Отиди на страница:
   Хубава история! http://bit.ly/10rEHHP | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Milady2009 |
Гюнтер Ферхойген е гнусен лъжец. Освен това е изключително красив, както повечето евр/оп/ейски чиновници. Г-н бачо Дмитри този път е доста пряк, хвала за което.  |
| Що ми се струва, че католиците опитват за първи път турското кафе при падането на Буда през 1541 г., а не при втората обсада на Виена? |
| Бяла лястовица - Натисни тук |
| YouTube, Борис Христов пее "Широкая Масленица" Потешу я свою хозяйку, Возьму я в руки балалайку. Широкая Масленица, Ты с чем пришла? Ты с чем пришла? Со весельем, да с радостью, И со всякую сладостью, С пирогами, с оладьями, Да с блинами с горячими, С скоморохом – гудошником, С дударем, да с волынщиком, Со пивами ячменными, Со медами свяченными… С пирогами, с оладьям, Да с блинами с горячими, Широкая Масленица! |
Що ми се струва, че католиците опитват за първи път турското кафе при падането на Буда през 1541 г., а не при втората обсада на Виена? Щото още преди тва са имали чиста Арабика, навместо долнопробна Робуста от която главата може да ти се пръсне   |
После той умря. През 1938 г. във Военната болница в Пловдив...сетиха се все пак и сложиха плоча на входа на болницата. |
Не мога да намеря в YouTube как Борис Христов пее "Широкая Масленица". Моля, помогнете ми, ако можете. Еххх, спомняте ли си госпожо, какви интелектуалци имаше на времето? Леко пийнали, избръснати до синьо, цитираха италианските либрети в оригинал, а не през руски превод, бяха слушали Вагнер и знаеха, че голямото коване не е на меча на Зигфрид, макар че и там се кове, а на слизането на Вотан и Логе в Нибелхайм Натисни тук. Не бяха слушали Борис Христов на плоча, защото той до края на войната още не беше пропял в операта, камо ли да записва, пък след това дълго и него, и записите му не ги пускалха в България - чак до директното предаване по телевизията на кацането на Аполо 11 на Луната - но знаеха, че популярно известната сред новоинтелектуалците "Широкая Масленица" всъщност е ария от руска опера. И понеже са леко пийнали, можеше да не си спомнят точно малкоизвестната опера, можеше да не си спомнят, че плочата на 78 вероятно е била на Шаляпин, но пък ако имаха тогава интернет и ютуб, само с тази си ерудиция, с която не парадираха, щяха да намерят, че композиторът е Серов, операта "Вража сила", арията на Ерьомка, а записът на Борис Христов в ютуб е Натисни тук. Какви времена бяха, а госпожо! А сега? Префактурират на Исакча и плащат на всякакви... |
| Сали Яшар - български вариант - музей "Орешака" - Натисни тук Сали Яшар - български вариант - музей "Етъра" - Натисни тук Сали Яшар - гръцки вариант - пред кръчма в Паралия Катерини - Натисни тук |
1600г Кафето е въведено в Западна Европа от венециански търговци. Папа Климент VIII го благославя, като питие подходящо за християните. 1645г Първото кафене в Италия отваря врати. 1672г Първото кафене отваря врати в Париж. 1675г Турската армия обсажда Виена. Франц Георг Колчицки преминава през вражеските линии и води подкрепления. След поражението, бягащите турци изоставят чували с „черен фураж”, който Колчицки разпознава като кафе. Той го пожелава за награда и отваря първото кафене в Централна Европа. Колчицки въвежда прецеждането на кафето и добавянето на мляко към напитката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
Meto ot Interneto 20 Ноември 2012 20:48 Не, това не може да се подмете. Верно ли е, или не е. Мерси. Не знам за жената на Й. Йовков, но пък съм чувал за прегазен човек от сина на арабски дипломат - търговец на оръжие, който за да избегне "н'ам си к'во си" бил осиновен формално от българин и приел фамилията Найденов. Ама какво беше точно съм забравил... |
Деспина Йовкова умира през 1967 г., прегазена от автомобила на италиански чиновник на бул. "Цариградско шосе", случаят е потулен. каза гуглето  |
 . Благодаря за удоволствието г-н Иванов. Като "Есть" философ си позволявам да приложа "Агатон" от "Книга Апокрифи" на Карел Чапек:"Академиците на Беотия[1] поканиха атинския философ Агатон да им прочете лекция за философията. Въпреки че не беше блестящ оратор, Агатон прие поканата, за да допринесе според силите си за пропагандирането на философията, която, според думите на историка, „изглеждаше в упадък“. В определения ден той пристигна в Беотия, но за лекцията беше още рано; затова Агатон излезе на разходка в околностите на града и в лятната привечер се любуваше на полета на лястовиците над атинските покриви. Когато удари осем часът, той отиде в лекционната зала, но я намери почти празна; само пет-шестима души седяха на пейките. Агатон седна край катедрата и реши да почака малко, докато се съберат повече слушатели; той разгъна свитъка, на който беше написана лекцията му, и потъна в четене. Тоя свитък съдържаше всички основни въпроси на философията; започваше с теорията на познанието, даваше се в него дефиниция на истината, подлагаха се на унищожителна критика погрешните възгледи, тоест всички философии по света с изключение на Агатоновата, и се набелязваха в общи линии висшите идеи. Когато Агатон стигна дотук, той вдигна очи: всичките му слушатели бяха девет на брой. Обзе го гняв и мъка; той удари със свитъка о масата и започна лекцията си така: — Дами и господа, или по-скоро, андрес бойотикой[2], нямам впечатление градът ви да проявява особен интерес към възвишените въпроси на нашия дневен ред. Аз зная, мъже беотийци, в този момент ви занимават повече изборите за местното булѐ[3], а тук няма място за мъдрост, нито дори за разум: изборите са работа на хитреците. В този миг Агатон се сепна и се позамисли. — Я чакайте, чакайте — подхвана той отново, — тъкмо в този момент неволно аз казах нещо, за което досега не съм разсъждавал. Аз споменах трите думи: хитрост, разум, мъдрост. Изрекох ги в състояние на гняв. И трите означават някаква способност на интелекта; чувствувам, че те имат съвсем различно значение, но сега трудно бих могъл да кажа по какво се различават. Извинете, аз веднага ще се върна към темата; нека само си поизясня съдържанието на тези три думи. — Всъщност, ясно е; — продължи той след малко — противоположност на хитростта е глупостта, докато противоположност на разума е лудостта. Но кое противопоставяме ние на мъдростта? Има идеи, господа, които не са нито хитри, тъй като са твърде прости, нито разумни, тъй като напомнят лудостта, и все пак са мъдри. Мъдростта не прилича нито на хитростта, нито на разума. — Мъже беотийци, в ежедневния си живот ние, както се казва по гръцки, пет пари не даваме за дефинициите на понятията, и все пак много точно ги различаваме. За някого ще кажете, че е хитър крадец; никога обаче няма да го назовете „разумен“ или дори „мъдър крадец“. Ще похвалите шивача си, като изтъкнете, че цените му са разумни, но няма да кажете, че са мъдри. Тук очевидно има някаква разлика, която ви пречи да смесвате думите. Когато кажете за някого, че е хитър селяк, вие с това очевидно искате да кажете, че умее изгодно да продаде стоката си на пазара; ако кажете, че той е разумен селянин, вие навярно искате да кажете, че той изобщо е добър стопанин; но когато го назовете мъдър селянин, това може би означава, че той живее правилно, че знае много и умее да посъветва хората, като се отнася сериозно и с разбиране към тревогите им. Или, да кажем, хитрият политик може да не бъде нищо друго освен един шмекер и вредител на републиката; но разумен ще назовеш само този политик, който, достоен за похвала, умее да ръководи делата за обща полза; докато мъдрият политик, господа, сигурно всички чувствувате това, с една дума, такъв човек ние наричаме „баща на отечеството“ или някак подобно; от това се вижда, че мъдростта крие в себе си нещо особено сърдечно. Когато кажа за някого, че е хитър, аз имам предвид някакво забележително качество; все едно да кажа, че пчелата има жило или че слонът има хобот. Съвсем другояче ще отбележа, че пчелата е трудолюбива или че слонът е извънредно силен; в това вече има известно признание, аз уважавам силата, но не уважавам хобота. Със същата сериозност ще изтъкна за някого, че е разумен. Но кажа ли, че е мъдър, това вече, уважаеми, е друго нещо, то е все едно да кажа, че го обичам. С една дума, хитростта е дар или талант; разумът е предимство или сила, но мъдростта е добродетел. Сега вече аз зная каква е разликата между тия три думи. Хитростта е обикновено жестока, злонамерена и егоистична; дири да намери слабостта на ближния и съумява да я използува за своя полза; тя води към успех. Разумът бива жесток към човека, но е справедлив по отношение на целта; търси общата полза; когато открие слабост или изостаналост у ближния, гледа да я отстрани с поучение или дисциплина; води към изправление. Мъдростта не може да бъде жестока, тъй като тя е самата благосклонност и симпатия; тя вече не търси дори общата полза, тъй като твърде обича хората, за да може да обича някаква по-нататъшна цел; намери ли ближния слаб или жалък, тя му прощава и го обича; води към хармония. Мъже беотийци, чували ли сте някога определението „мъдър“ да се дава на нещастен човек, или на весел, или на кисел и разочарован? Кажете, защо сме свикнали, в нефилософския живот поне, да наричаме мъдър този човек, у когото има най-малко ненавист и който добре се разбира със света? Повторете за себе си много пъти думата „мъдрост“ и пак я повторете; кажете си тази дума, когато сте радостни или тъжни, когато сте уморени, възмутени и нетърпеливи; ще доловите в нея тъга, но тъга кротка; радост, но радост, повтаряща се постоянно и нежно; умора, но умора, изпълнена с импулси, търпение и безкрайно опрощение; и всичко това, приятели, звучи прелестно и тъжно — такъв е гласът на мъдростта. Да, мъдростта е някаква особена тъга. Своя разум човекът може да вложи цял в творчеството си, може да го осъществи чрез своя труд. Мъдростта обаче винаги ще остане над всяка творба. Мъдрият човек е като градинарят, който наторява лехата или привързва розата към колчето и при това мисли може би за създателя. Делото му никога няма да обхване, нито ще въплъти мъдростта му. Разумът се проявява в делото, мъдростта в преживяването. Обаче мъдрите поети и хора на изкуството съумяват да вложат в творбите си и това преживяване; те раздават мъдростта си не чрез дела, а направо чрез преживяването. И в това се състои особената цена на изкуството, и нищо в света не може да се сравни с нея. Ето, аз съвсем се отклоних от темата. Но какво бих могъл да кажа още? Ако мъдростта е в преживяването, а не в мислите, тогава излишно е да ви чета това, което е написано в свитъка. Бележки [1] БЕОТИЯ — област в Средна Гърция, обкръжена от високи планини. ↑ [2] Ανδρεϛ δοιότιϰοι (старогр.) — беотийци, беотийски мъже. ↑ [3] Булѐ (старогр.) — съвещателно тяло в гръцките градове, което било избирано от гръцките граждани за известен период, за да ръководи градските работи. ↑" Това е то...  |
Ферхойген е марксист, ако мисли, че Европа е дотам, докъдето била Австро-Унгария. Т-цъ, аз си изградих друга теория, европа е дотам, докъдето предпочитат говеждото пред свинското, т.е. някъде до средата на Германия, прави ми впечатление, колко лесно се разбирам с хора родени от страната на свинското.... |
| Да, истинските европейци са тези, които плюскат кървави бифтеци от говеда. Не знам как на това се гледа в Индия например. |