Отиди на страница:
ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ Иван ПейчевНа Никола Мавродинов Ти често в есенните бегли дни стоеше тук на камъка, изгладен от време и вълни, и твоя поглед чезнеше във хоризонта. Безсилно слънце милваше ръката ти със белези и хълмчета корави от веслата, с тъмнеещи реки от бавна кръв. Зовеше твоя залив, очертан с гори от бронза стар, но ти стоеше неподвижен, слян със камъка, а твоя поглед чезнеше все там във хоризонта. Приспало кораби и ладии, огладило най-тънките си гънки, морето идваше при теб. То чуваше как бие тъй полека, съвсем полека твоето сърце и ти говореше, угрижено снишило глас. Над вас лениви гларуси пронизваха простора ведър, а ти се разговаряше с морето. Във дългата беседа изплуваше голям самотен кит, над мачтите притихваха пасати и жълти тигри дебнеха в тръстиките край мрачните тропически реки. С метална неподвижност се изрязваха високи палми в зноя, гасяха бури пламъка спокоен на южните звезди, в безумна лунност тънеха лагуни, колибри светеха - и трепкаха с хриле върху палубата сребристи влажни риби. О, твоя кораб беше тъй далече! О, тъй далеч бе твоя кораб, влюбен във безкрайността! И странните названия Баб-Ел-Мандеб, Валпарайзо, Гваделупа звучеха като заклинания, в които се откриваше света без разстояния, без граници! Как продължителен бе този разговор с морето, като далечно плаване, като завръщане в далечното отечество. Когато потъмнееха скалите и влажни сенки спираха на кея, с далечността във себе си - ти тръгваше, взел сбогом от морето. Морето те обичаше, но ти - ти повече обичаше морето и твойте стъпки нивга не отвеждаха отвъд дълбоко синята черта, навеки свързала сърцето ти със хоризонта. Крайбрежната позлата се топи. Ноща е близко. Ниско над водата денят се мярва за последен път с безжизнената чиста бледнина на близката си смърт. Трепти денят на чайките с крилата всред есенния безпощаден мрак и ти, моряк, не ще се върнеш вече. Последния попътен вятър вее и в залива небето се издува като огромно корабно платно, над твоя камък стръмно се люлее последната, най-тъмната вълна, и ти ведно със нея ще отплуваш в посоките на безпределността. |
Вятър Атанас ДалчевВ мрачините стремглаво политнал, с остър писък разсякъл просторите, разлюля моя дом като кораб и разтърси могъщо вратите. И с корава ръка по стъклата побеснял блъсна лудо прозореца и прозореца с трясък разтворил, вътре втурна се бурният вятър. Като острия смях на безумен се разсипа стъклото в следите му и зимния студ на горите бясно вятърът хвърли върху ми. По стената развя като знаме и размята високо завесата, и от бялата свещ ми отнесе като жълт и повехнал лист пламъка. Аз издигам с проклятие ръцете си и те срещам със тежко проклятие, повилнял и стремителен вятър, в леден пламък превърнал сърцето ми! |
 Допускам,"Далечно плаване" да е посветено на кдп Николай Мавродиев, една от морските легенди на Бургас. Що е до дебата, подир Дядо Вазов, Валери е вторият връх в авторската ниша на Българската народна поезия... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
апелирам да си спестявате пошлите коментари, когато става дума за едно Не "апелирай", ами слагай Подпис ... Печат ... Одобрявам, Председател на ППО... |
Всичко е резултат на старанието - това, което правиш, да стане по-добро. Старанието е висшата форма на интелигентността. Защо обаче, у нас "старателен, интелигентен", са синонимите на "неудачник, пренебрегнат"? |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Високоуважаеми г- н Петров, Вие сте ни дали толкова много с творчеството си, че следвайки личния си към Вас дълг, Ви предлагам просто и вярно обяснение на политическата ни действителност. Наистина е просто : А/ Историческата роля на социализма е да усъвършенства капитализма Б/ Днешният български капитализъм има безброй пороци - невежество, мързел, социална нечувствителност В/ Но защо, днешните български социалисти рушат капитализма ни? Вместо да го подобряват? |
ЛИСТАТА КАПЕХА В ЧЕРВЕНО... Ето едно скромно стихотворение на Фотев, споделящо и то греха да използва простонародни или непоетични думи (реноме, ресторанта, хлорофила). Но го прави изключително уместно, като по този начин прави "хулиганизма" на творбата по-ярко изразен.Листата капеха в червено озарени. На "Морска" - улица с печално реноме, ти спря до мене и над мене - срещу мене - сърцето ми преряза с рязко "Не". Сърцето ми бе в свойта първа сила. Не беше бившо то както сега. На всички пролети събрало хлорофила се пръсна то - позеленя снега. Благодаря за твойто рязко "Не" любима. Ти, моя болко, първа ти - мерси. И тая първа, скръбна радост че ме има в страни - от космоса на твоите коси. А ти - ти влезе с другия спокойно в ресторанта където светеха бутилките с вино. Излезе после и се смееше пияна и той те облада в едно "Рено" |
| Хубави думи, поете! Хм... първото, което се сетих от В. Петров беше това: Тъжно Туй, което си знаем, че ни чака, уви ,в своя вид осезаем днес пред мен се яви. Кабинетът ми има лете хладен уют, но през цялата зима бе затворен от студ. Днеска в него случайно, зъзнещ вмъкнах се сам. Гледам: фикусът тайно клон покарал голям, бутнал пълната ваза и направил беда - един том на перваза бе пропит от вода. И в студа, в тишината аз се спрях изумен: значи, могат нещата да се случват без мен! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| как страшно светеха, и нежно гърдите во от сол и сън... ... ... не съм готов. забравям всичките си думи и онемявам от любов. цитирам по памет... умря в мизерия, а този на снимката го направили академик. |
| Пошъл, Решим, что все по-своему правы. Каждый поет по своему голоску! Разрежем общую курицу славы и каждому выдадим по равному куску. Бросим друг другу шпильки подсовывать, разведем изысканный словесный ажур. А когда мне товарищи предоставят слово - я это слово возьму и скажу: - Я кажусь вам академиком с большим задом, один, мол, я жрец поэзии непролазных. А мне в действительности единственное надо - чтоб больше поэтов хороших и разных. Валери Петров, бъдете прекрасен и различен от пошлостта и през Новата година и много следващи!  |
| america1332002, поезията е по принцип самотен занаят. И неблагодарен. Видиш ли богат/признат поет, провери още веднъж, за по сигурно. |
| Българинът рядко чете поезия, но е много критичен. Изявените поети са със собствен стил и се запомнят. |
Може би прадеди са ми инките - жреци от загадъчен храм Може би... Но, заедно с маите и комунистите, ще бъдат актуални след хилядолетия |
Думи, думи, думи. Споменат е БОНС, но не и Той.И отново нищо за Христос. Нищо за християнскате завети, на този светъл празник. Що така?  |
