Добави мнение Мнения:17
| Излиза, че бонусите за университетите са лошо нещо, така ли да го разбираме? Щото аз помня едно възмущение тука относно малкото пари за образование...  |
Сипи им, Бочко, сипи с черпака повечко - зер избори идат! Ако не стигнат парите, ще ни вземеш повечко данъци!  |
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш.  |
Така например Софийският университет има 58.7% приложение на полученото висше образование в направление "Физически науки" и 2.48% безработица. При такива показатели спрямо критериите на МОМН СУ трябва да получи 12.5% бонус за записаните във "Физически науки" студенти спрямо определения с постановлението на МС 9%. Същата грешка е допусната и при химическите науки, където СУ взима 9% вместо полагаемите се 12.5%. Грешка?! По-скоро съзнателна политика на управляващите ни калинки за доубиване на островчетата сериозна наука оцеляла в страната. Тези дни 1/3 от класираните в дълбока тайна 98 проекта от Фонда за научни изследвания (управляван по волята на египтолога без участието на физици, химици и математици), са на всевъзможни уманитарни задруги - доста от тях са НПО-та или загадъчни ООД-та... по физика има само 2 одобрени проекта, по химия мъничко повече. Даже бай Петко Симеонов се е класирал с Омда ЕООД да "събира, систематизира и запазва народната памет" за славните години на установяване на демокрацията....за скромната сума от 160000 лв. Скромна, щото едни юнаци от НБУ и ЮЗУ ще съживяват с "интелигентен растеж" погиващото българско образование за цели 400000 лв... Я да си спомним си с каква сума "спаси" тези дни НАО Рожен най-добрият астроном сред футболистите... |
| Като продължение на написаното от комар-а - 460000 лева (от които 322000 за първата година на проекта и 138000 - за втората) държавата дава на съвместен проект на СУ и частния Институт за модерна политика (едно леговище на т.нар. експерти на прехода - стратези на сегашното ни дередже) за реализирането на проект FFNNIPO_12_00590: "ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО СРЕЩУ АНТИЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1940-44 Г. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИКО-ПРАВНИТЕ И СОЦИО-КУЛТУРНИТЕ МОДЕЛИ НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО И СПАСЕНИЕТО" - със сигурност интересна тема, но е безумие да се дават такива огромни суми (половината от годишната издръжка на Роженската обсерватория) за неща, дето съвършено безплатно могат да ги свършат студенти-дипломанти. Така че - ако искате да спасите НАО-Рожен - не призовавайте да се събират стотинки, ами просто дайте да поставим на мястото им наглеците, дето пълнят гушите на "тинк-танковете" с пари за наука (за някои от тези хора - точното място е бесилото, ама и някоя дупка, останала от бомбардировки може да свърши работа). |
Сипи им, Бочко, сипи с черпака повечко - зер избори идат! Ако не стигнат парите, ще ни вземеш повечко данъци! Манрика, ти как стана програмисче бе момше. В къщи около кюмбето ли. Не беше ли безплатно в университет бе. Че и кандидатушка стана безплатно в КЦИТ. А сега защо давали пари на университетите.Изпил млякото и ритнал бакрачето. Трябва да плащаш за онова образование момше. Благодарение на него се настани в чужда фирма и ходиш във Виена да гледаш опери в Щатсопера. Ти си най-големия черпаклия в случая. Инак даване на бонуси само на някои университети също е глупост по простата причина, че в България съвсем не се гледа кой в кой университет е завършил при постъпване на работа. На първо място са връзките, след това регионалния принцип - в България нямаме мобилността характерна за САЩ, например. Така, че стремежът трябва да бъде към изравнпяване на качеството на обучение, а не към деференциация. |
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш. Щурчо, нито във Великобритания, нито в САЩ, пък и другаде се гледат цитатите. Във Великобритания го считат за фукане. Аз мога да ти кажа много начини за печелене на цитати беЗ учения да е направил нищо съществено. Мога да дам примери, но ще обидя колеги. Обратно имах колега, който рзработваше съвсем нов метод и като нов много малко по света работеха по негол, а от там и ниската цитируемост. Също, германците цитират с предимство германци, французите цитират французи, а всички цитират американците, така, че който е бил в САЩ печели най-много цитати, въпреки, че може да има някаква минимална роля. Най-важното е в какви списания се публикува и качеството на проекта. Разбира се за България са важни цитатите, но това не са единствения критерий, най-важния критерий е какво е качеството на проекта и на качествата на изпълнителния състав. Аз например съм бил около 10 години в западни фирми, в които се развива също научна работа и то на много високо ниво, свързана с практиката. Но там няма практика да се публикува и от там да се цитира, нещо повече там инфо0рмацията се крие. |
| Ето още един интересен проект: FFNNIPO_12_01555 МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ - БОТЕВГРАД 105 000 150000 ПРОФ. МАНОЛ НИКОЛОВ РИБОВ КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Очаквайте след две години да се подобри живота ви. (Искам да оитебележа, че не злобея, аз съм спечелил проект). |
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш.  ]  Не само брой цитирания (общо взето това е така наречения импакт фактор - изчислява се само за чужди издания), а и брой собствени публикации в чужди или наши научни издания. Като за публикация в чуждо издания се дават примерно 10 точки, за цитиране в чуждо издание 8 точки, публикация в наше - 5 точки, цитиранията в наши не се броят, защото по приятелска линия ще почнат да се цитират един друг, та ум да ти зайде. И се определя някакъв минимум точки, които трябва да има даден факултет, за да получи субсидия. Като цитиранията (импакт фактора) и публикациите се отчитат по факултети, и то за някакъв срок - до 5 назад, или 10 (това добри експерти могат да го изичслят като сравнят наши много добри учени с каква честота публикуват). И естествено субсидията да се дава не на университета, а на факултетите. Който факултет няма съответния минимум брой точки получава дзвънци. Така по естествен и логичен път ще се изпозакрият сума измислени университети и факултети. |
Щурчо, нито във Великобритания, нито в САЩ, пък и другаде се гледат цитатите. Марксе, не си прав - това зависи от областта, не може да се подхожда с един аршин. В една по-приложна област, естествено, критериите са други и наистина там новостите по-скоро се крият, особено пък в частните фирми. Иначе тя и псевдонауката у нас се оправдава за липсата на цитати от чужди автори с подобен аргумент. За фундаменталните изследвания Щурчо е прав - не само се гледат, но и напредване в кариерата, проекти и т.н. - всичко зависи много от тях. И не само бройката на цитатите, а доколко са съществени - едно е да си в кюпа на десетки работи, цитирани за някакъв прогрес по темата, друго е редичката да почва с твоето творение, да не говорим пък за поименно цитиране. |
| Децата на софийските гарвани ги записват в УНСС и СУ. После гарваните гледат, гледат, гледат и от своите гарджета по- хубави не виждат. |
Инак даване на бонуси само на някои университети също е глупост по простата причина, че в България съвсем не се гледа кой в кой университет е завършил при постъпване на работа. Ми не е вярно. Гледат и още как. Негласно приемат на работа юристи само от СУ. Става въпрос ако трябва да върши някаква работа, де. |
| Все пак, образование се прави с пари. Справедливо ли се финансират всички? Горе- долу поне. Отдавна мина времето, образование да се прави с черна дъска и тебешир. |
Гледат и още как. Негласно приемат на работа юристи само от СУ. Става въпрос ако трябва да върши някаква работа, де. явно от този прясно избран член на КС не се очаква да върши работа…  Натисни тук |
| @veny.gyurova 19 Ноември 2012 10:51 Като за публикация в чуждо издания се дават примерно 10 точки, за цитиране в чуждо издание 8 точки, публикация в наше - 5 точки, цитиранията в наши не се броят, защото по приятелска линия ще почнат да се цитират един друг, та ум да ти зайде. Ако си мислите, че приятелската линия на цитиране не е застъпена и извън България много се лъжете. И там я има практиката -- аз цитирам теб, ти цитираш мен. |
Добави мнение Мнения:17