
| Сънародници, здравейте! Не е необходимо да се представям. Вие отлично знаете коя съм и затова ще ви помоля да се обръщате към мен чинопочитателно и с изрази като Ваша Светлост, Госпожо Президент или за по-кратко Другарко. След дълги и трудни размишления разкъсваща носталгия по родината на моя баща Дон Педро (Бай Петър), търсен активно и от Интерпол за комунистическа дейност, взех твърдо решение да се влея в редиците на интернационала, като засвидетелсвам със своето присъствие общите черти между мен и 90% от участниците. Не е безизвестен факт, че за да се реализирам в политическия живот организирах обир на капиталистическа банка и отвлякох скромната сума от 2.5 милиона долара. Хунтата ме претрепа от бой и други работи, но стисках геройски зъби и мълчах като редови комунист. Когато хунтата се разпадна имах на разположение всичките пари и атакувах политическите върхове. Постъпих така, както би направил всеки честен български комунист или като вашите президенти и народни представители, с които имаме една и съща яркочервена кръвна група. Виждам този форум като последната цитадела на пролетарската истина и отправен желон към бъдещето на България и света. Като 36-ти президент на Бразилия, отправям най-добри пожелания към България, която признавам за моя родина. Дилма Русефф - Президент на Бразилия |
Виждам този форум като последната цитадела на пролетарската истина и отправен желон към бъдещето на България и света. Да крепне пролетарската дружба! |
ех спаске спаске колко още прякора ще публикуваш милинки та да не остане жив форумец неразбрал акъля твой животрептящ ![]() |
Какво неуважение към запетайката, изядена в заглавието! Направо ми иде да отида да се оплача на модератора, взе да ми става навик! Имаше преди много, много години един научно-фантастичен разказ, в който идваха едни плужеци, които можеха да се маскират като абсолютно всичко - черешката на тортата, свинското печено, и каквото там още беше хрумнало на автора. Но иначе си оставаха плужеци. Защо се сещам за този разказ, направо понятие си нямам... ![]() |
| Don е отбелязал правилно, че съм допуснала грешка в заглавието. Моля всички за извинение. За да разберете за водената от мен политика, можете да се обърнете към официалната страница на моето правителство http://www.brasil.gov.br/. Хората ме подкрепят. Не съм ги оставила без заплати или без фиести. Народът е най-важният отрасъл за развитието на една държава. Вашият президент Плевнелиев ми харесва, но трябва да бъде по-твърд във взимане на решения, докато Първия министър Бойко Борисов е човек с доста вътрешен антагонизъм, което го прави леко лабилен в политическата обстановка. Да не забравяме обаче, че негов добър учител беше другаря Тодор Живков и БКП. На другаря Борисов най му отива военната униформа, с която ми прилича на генерал Пиночет, който управляваше с твърда ръка. Думата другар, която вие премахнахте от употреба, доведе до негативизъм сред населението, а масовата употреба на опиати не прави чест на вашето правителство и премиер. Аз съм наредила наркодилърите да не бъдат задържани, а разстрелвани на място. Само така се учредяват правилата на човека сред една умна нация. Благодаря Ви. Дилма Русефф |
Традицията е стара. То не бяха Саркози, Умберто Еко, Марк Руте, Меркел и кой ли още не се упражняваха да дават съвети по българските проблеми. ![]() |
| Ама това е по добро | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Old_BG |
И Дилма ще танцува една-две страници... Предвиждаш нашествие на кот`ят-а и стопанки. Кат в БАХУР-а Имаше леп в тая работа. И не просто парче чер леп, ми и айверче ..... Т.е. и здрави идеи и реална база и ....... наистина жалко ![]() |
Нашите мъже са много мъжествени и търсени навсякъде, а девойките не падат по-долу трудно отказват на мъжките повелители. |
като засвидетелсвам със своето присъствие общите черти между мен и 90% от участниците. Като си припомня, че разликата в генома между шимпанзето и човека е само 4%, представям си това свидетелство. Олди, май наистина е то е онова, за което се пеят песни! , та дрънка ![]() |
Нашите мъже са много мъжествени и търсени навсякъде, а девойките не падат по-долу Също са мъжествени??? Пази Боже! |
Имаше преди много, много години един научно-фантастичен разказ, в който идваха едни плужеци, които можеха да се маскират като абсолютно всичко Не разказ, а много хубав роман на Клифърд Саймък - "Те вървяха като хора". И не бяха плужеци, а кълба колкото топки за боулинг. Между другото романът критикуваше странния човешки навик да заменяме всичко ценно срещу напечатани хартийки. |
| самороден хумор, стил 'Средношколско знаме'. Но въодушевение и самолюбуване не липсват, в нарастващи стойности. То да му е скучно човеку и плетка да заплете.... Уточнение - творението е стил 'Средношколско знаме', без редакторска намеса, отхвърлено щото (не само поради правописа). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Понеже съм твърда глава македонска - не беше Клифърд Саймък, разказът беше кратичък, няколко сценки, и си бяха плужеци след някакъв апокалиптичен дъжд. Постепенно ставаха по-големи и по-нагли. Завършваше с това как един от тях пълзи по гумения ботуш на героинята, която навестява психясал роднина в дома на скръбта... |