Добави мнение Мнения:17
Както през цялото си 1142-годишно съществуване, така и днес сЪвeтската власт Ммм даа..............мечтии.........  |
От създаването на Българската екзархия (1870 г.) та чак до наши дни нищо в отношенията между Българската църква и държавата не се променя, очевидно нямаме основание и да смятаме, че ще се промени. Но това е друга тема...  Ама верно ли? Таз Екзархия от небето, свише ли е паднала? Някога имаше една такава пловдивска археоложка, като Петрински. Която беше наредила на общите работници, да заличат надписа на един епиграфски паметник. Понеже бил в противоречие с нейната си теория. Та такива работи. |
Случаят с цар Теодор Светослав и патриарх Йоаким III е повече от мистериозен. Обвинението звучи абсолютно нелепо - духовният пастир на българите- проводник на интересите на Златната орда!? Години преди възкачването му на търновския престол, Теодор Светослав е заложник на мира в Константинопол, а успешните преговори за освобождаването му се водят лично от Йоаким III. Налице е или долна неблагодарност плюс правораздаване тип Йосиф Джугашвили, или нещо, което е гнусно дори и за произнасяне - главата на БПЦ да предава страната си на външна измаилтянска сила!? Така или иначе Петрински не е развил темата и е пропуснал случая да стовари мощен пролетарски песник връз немощната снага на БГ попщината  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Damage_case |
| 1/ Оптимизъм... Статията ти преди настоящата трилогия беше "великолепна" и така и ти го написах. Позволих си "малка техническа забележка" /извинявам се за самоцитатите/ - очевидно използваш исторически извори, писани по червено време, редактираш малко правописа, но оставяш "Бог" с малка буква. Няма да ти кажа колко бира изпих и с колко зъби скърцах, като продължи с това и в първите две части от тази тема. Даже написах нещо от рода на: "... величав в своето богоборство до над каноните на родния си език. Величав като еснаф, който събува лявата си пантофа, за да убие хлебарка на стената..." Добре, че не го постнах. Благодаря ти за тази малка буква! Пиша го без капка ирония, която е заразният бонтон на този форум. Както е казал Джимо, когато е превеждал кацането, "тази малка крачка е голяма крачка" /уф, това изречение да се прескочи/ |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| 3/ Песимизъм... "...А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си..." /3:8-15/ Заповед на свети апостол Павел до християните |
| По бях впечатлен от историята на na другия, златния кръст намерен в Преслав от миналия брой, дето византийците го откраднали и прегънали за по лесно носене. И това поднесено с непоколебима вяра, че точно византийците са го гепили, при положение че преди това Преслав е превзет от киевските руснаци на Свтослав. Това е като да ти оберат къщата 2 пъти, но ти си убеден, че точно втория крадец ти е дигнал бижутата. Какво сила е идеологическия подход в историческата наука, а? Не оставя бели полета никъде, всичко е просто и ясно, като цецов сътрудник. |
Съвсем сигурно е, че първите Асеневци са сурови владетели, а и как иначе може да се срази имперската власт на Балканите. Сестреникът им цар Борил (1207-1218) провежда църковен събор през 1211 г., на който българският архиепископ и примас Василий (1186-1227(?) даже не присъствал, съборът е открит и ръководен лично от царя. Отсъствието на архиепископ Василий от църковен събор поради несъгласието му с антиуниатската политика на цар Борил ще да е още едно крупно доказателство за мястото на църквата в българското Средновековие. И откъде тази сигурност, че и "съвсем сигурно било"? Изобщо дали е наясно др. Петрински какво представлява унията, че извежда и "антиуниатската политика на Борил"? Аман от неука папагалщина на глупостите, писани по политически и идеологически съображения при стария режим! Да оставим на страна "съвпадението" между анти-катарските/албигойските инициативи на папа Инокентий III и изненадващия след първоначалната търпимост към богомилите събор срещу тях в България; да оставим настрана допускането, че Археипископ Василий е изпуснат в запазените преписи (най-ранния от 14 век), за да не навява каквито да е спомени за "срамната уния с еретиците", така както от всички писания на България след 1275 г., (когато Търново става "Третия Рим" ) са премахнати каквито и да е податки за периода на църковното подчинение към ... първия Рим. Та да ги оставим тези неща, ама защо пустия му синодик е датиран според календара на папската канцелария от 13 в, а не според византийския календар на Православната църква?? И защо четем: " 50 (Палаузов препис, 57 по Дриновия ). [На] онези, които отхвърлят и подиграват причастието с честното тяло на нашия господ Исус Христос, като от хвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса господа наш заради нашето спасение, анатема." Защо текстът не е "отхвърлят и подиграват причастието със светото тяло и кръв на нашия господ Исус Христос", както стои във византийския първоизточник от 9ти в.? Да не би случайно да е, защото по католическия обичай, за разлика от православния, миряните били причестявани само с хляб (тялото Христово ) , а само свещенослужителите и с хляб и с вино (тялото и кръвта Христови ) ? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| "Историята има силни прогностични възможности, само един може да е изводът от преглед на историята на Българската църква. Както през цялото си 1142-годишно съществуване, така и днес светската власт ще намери правилните властови лостове, за да не изпусне командването на тази организация." *** Kotka,  ... |
| Момчил Методиев, сп."Християнство и култура", 2007 "Дори и в момента огромна част от българското общество признава като един- ствената историческа заслуга на Българската църква запазването на българ- ското национално самосъзнание през епохата на чуждо владичество. Въпреки систематичния административен тормоз от страна на държавата, в годините на комунизма част от висшето духовенство се стреми да съхрани жива църков- ната традиция, докато друга част от него подпомага държавата в нейната фак- тически атеистична пропаганда. Архивите от този период са средство не само за разбиране на ситуацията, в която е живяла Църквата през този период, но и за осъзнаване на ограниченията, на които са били подлагани висшите духовници и енорийските свещеници. А вероятно точно там се крият част от тлеещите конфликти сред висшите български духовници, както и част от обяснението за пасивността на Българската църква след началото на прехода." |
| Мисля и се мая къде е логиката в следното изказване: но в случая било налично и кръвосмешение - Мануил, чичото на Ирина, бил вече женен за една от дъщерите на цар Иван Асен Велики Как се появи кръвосмешението? Мануилчо и щерката на Иван Асеня си създават собствен род. Племеницата на Мануилчо и самият Иван Асен също създават род. Връзка има, но няма преплитане (смешение). Щеше да има смешение, ако не племеницата на Мануилчо, а щерка му от брака със щерката на Иван Асен се беше омъжила за последния. Много ми е интересно дали въпросната изцепка е дело на Петрински или наистина се мъдри в някой изворен документ. |
| Трилогията на Петрински следва странен модел. Обикновено по-миналите периоди се преминават с по-голяма скорост (поради по малкото извори), а при по-съвременните се представят повече подробности (поради наличието на повече извори). Тук обаче наблюдаваме как Петрински отделя повече внимание на ранните епохи в историята на българската църква, преминава в галоп при Второто българско царство и достига космическа скорост като прескача пет тъмни века с едничко споменаване на Екзархията. Може би интересът му е бил именно в ранните години на нашата църква. Може би е смятал, че една шеста от трилогията, занимаваща се с БПЦ през Второто българско царство, подкрепят нещо, което е доказал в предишните две части. Може би смята, че всеки знае истинската история на нашата църква от падането ни под турска власт та досега и затова не е сметнал за необходимо да ни отваря очите за всеизвестното чрез статия под рубриката "Истинската история". Няма представа. Той е авторът и може да пише каквото си желае с каквито си мотиви иска. Но аз наистина чаках този четвъртък за да науа нещо ново за историята на църквата ни от падането на България под турско до обявяването на Екзархията (за последната имам пресен спомен от "Българският Великден"  . Особено при твърдения, че БПЦ опазила народния дух през тези тежки времена.Преди години Петрински писа за това, че административно Търновската патриаршия бива погълната от Цариградската доста години след загубата на държавността ни. Но ми се иска да знам кога в българските църкви започва да се служи на гръцки. Колко са местата като Рилския манастир, където се е запазила някаква форма на българщината (дори и той е бил част от Охридската архиепископия и по-късно от сръбската (печка) патриархия, а по-късно и на Цариград). Какво е било мястото на българския и гръцки езици там като знаем, че има иконина гръцки език, Хрельовата кула се нарича "до пирго", което е гръцката дума за кула? Явно по паисиево време българщината е била в изключителна криза, че той да напише своята история. Дали църквата като организация наистина е пазител на националния дух? Или българският дух е оцелял въпреки църквата? Или българският дух е възкресен в резултат на националните движения в Западна Европа и чуждата пропаганда из нашите земи (както твърди Брайтман)? Като виждам какво прави БПЦ сега във време на свобода и относителен верски монопол, трудно мога да си представя същата църква да събуди някого. Или може би църквата има роля и стойност единствено когато е в опозиция, когато е на страната на обезправените и страдащите, а не е преплетена с държавната администрация. |
Добави мнение Мнения:17