Добави мнение Мнения:16
| Хааааааа! Синьото слънце на пустинята! Комарницки - Президент!!!  |
| Браво! Слязъл е Господ да ви възкреси. Гледайте да не изпуснте трена, държейки мавъра за ръчичка  Щото той билет за този трен няма. |
Комаре, стресна ме бре, човек! Помислих, че Му закачат главата като трофей на стената. Пък то не било трофей, ами ... кумир  |
| Като видя синьото лъвче и ми става тъжно. Бяхме млади и с големи надежди. Тогава се изнесох навън, като възнамерявах да се върна. След като видях, че нещата няма да се оправят , реших да си уредя живота тук и не съжалявам. Само надеждите от младоста се оказаха окрадени. Комарницки ни показва всичко това само на една карикатура. Браво майсторе! |
| Шаро, завиждам ти! Бил си млад, с големи надежди ( в Синьото лъвче), но си бил достатъчно умен да се "изнесеш". |
| Супер попадение! Само че това е втора серия. В първата серия Мартинчо окачваше лъвчето с Костовия лик на стената. |
| Някой помни ли чудесното кръчме Синият лъв? Май Явор Дачков го държеше. Първо беше клуб на СДС-Средец, доста голяма къща на ъгъла на Раковски и Иван Вазов, имаше и хубава градина. Хем партийни чествания правехме, хем си похапвахме вечер, в скромна обстановка. Даже си спомням едно честване на 10-годишнината от основаването на СДС-Средец. Мен, макар и отлюспена, ме поканиха, и то от старото ръководство, ах, мисля, самият Иван Сотиров, от което бях доста поласкана и благодарна за оценката, подчертано непартийна. След това, като го взе заведението Явор Дачков, стана много шик, с един млечно бял интериор - ленени пердета и покривки, чудесно дискретно музикално оформление, само джаз. Често го ползвахме вечер компаниите след театър и концерт - на една крачка от Народния и от Зала България. Много изискан народ имаше. Сега вече, ах, сега вече.... дори и не знам какво има там. Ех, синьо лъвче, някой ако е в час, да ме открехне що е там веч.  |
Добави мнение Мнения:16