| Два дни преди Коледа, удобно излегнат на кухненското миндерче у йосифови, лидерът на пес следеше вече края на интервюто на Кеворкян с Бойко. Хапването си го биваше. Моника, макар и бизнесдама, се беше понаучила да готви за децата, та и Сергей забрави покай тях ергенските неволи. Приятно топлеха краката плетените чорапи вървящи с наградата "украинец на годината" и само игривите им революционно-оранжеви мотиви разваляха уюта на момента. Всъщност не. Не беше само това, - Аз ще ви .ба аата промълви беззвучно той гледайки двамата от екрана и се сепна. Ама аз не съм премиер на парламентарен контрол. Истината беше, че Моника не даваше да се ругае пред децата. Макар в предишното си гражданство Сергей да беше запознат в детайли с необятноста на руската псувня, той нямаше тази вътрешна потенция на мъжко експлозивно изразяване по други причини. Ама и теб те засегна, а? - провикна се той и ядното хлопане на чинии на мивката в кухнята доказа че е бил чут. "Хранил ни бил! Наглец!" - Загорча му в устата и се пресегна да бодне от австрийската шунка. "Ако не бях аз, да преведа парите на Питър.. ",и фиксирайки сянката на Моника на врата, добави " .. и ти де, .. и медиите си контролирала, а?" - Аз пък чух, че ти си имал с качества, изсъска Моника. Ще попитам утре Бойко какви. - Е, Мартин сигурно е видял нещо в мене.. той сам предложи.. и аз се съгласих. Развоя на вечерта на предизвестяваше нищо добро и Сергей не беше сигурен кое точно вкисваше настроението повече, Моника, Бойко или оранжевите плетени чорапи. |