не сята за настоящето име на Цариграда. Иначе ...фнимателният наистина ме изненада приятно с думите от страхотната моя любима песничка на талантливия Mustafa Ceceli: "Omzumda başın eksik, yatağımda kokun Tenimde tenin eksik, gel de bir dokun Gecelerden uykum eksik, yüzde tebessüm Elimde elin eksik, yaşlı hep gözüm" Както знаете,у превода съм гола вода,но нека се опитам: "На рамото ми твоето чело липсва,в леглото ми-твоето ухание На плътта ми твоята плът липсва,ела и докосни ме През нощите сънят ми липсва,а на лицето-усмивка В ръката ми твоята ръка липсва,очите ми вечно сълзят" Послушайте я таа песничка ...нема да съжалявате. *** А...и да не забравя-ЧЕСТИТА ПОБЕДА НА НАШ БАРАК ХЮСЕИН !!! На форумните шамани,де предвещаваха категоричен крах ... |
Натисни тук - поздрав за всички глупаци |
Байо, Цариград е вечното име на Константинопол (Византион) за нас. А как е сегашното име на Пловдив за турците? |
Bay Hasan Чудесен текст, наистина! Даже и не знаех, че мъж може да напише нещо подобно! (Нали е мъж?) Имам и един въпрос: Като малка по долно-южното море транзисторът ни често хващаше мелодии, подчертано тъжни и монотонни - и веднъж баща ми каза, че сам не знае защо - но много обича да слуша турската музика - много го вълнувала, но не може да си обясни защо. Пеят предимно жени. ТОГАВА и аз обърнах внимание на тези песни и се позаслушвам - хем в тях, хем в спомена. И въпросът ми е ЗАЩО са толкова тъжни, наистина? В БГ фолклор най-тъжните песни са предимно свързани с разказ за някакво поражение от въпросния съсед. Но каква е болката в турските? (Това най-сериозно ме интересува - от години. Моля да ми отговорите, ако знаете езика?) Милейди, дружелюбна... |
. SPQR - Благодаря ти. Започвам да чета задълбочено всичко което намеря за вдлъбнаточел смок. Наистина ми е много интересно всичко за змиите в България. Благодаря от сърце Защо му се подиграваш? Човека се е включил точно в стила на форума под "творчеството" на великия Джимо - кой каквото знае (или намери), да си го каже, пейстне, линкне. Статията не прочете ли? Тя е на същия принцип. Иначе с днешното писане малко неловко се получава. Вдигнатите палчета пак си ги има, но твърде начесто с досадното уточнение, че за централата не били съгласни. Съчинителят се трепал да нафърля тонове (вагони) мегаинтелектуален балсат с всичките му премърди салтанати, пикантни умности и так далее, а вие баш за Беленето несъгласни. Язък. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Юнкер |
"Бактън" е в смисъл на "Аман!", "Писна ми" "Ексик олсун" трябва да е нещо като "каква полза". Пример: Един бедняк дълго искал слама за магарето си от чорбаджията и когато най-накрая оня му дал, казал лафа "Ексик олсун, чорбаджи, сламата, като ми умря магарето". |
По желание на Читателите - ХА НАЗДРАВЕ! - и май тва е - само безалкохолни се предлагат... ...макар да се чудя защо? Тук няма моя "вина" - ДИ и в миналото е споменавал въпросния автор. ТОГАВА не можех да оценя напълно есетата му, защото не познавах изобщо положението в страната и не можех да разбера текстовете му. СЕГА, обаче, ги оценявам (почти) напълно - в смисъл, че все още не знам всички имена и събития, които се споменават, а също и НЕ МОГА да повярвам, че подобни неща могат да се случват където и да било... Колкото до невярата ви към думите МУ - мога само да ви погледна с тъжно око и да си помисля: Децаааа! Пътуваха, и още как! И не на околосветски пътешествия, но нагоре-надолу по крайбрежието. Свободата, Панчооо!... Искам да ви подскажа нещо, което може и да не повярвате, докато не се убедите един ден сами. ПОД НАТИСК - а това беше ежедневието ни в НРБ - се осъществява най-голямо удоволствие - с най-малко средства. Винаги намирахме някакъв начин да се отървем от Системата, да идем на море дъъъългоооо!, да се разхождаме нудистки - заради бунта!, да се събираме на купони - сега дори и купони нямате, освен широко озвучените от жълтата преса!; да слушаме забранена музика, забранено радио, забранени вицове... Забранена свобода. Забранено мислене. Забранено Творчество! Забранени чувства... Убедена съм, че в условия на пълна ЛИПСА на Свобода - Изкуството и Творчеството на Човека - във всички аспекти - се развива най-добре, с най-високи върхове и с най-голямо удовлетворение. И с най-силно обединяване на хората!... Тъкмо това сега липсва - и обществото се е разединило и е изпаднало в омраза помежду си. Нямате общ враг, който да ви обедини. И се ядете помежду си - поради глад за Бунт срещу силния на деня. Та, преди Рангел, Ахото, Коко, Митко Ташев и още някои да си построят ветроходи или да си купят лодки, само ченгетата "се возеха" на държавни яхти и скутери. И спортистите, де. Тези няколко "яхти" бяха още един начин за освобождение, привидно - поради забраната да се отдалечават от пристанището, написано на носа им. Но ПЪТУВАХА! (Да не ви разказвам за едно кошмарно 3 часово пътуване на "Ахасфер", в което си изповръщах червата; и представете си учудването ми, най-после да стигнем - от Созопол... до Каваците!!! За 3 часа! Оказа се, че Коко ни е демонстрирал някакъв свръх майсторски яхтинг "срещу вятъра"!!! - за да ни вземе акъла, а ние дори и не знаехме че го прави... Докато не беше построил своята яхта - той често плуваше на чуждите.) И всичко беше чудесно - заради тайната свобода, която изживявахме. Да видим какво ще става нататък... Но в нашия случай - би трябвало да черпи детето на Коко, а не на Ахото, нали? Ние сме епизодици. Миледка, по домакински... Граци, 10Х! Всички, НАЗДРАВЕ! Рогатата, защо мечки и бомби? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Milady2009 |
"Както виждате, на мен наистина ми се прииска да подражавам на риторите на нашето време, които считат себе си подобни на боговете, ако им се удаде да минат за двуезични, както е присъщо на пиявиците, и които считат за връх на изяществото да накичат латинската реч с гръцки думички като със звънчета, макар и това да е съвсем неуместно. Ако пък не достига от отвъдморската дъра-бъра, то те извличат от полуизгнилите папируси по няколко остарели афоризъма, за да хвърлят прах в очите на читателя. Който разбира, забавлява се самодоволно, а който не разбира, възхищава се толкова повече, колкото по-малко разбира. Ибо на нашего брата тъй приятно е да се възхити на всичко чуждоземно. Ако пък сред невежите слушатели и читатели попаднат хора самолюбиви, то те смеят се, ръкопляскат и помахват с уши по магарешки, да не би другите да ги счетат несведущи. Та така." "Холандският варварин", записал думи на Султиция Мория |
Да споделиш с друг(и) лични спомени от живота ти е, като да разкажеш на пътник във влак или автобус какво си видял през прозореца откъм твоята страна! А ако и той ти сподели какво е видял през прозореца откъм неговата страна, тогава КАРТИНАТА(на Пътуването, наречено Живот) СТАВА (по-)ПЪЛНА- и сякаш си живял два Живота! Какво по-хубаво от това, да си "живял" повече от един Живот! Димитри Иванов, чрез разказаните от него негови лични спомени, ни дарява с повече от един "Живот"! БЛАГОДАРСКО, г-н Иванов-Джимо! |
eksik във всички случаи означава нещо липсващо, недостатъчно, непълно. eksik, etmemek и eksik, olmasın са просто пожелания нищо да не ти липсва и изобщо не променят смисъла на eksik. olsun също се използва в разни благопожелания като rahat olsun, демек пожелание за безгрижие, кеф :-) eksik olsun е възклицание или пожелание за нещо или някой да го няма, да изчезне, казано на уличен жаргон – кафа! |
Бате Джимо е написал, че като е дошла 1990 г и вече му е изтървал края на простотиите, а наш водопроводчик, пак чел недочел, гербери намесва. Чети бе, другарю запалянко. Простотията е национална доктрина у нас !!! Прост народ-слаба държава, лесно управляеми хора, монополи, гарантирани със закон огромни печалби, за същите тези монополи. Вече няма материални активи за крадене. Откраднаха ги през 1990 г. Сега вече ни крадат ежедневно, от това, без което не можем. Хляб, вода, ток, парно, телефон ! Бате Джимо, поздравления. Вземи напиши нещо не по спомени , бе човек, а по наблюдения, най вече за периода след 1990 г. Или ти прилошава много, а ? Ти поне хвана и от "онова" време и от това. Тоест и от трите, и преди девети, и преди десети, и сега. А нас питаш ли ни ? |
Параграф, браво, много ми хареса. Няма какво да кажа повече. Ще взема отношение само по този цитат: "Не съм сигурен, но си мисля, че сега децата затлъстяват, понеже тяхното детство не минава в истински игри, а в компютърни игри." Не съм много съгласен и ще кажа защо. Чувал съм този израз и от други хора; въобще като че ли стана нещо като масово оправдание или извинение с примес на съжаление и лееко обвинение ("К' ви са ся младите, ний к'ви готини бяхме щот тичахме по улицата или по поляната.". Не е така; животът не стои на едно място, а се развива, напредва, развиват се технологиите. Навремето ни говореха за научно - технически прогрес, сега има технологичен прогрес; нещата стават бързо и някак устремено - чуваш новините на мига, прадават ти от вясто на събитието, TV мост свързва двама души от разстояние и зрителята присъства на събитието. Кога пуснаха видеото, кога стана анахронизъм, кога се появи ДВД, кога вече стана безинтересно, направо гледаш филма по нет-а. А пък да не говорим за Интернет. Мислите ли, че и ние нямаше да стоим в захлас пред компа, ако го имаше в онези години? Щяхме, разбира се. Че аз като видях за пръв път игрален автомат(не т. нар. "еднорък бандит; май беше на морето, курорта "Дружба) се облещих като че ли съм видял Гойко Митич на живо. Просто тогава бяхме на едно ниво, сега сме на друго, по - високо, в което компютрите и общуването по Инетернет са нещо обичайно и ежедневно. Така, че всяко поведение е с времето си и с постиженията на своето време. Освен това игрите, спортуването и забавленията на открито при младите съвсем не са изчезнали. Просто редуват едното с другото (компа с игрите). По наше време нямаше какво да редуваме, защото имаше само едното. А бе, кое дете ще вземе да ти са завира сега по разни мазета и тавани, какви по интересни неща има навън. |
Изпитвам благородна завист към таланта и дарбата на Джимо, който всяка сряда успява да напише нещо интересно и различно в една омайваща и нестандартна симбиоза между публицистика и художествено слово, както и за запазената на неговите години страхотна памет и интерес към заобикалящия го свяг и духовното. Ще ме разберат какво искам да кажа "колегите" от третата възраст ... |
Колеги, нещо съм прибързал, в резултат на което съм допуснал тъпи правописни грешки - "в" вм. "м" в "място", "зрителята" вм. "зрителят" и др. Моля за извинение. |
Вдлъбнаточелия смок съвсем не е единствената отровна змия от семейство Смокове (Colubridae), което между другото включва 75% от наличните змии на планетата. Също така, поне 5 вида смокове, най-популярни от които са буумсленг и туиг могат да убият (и убиват) хора. Иначе отровните смокове, които не са опасни за поради вътрешно разположените зъби са десетки видове. Ама понеже е сефте за този автор да пише без да си проверява информацията, предлагам да не му забелязваме |
Петте основни принципа на глупостта: 1) Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение. 2_ Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой. 3) Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда. 4) Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка. 5) Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува. Allegro ma non troppo ! |