Добави мнение Мнения:10
Не знаех, че е пишел стихове...Имам морската му поредица за корабите. Интересна и полезна... ------------------------------------------- Блогът на Генек |
Батинката ме натъжи. Чони Чонев е една от легендите на славното ни време. Бог да го прости... | Жил отважный капитан, Он объездил много стран, И не раз он Бороздил океан. Раз пятнадцать он тонул, Погибал среди акул, Но ни разу Даже глазом не моргнул! И в беде, И в бою Напевал он всюду Песенку свою: Капитан, капитан, Улыбнитесь, Ведь улыбка - Это флаг корабля. Капитан, капитан, Подтянитесь - Только смелым Покоряются моря! Но однажды капитан Был в одной из дальних стран И влюбился Как простой мальчуган. Раз пятнадцать он краснел, Заикался и бледнел, Но в любви ей Объясниться не посмел. Он мрачнел, Он худел, И никто ему По-дружески не спел: Капитан, капитан, Улыбнитесь, Ведь улыбка - Это флаг корабля. Капитан, капитан, Подтянитесь - Только смелым Покоряются моря! Капитан, капитан, Улыбнитесь, Ведь улыбка - Это флаг корабля. Капитан, капитан, Подтянитесь - Только смелым Покоряются моря! |
| То и аз се сетих за нашата песен от моряшките казармени времена. До всички набори: "Вятърът вимпела вее, влажни мъгли се топят, чезне зад кърмата кея, весели чайки кръжат. Сбогом, сбогом роден край, сбогом на прощаване, ще се видим пак след далечно плаване..." |
Малко разбирам от литература, мога много да чета, само... начина на писане на Калин Донков е силно приятен за възпритие...  . |
| Дори не знаех, че е починал. Поклон за Човека написал стихотворението по-долу! Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно... Тук всяка рима е горчива истина, не чипкане на плажа – до коляно... Изстрадани са всички мои образи, които съм ловил среднощ на вахтите, когато вятърът, съвсем разкъсал розата на ветровете, духал е отвсякъде... Били са всички тези бури, качката, измокрените дрехи и умората; и пръските, замръзнали по мачтата, когато сме били далеч от хората. Не съм добавил грам към преживяното, дори нарочно съм смекчавал краските, когато са ни били ураганите и щорм е снемал от лицата маските. Когато ни е идвало до гушата и синьото е влизало в очите ни, и слабите са бягали на сушата, оставили на кораба мечтите си. И затова не ме привличат сладките сантиментални стихчета от пристана. Аз пиша върху картите с прокладките, изстрадал всичко, всяка своя истина... Изстрадал всичко, всяка своя истина... Как странно е, че любовта остана! Морето в моя стих не е измислено. Сторете път да мине Капитана!... ЧОНИ ЧОНЕВ |
Може би единственото божествено в човека е правото му на избор. И волята му да го упражни. И когато е страшен. И когато е неразбираем. Няма нужда от думи, цитатът е непоносимо точен! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Half-caste |
| Харесвах Чони. И той беше точно такъв, какъвто го описваш, поете. Предизвикваше първоначално подозрение с тази своя жизнерадостност, с откритата си отзивчива душа и невероятната способност да се удивлява на живота, да се възхищава на доброто в едно зло време. Харесвах и стиховете му, и му помагах, с каквото мога. Насърчавах го, успокоявах го - нека да пише, да не мисли за друго. Чони Чонев, главен редактор на списание "Воин". Поет и моряк. Приятел. Да, така беше. |
Добави мнение Мнения:10